О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 396 София,20.09.2011 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 375 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №1136,постановено на 08.04.2011г. от Варненски окръжен съд,ГО по ч.гр.д.№399/2011г. е потвърдено определение №624/12.01.2011г. на Варненски районен съд,ХХІV състав,с което е прекратено производството по гр.д.№13743/2010г. като недопустимо на основание чл.129,ал.3 ГПК. Определението е обжалвано от Д. Т. Д. и М. Т. Д. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявените искове. Поддържат,че са изпълнили всички указания,дадени от първоинстанционния съд,вкл. че не предявяват самостоятелни искове за приемане за установено,че паркоместата представляват самостоятелни имоти,като са поддържали,че същите са обособени участъци от дворното място. Поддържат,че са посочили всяко едно от паркоместата по местонахождение,площ и граници,като кадастралното им индивидуализиране считат за невъзможно по причина,че законодателството не регламентира паркомястото като недвижим имот и именно това е основанието на исковете за нищожност на договорите за покупко-продажба-невъзможен предмет. Уточнили също така,че поддържат отрицателните установителни искове,че ответниците не са собственици на процесните паркоместа,представили съответните скици и данъчната оценка на мястото и внесли дължимата държавна такса, уточнили размера на исковете за заплащане на обезщетение,както и основанието,на което претендират от [фирма] заплащане на извършването на посочените СМР.Поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпросите,касаещи индивидуализацията на паркомястото и посочване на основанията за нищожност на договор за покупко-продажба като изисквания за редовност на исковата молба и по-специално достатъчно ли е в исковата молба да се посочи,че паркомястото представлява реална част от недвижим имот с определени граници и площ или следва да бъдат посочени и други индивидуализиращи белези на същото,по който въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, като поддържат също така,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на практиката. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК.В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса достатъчно ли е в исковата молба да се посочи,че паркомястото представлява реална част от недвижим имот с определени граници и площ или следва да бъдат посочени и други индивидуализиращи белези на същото.В представеното с частната жалба решение №1159/30.12.2008г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№3834/2007г. е прието,че договорът за продажба на паркомясто има изначално невъзможен предмет,тъй като пакромястото е невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажна собственост,а реална част от неподеляем обект /гараж/ не може да бъде прехвърлена. Изразено е следователно становище,че по отношение на договор за покупко-продажба би могло да се поддържа,че е нищожен поради невъзможен предмет,тъй като същото не може да бъде обособено като самостоятелен обект, откъдето следва и изводът,че същото може да бъде индивидуализирано чрез посочване на местонахождение,граници и площ на терена,но не и да бъде обособено като кадастрална единица и индивидуализирано по кадастрален план. Така констатираното противоречиво разрешаване на въпросите за изискванията за редовност на искова молба по отношение на индивидуализацията на паркомястото,както и на основанието за нищожност на договор за покупко-продажба на същото обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав приема,че доколкото паркомястото не може да бъде обособено като самостоятелна кадастрална единица,за индивидуализацията на същото е достатъчно посочване на точното му местоположение,граници и площ на терена. Като част от недвижим имот същото може да бъде предмет на вещноправна защита,вкл. и по предявен отрицателен установителен иск,като по отношение на договор за покупко-продажба на паркомясто би могло да се поддържа,че е нищожен поради невъзможен предмет,ако в исковата молба са изложени съображения,че същото в конкретния случай не представлява и не би могло да представлява самостоятелен обект на право на собственост,а оттам и на валидно извършено разпореждане. В случая в подадената от Д. Т. Д. и М. Т. Д. искова молба вх.№22431/10.09.2010г. се излагат съображения по оспорване правата на ответниците върху описаните паркоместа,като се поддържа,че сключените от [фирма] договори за покупко-продажба са нищожни поради невъзможен предмет,като се твърди,че паркоместата не биха могли да представляват самостоятелни обекти на валидно разпореждане. В исковата молба се съдържа и искане да се приеме за установено,че паркоместата съставляват реален участък от УПИ ІІІ-** в кв.* по плана на * микрорайон на [населено място],за което се твърди,че е собственост на ищците,което първоинстанционният съд е възприел като нередовност на исковата молба и с разпореждане от 14.09.2010г.,т.3 е дал указания ищците да заявят изрично дали предявяват самостоятелни искове за приемане за установено,че паркомястото представлява реална част от недвижим имот с оглед недопустимостта да бъдат предявявани искове за установяване на факти. В изпълнение на така дадените указания с молба от 04.10.2010г. ищците са уточнили,че не предявяват такива самостоятелни искове,а поддържат само отрицателните установителни искове,че ответниците не са собственици на процесните паркоместа по изложените в исковата молба съображения,вкл. по причина, че дворното място е собственост на ищците /посочено в молба от 05.11.2010г./. Представени са удостоверения за данъчна оценка и е внесена съответната държавна такса в изпълнение на указанията,дадени с т.3 и 4 от разпореждането от 14.09.2010г./молба от 05.11.2010г./. Посочено е основанието,от което произтича задължението на [фирма] за заплащане извършването на посочените в исковата молба СМР и размерът на претендираното обезщетение /молба от 04.10.2010г. и молба от 06.01.2011г./. В молба от 05.11.2010г. в изпълнение на указанията,дадени с разпореждане от 06.10.2010г. е уточнено основанието,на което ищците твърдят,че притежават правото на собственост върху УПИ *,*,а именно по основанията,посочени в н.а.№*/1973г. и н.а.№*/1973г. Посочени са лицата,срещу които са насочени предявените искове в изпълнение на указанията,дадени с разпореждане от 14.09.2010г.,т.2 като в молба от 05.11.2010г. са посочени съпрузите на лицата,срещу които първоначално са били насочени исковете.Представени са и доказателства за гражданското състояние на част от тези лица. Така направените уточнения на обектите,по отношение на които са предявени отрицателни установителни искове,както и на основанията,на които се поддържа,че тези обекти не са собственици на ответниците /а именно по причина,че сключените между ответниците-физически лица и [фирма] договори за покупко-продажба са нищожни поради невъзможен предвед като паркоместата представляват част от дворното място,собственост на ищците/ според настоящия състав са достатъчни за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба по отношение на тази претенция,която,с оглед изложените в исковата молба твърдения следва да се приеме за допустима. В достатъчна степен е индивидуализирана и претенцията за прогласяване нищожността на сключените от [фирма] договори за продажба /а именно поради невъзможен предмет/,както и претенцията за заплащане на сумата 8000лв. от [фирма] за извършване на СМР за гараж №6. Неправилно следователно е прието,че производството по така заявените претенции следва да бъде прекратено поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба,поради което според настоящия състав в тази част обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на останалите претенции за отмяна на нотариални актове, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване,както и за разпределяне ползуването на имота дадените от първоинстанционния съд указания /т.5,6,8 и 9 от разпореждане от 14.09.2010г./ не са изпълнени, поради което в тази част частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №1136,постановено на 08.04.2011г. от Варненския окръжен съд,ГО по ч.гр.д.№399/2011г. и потвърденото с него определение №624/12.01.2011г. на Варненския районен съд,ХХІV състав за прекратяване на производството по гр.д.№13743/2010г. по описа на Варненския районен съд по предявените от Д. Т. Д. и М. Т. Д. искове за признаване за установено,че ответниците Н. А. А.,М. К. Е.,Т. М. М.-И.,И. Д. И.,М. Г. Т., Д. Д. Н. и Н. В. Н. не са собственици на посочените в исковата молба паркоместа,както и по исковете за прогласяване нищожността на посочените в исковата молба договори за продажба поради невъзможен предмет,както и по предявения срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 8000лв. като обезщетение за неизпълнени СМР за гараж №6 и складово помещение иск и ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№13743/2010г. по подадената от Д. Т. Д. и М. Т. Д. искова молба вх.№22431/10.09.2010г. по така предявените искове. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Т. Д. и М. Т. Д. частна жалба срещу определение №1136/08.04.2011г.,постановено от Варненския окръжен съд,ГО и потвърденото с него определение №624/12.01.2011г. на Варненския районен съд,ХХІV състав за прекратяване на производството по гр.д.№13743/2010г. по предявените от Д. Т. Д. и М. Т. Д. срещу Н. А. А.,Т. М. М.-И.,И. Д. И.,М. Г. Т., Д. Д. Н. и [фирма] искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на реални участъци от УПИ ** в кв.* по плана на *микрорайон на [населено място],както и за ползуването на гараж №6 и разпределяне ползуването на петте реални участъка от същото дворно място. Председател: Членове: