ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 545 [населено място], 01.11.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2110/2017 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] , [населено място], против определение № 484 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 311/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд - Ловеч, е потвърдил определение № 34 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда на нотариус С. И., с район на действие Районен съд – Плевен и е разпоредено вписване на определението в регистъра по чл. 33, б.“о“ от ПВ. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че проверката на длъжностното лице – съдия по вписванията, предвид чл. 82 ЗКИР, е свързана с установяване на спазването на законните изисквания и предвидената форма на подлежащия на вписване акт. Този обхват на дейността на съдията по вписванията е въведен и в основанията за отказ за вписване по смисъла на чл. 32 а ПВ. Окръжен съд – Ловеч е намерил, че проверката за спазване на изискванията на закона е свързана не с материалноправните аспекти на облигационната връзка, а с процесуалните предпоставки. Вписването, както е заявил в обжалваното определение въззивният състав, е охранително производство, което е безспорно и едностранно и започва по инициатива на лицата, конкретизирани в чл. 76, ал. 1 ЗКИР. Заявлението, в случая, обаче е било подадено от Х. Д., посочен като пълномощник на [фирма], [населено място], който не е представил пълномощно и поради тази причина съдът е приел, че не са налице условията на чл. 76, ал. 1, т.1 ЗКИР и не е било доказано, че заявителят е представител на арендодатора. Освен това, въззивният състав е установил, че представения за вписване анекс от 30.03.2017 г. към договор за аренда на земеделска земя от 2011 г., съставлява самостоятелен договор за аренда, тъй като в него са били изменени срокът и размерът на арендното плащане. Доколкото се касае до законодателна промяна в чл. 3 ЗАЗ, Окръжен съд – Ловеч е счел, че тази законодателна промяна се е отразила на формата на акта, подлежащ на вписване. С представения по делото, така наречен, анекс, който по същество съставлява нов договор за аренда, според въззивния съд се заобикаля изискването на закона – чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, тъй като не са били представени доказателства за квотите на Х. Н. Х. като наследник на Х. Ц. Н.. Предвид това, съставът на Окръжен съд – Ловеч, е счел, че на основание чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията е извършил проверка и след като е констатирал, че не са били спазени изискванията на закона по идентификацията на страните – чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, правилно е отказал вписване на анекса от 30.03.2017 г. Да се приеме противното, според въззивният съд, би означавало да се дерогира целта на законодателя и действащата правна норма – чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, като се обмисли нейното реално практическо приложение и търсени правни последици в граждански оборот. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. [фирма], [населено място], чрез пълномощника си е поддържал като основания за допускане на определението до касационно обжалване тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставил е въпросът – „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства? Страната е поддържала, че този въпрос е разрешен от Окръжен съд – Ловеч в противоречие с т. 6 от тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е още, че е налице установена практика на ВКС, включително и задължителна, според която в рамките на охранителното производство, както и в производството по чл. 577 ГПК, е недопустимо извършване на проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието Вписване се иска – определение № 405/31.07.2017 г. по ч.т.д. № 1547/2017 г. на II т.о. на ВКС, определение № 411/02.08.2017 г. по ч.т.д. № на 1024/2017 г. на I т.о. на ВКС, определение № 426/28.07.2017 г. по ч.т.д. № 1035/2017 г. по описа на ВКС. С оглед дадените разрешения с т.1 ТР ОСГТК №1/09г. поставеният от касатора въпрос е релевантен. Страната е обосновала и наличие на предпоставки по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. С тази тълкувателна практика е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права, вкл. и да извършва преценка за собствеността на имота, предмет на съответната сделка, обективирана в представен за вписване акт. По своят характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.С оглед тези разрешения дадени със задължителна тълкувателна практика, се налага извод, че определението на Ловешки окръжен съд е неправилно. Както бе посочено по-горе, решаващият извод на състава е изведен от предвиденото в разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./ изискване, според което, договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 % идеални части от съсобствения имот. От цитираната разпоредба, обаче, следва да се изведе извод единствено във връзка с материалноправната легитимация на арендодателите. Доколкото установените в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ изисквания касаят самото сключване на договора за аренда, то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт. Извършването на такава проверка, без това да е изрично предвидено в закона е извън правомощията на съдията по вписванията. В случая, съдебният състав, постановил атакуваното определение, е извършил преценка, надхвърляща допустимата проверка за това дали представеният анекс от 30.03.2017 г. подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В този смисъл е и определение № 420 по ч.т.д. № 1036/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение от 27.07.2017г. по ч.т.д. №1590/17г. на ВКС, ІІ т.о. и др, изброени от касатора, постановени по аналогични правни спорове. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Служба по вписвания [населено място] за извършване на исканото вписване. Не променят този извод изложените от състава на Ловешки окръжен съд съображения за това, че липсвали доказателства за упълномощаване на подалия заявлението Х. Д. / указан като пълномощник/ от едноличният търговец, от което съдът е направил извод за недоказаност на обстоятелството, че заявителят е представител на арендатора. В случая обаче, този извод остава немотивиран от решаващият състав, тъй като съдията по вписванията не е извършил тази констатация, приел е подалият заявлението като редовно упълномощен и в тази връзка съставът не е извършил допълнителна проверка дали приложената в кс. копие преписка е в нейната цялост, като само в този случай и след изрична констатация, че такова пълномощно не е представено пред съдията по вписванията този извод би довел до правилност на съображенията изложени от съда. При липсата на такава проверка, изводът като необоснован е правно ирелевантен. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 484 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 311/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч ОТМЕНЯ определение № 484 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 311/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него определение № 34 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда на нотариус С. И., с район на действие Районен съд – Плевен, вх. №1833/07.04.2017г. по описа на СВ – Л. и ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л. за извършване на вписването. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: