Р Е Ш Е Н И Е   № 202   гр.София, 14 май  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  дванадесети април   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 122/2010 година   Осъденият М. Д. М. е отправил от затвора-Ловеч на 25 януари 2010 год. ръкописна „молба” до районния съд-Павликени за преразглеждане на нохд № 262/2009 год. на съда, но в негово присъствие, а не задочно. „Молбата” е резолирана като искане по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) и като такава е дала основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за образуване на делото във ВКС. Нохд № 262/2009 год. на ПРС е завършило пред него с присъда № 41 от 16 ноември 2009 год., с която М. М. е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим и глоба 100 лева, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година по обвинението, че на 20 април с.г. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си 3,5 промила, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 НК. По същото дело допълнително, по реда на чл.306, ал.1, т.2 НПК, с определение от 8 февруари 2010 год. е посочен типа на затворническото заведение, където да бъде изтърпяно наказанието – затворническо общежитие от закрит тип, а с оглед и на последното първоначалният режим е променен от общ в строг. Двата съдебни акта са влезли в сила без да бъдат проверени в по-горна инстанция. В своята молба, послужила като основание на делото във ВКС, осъденият твърди, че не е бил призован за делото в ПРС, и това твърдение по-късно е допълнено и конкретизирано от неговия служебен защитник в касационната инстанция с оглед основанието по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК-съществено нарушение на процесуалните правила. Молбата (искането за възобновяване на делото) е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът я преценява като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че е налице основание за възобновяване на делото в първата инстанция. Преди всичко трябва да се уточни, че независимо от твърдението на осъдения в първоначалната му молба, той не е бил осъден в ПРС задочно по смисъла на НПК. За това твърдение всъщност е допринесъл самият съд, който в мотивите към присъдата си е използвал неправилно терминологията на чл.269, ал.3, т.1 НПК. Присъдата действително е била постановена в отсъствието на подсъдимия, но той е бил редовно призован за съдебното заседание на 16 ноември 2009 год. (възражението пред ВКС, че призовката на л.27 от първоинстанционното дело не носи подписа на М. не може да бъде взето предвид в сегашното дело), като присъствието му освен това не е било задължително (по аргумент за обратното в чл.269, ал.1 НПК). Задочното производство се провежда само когато подсъдимият не може да бъде призован или когато е призован, а не се явява, но присъствието му е задължително и не може или не трябва да бъде доведен принудително (вж. р.399/03-І, Бюл.7/03 за случай на задължителното по закон присъствие на подсъдимия, въпреки че мотото към публикацията оставя погрешното впечатление за възможност задочното производство да бъде проведено и при условията на чл.269, ал.2 НПК-в случаите на задължително по разпореждане на съответния орган присъствие). Проведеното в отсъствие на М. съдебно заседание, макар и не задочно по смисъла на НПК, е проведено обаче в нарушение на чл.254, ал.4 НПК, която изисква с връчването на обвинителния акт или тъжбата подсъдимият да бъде уведомен за възможността делото да бъде решено в негово отсъствие при всички случаи по чл.269 НПК. Такова уведомяване е технически възможно и с вписване на текста на чл.269 НПК в самата призовка (вж. и чл.179 НПК), но незнайно защо в призовката, изпратена на подсъдимия за съдебното заседание на 16 ноември, е вписан текста само на първите две алинеи на чл.269 НПК (при това, ако текстът е бил същият, както и в приложената на л.26 друга, невръчена призовка; иначе на л.9 от първоинстанционното дело е приложена и невръчена призовка с текста на първите две алинеи на чл.268 от отменения през 2006 год. НПК!). Неизбежното с оглед на горното ново разглеждане на делото в първата инстанция (по аргумент и от чл.425, ал.1, т.1 НПК) трябва да отстрани и другите недостатъци в подлежащата на отменяне присъда – не само относно режима на наказанието лишаване от свобода (друг е въпросът дали за него правилно е бил приложен и редът по чл.306 НПК), но и относно съотношението между срока на лишаването от свобода и срока на лишаването от правоуправление (вж. и т.р. 61/1980-ОСНК, р.ІІІ). Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 41 от 16 ноември 2009 год. по нохд № 262/2009 год. на Павликенския районен съд, както и на допълнителното определение по делото, постановено на 8 февруари 2010 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в първата инстанция от стадия на съдебното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: /П/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: