5 Р Е Ш Е Н И Е № 50027 гр.София, 07.07.2023г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1979 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Русе, [населено място], срещу решение № 310/26.05.2021г., постановено по в.т.д.№ 2575/2020г. от Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5054/19.08.2020г. по гр.д.№ 3727/2016г. на Софийски градски съд и е прекратено производството, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони. Въвежда довод, че новата законодателна уредба от 2016 г. не намирала приложение по отношение на всички сключени до този момент договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 23.11.2011г. между страните е сключен договор № BG161РО001/3.1 -03/2010/040 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013г.“, по силата на който ответникът - договарящ орган, се задължил да предостави на касатора - бенефициент, безвъзмездна финансова помощ срещу задължението на Община Русе да изпълни проект „Развитие на културно-исторически атракции в градски туристически ансамбъл“, със срок за изпълнение 24 месеца при обща стойност на проекта - 4 432 260,90 лв., а бенефициентът поел задължение да възложи изпълнението на дейностите по проекта на трето лице чрез процедури за възлагане на обществена поръчка. Договорите за обществена поръчка са изпълнени и Община Русе заплатила дължимите по тях възнаграждения. С уведомления с вх.№ 04-25-51/31.07.201Зг., № 04-25-57/12.12.2014г. и № 04-03-59/31.08.2015г., ответникът определил финансови корекции на Община Русе и отказал да верифицира и изплати на Община Русе дължимия пълен размер на безвъзмездната финансова помощ към бенефициента съгласно договора за БФП, а именно сумата от 199 797,80 лв. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че с приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ДВ, бр.101/22.12.2015г./ е определена националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно разпоредбите на чл.69 - чл.77 ЗУСЕСИФ процедурата за установяване на нередности и извършване на финансови корекции може да се оспорва пред съд по реда на АПК. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ законодателят е приел правни норми, уреждащи реда, по който следва да бъдат довършени започналите производства. Съгласно § 10, ал.1 ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по досегашния ред, а съобразно § 10, ал.2 ПЗР на ЗУСЕСИФ /изм.ДВ, бр.74 от 2016г./ по реда на чл.27, ал.1 и ал.5-7 ЗУСЕСИФ се довършват само образуваните до влизането в сила на закона съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, т.е. административните производства. Новата разпоредба на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. /ДВ, бр.74 от 2016г./ предвижда, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред, а именно по реда на исковото производство. Формиран е извод, че с посочените правни норми се регулират заварени от влизането в сила на ЗУСЕСИФ производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. Посочено е, че в специалния закон изрично е установено, че правната защита на нарушените права на страните се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. защитата на правото на бенефициера да получи плащане по договора следва да се осъществява не чрез осъдителен иск, а чрез обжалване по реда на АПК на административния акт, с който е отказано верифициране и плащане и/или е наложена финансова корекция. Прието е, че с исковата молба се оспорва законосъобразността на наложени финансови корекции, като търсената защита е отмяната на административния акт за извършването им. Производството пред Софийски градски съд е образувано на 28.03.2016г. - след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ДВ, бр.101/22.12.2015г./, поради което на основание § 10, ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. /ДВ, бр.74 от 2016г./, вр. с § 6, т. 2, б.„а“и б. „б“ и § 7 от ЗР на ЗИД на АПК /Обн., ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г./ е прието, че съдебният спор не е подведомствен на гражданските съдилища. Обжалваното решение, като постановено по съдебен спор, който е неподведомствен на гражданските съдилища /чл.1 ГПК/, е обезсилено на основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК, делото е прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд София град. С определение № 440/14.07.2022 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение със служебно известната на състава практика на ВКС по решение № 93/29.10.2020 г. по т.д.№ 1379/2020 г. на ІІ т.о. и решение № 60094/27.07.2021 г. по т.д.№ 1802/2020 г. на ІІ т.о. по обобщения и преформулиран въпрос за приложението на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. Становището на настоящия състав по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, произтича от формираната практика на ВКС, която се споделя изцяло. В множество решения на състави на ВКС, включително решение № 60094/27.07.2021 г. по т.д.№ 1802/2020 г. на ІІ т.о., е прието, че исковете за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, по силата на §10, ал.3, във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, са подведомствени на общите граждански съдилища и постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред са допустими, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015г. По тези дела исковете са били предявени преди 25.12.2015 г. С решение № 93/29.10.2020 г. по т.д.№ 1379/2019 г. (в акта е посочена 2020 г. като година на образуване на делото) на ІІ т.о., както и в определенията на ВКС, на които съставът се е позовал, е прието, че въпросът за приложимостта на § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) в хипотезата, при която всички релевантни факти по възникване и изменение на правоотношението по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са се осъществили преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, но исковите молби срещу изявления за финансови корекции, т. е. във връзка с плащане на сумите по тези правоотношения, са заведени след влизане в сила на закона, не е изрично уреден в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. По отношение на тази хипотеза следва по аналогия да се приложи разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на този закон. Наличието на законодателна празнота, обуславящо правоприлагането по аналогия, е обосновано с това, че: ЗУСЕСИФ не урежда преходни и заключителни разпоредби във връзка с откази за верификация, произтичащи от правоотношения, възникнали преди влизането му в сила, когато бенефициерът не е упражнил правото си на съдебна защита до влизането му в сила, нито приравнява отказите за верификация, издадени преди влизането му в сила, на административни актове; Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ не съдържат указание, че общите правила на АПК, определящи срокове за упражняване право на жалба за оспорване на административни актове, не се прилагат; В ПЗР на ЗИДАПК / бр.74 от 20.09.2016 г./ липсва уредба, която да позволява прилагането на новосъздадената норма на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК и по отношение изпълнението на договори, които имат всички белези на административни, но са сключени преди нормативното им дефиниране като правен институт; Новата материалноправна уредба не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок, досежно изявление за финансова корекция, направено преди влизане на закона в сила, е преклудирано; Тази законодателна празнота и невъзможността за прилагане по аналогия на разрешенията на ЗУСЕСИФ, препращащ към административен ред за защита, доколкото същият не осигурява равна и ефикасна защита във всички хипотези и се създават предпоставки за накърняване на права, налага да бъде приложена по аналогия разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ – гражданскоправен ред за защита по искови молби срещу откази за верификация, (респ. и срещу изявления за редукция на помощта, аналогични по правни последици), подадени след влизането му в сила, след като всички релевантни факти по възникване и изменение на правоотношението са се осъществили преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ. В случая договорът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, искането за изплащане на финансовата помощ и отказът за изплащането й са направени също преди влизането му в сила, независимо че делото е заведено след влизане в сила на този закон, поради което спорът подлежи на разглеждане по гражданскоправен, а не по административноправен ред. По тези съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за произнасяне по основателността на въззивната жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 310/26.05.2021г., постановено по в.т.д.№ 2575/2020г. от Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.