Р Е Ш Е Н И Е   № 213   София, 10.05. , 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №1198/2009   година   Производството е по член 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. С. Ч. против решение №999/10.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1558/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №1484/07.05.2008г. постановено по гр.д. №1358/2007г. по описа на Варненски районен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответницата по касационната жалба И. Х. Г.,в писмения си отговор ,счита жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Ответниците по касационната жалба Д. А. С.,Ж. Т. А.,И. А. П.,Д. С. А.,Ф. Х. Т. и К. Х. Д. не вземат становище по жалбата. С определение №144/16.02.2010г.,постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,на основание член 280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с произнасянето на въззивния съд по материалнопрпавен въпрос,свързан с принципите за точното приложение на закона-член 14 от Закона за нормативните актове,съгласно която обратна сила на нормативен акт може да бъде дадена само с изрична разпоредба. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на обжалваното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Ищците Д. А. С.,Ж. Т. А.,И. А. П. и Х. И. А. /починал в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници-Д. С. А.,Ф. Х. Т.,И. Х. Г. и К. Х. Д./ са предявили против М. С. Ч.,субективно съединени искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,с искане да се приеме за установено между страните,че ответникът не е собственик на следния недвижим имот,находящ се в землището на гр. В.,кв. Виница,представляваща реална площ от 500 кв.м от поземлен имот №153 по КП”Бялата чешма,Дъбравата и М. рид”,целият с площ от 960 кв.м, при граници на реалната част:имоти №№№218,154,177,176,175 и път,като процесния имот попада и е част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот-нива от 24,600 дка,находяща се в терен по параграф 4 ,в землището на В. ,местн. Канала Й. ,имот №3685 по изработения КП по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ”Бялата чешма,Дъбравата и М. рид”,с решение №1066/25.02.2004г. на ОСЗГ гр. В.,с което е възстановено правото на собственост в съществуващи ,стари реални граници на наследници на И. А. Я. по делото. В решението на ПК е посочено,че възстановяването на правото на собственост на имотите,разположени в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,ще се извърши при условията на член 28 от ППЗСПЗЗ,като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила плана на новообразуваните имоти по член 28 ал.9 от ППЗТСУ,поради което за ищците е налице правен интерес от заявения отрицателен установителен иск. Ответникът М. С. Ч. оспорва ищцовата претенция,като твърди,че е собственик на процесния имот,въз основа на предоставено право на ползване по реда на член 4а от ЗСПЗЗ,което се е трансформирало в право на собственост,тъй като в същия има изградена сграда към 01.03.1991г. и след заплащане на стойността на имота,съгласно посочената в оценителния протокол оценка. Въззивният съд е приел,с оглед доказателствата по делото,че ответникът Ч. има качество на „ползвател” по смисъла на член 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,както и че е налице предпоставката за трансформиране на правото на ползване в право на собственост,поради наличие на сграда по смисъла на строителните правила и норми,действащ към този момент-Наредба №5 /1977г. за ПНТСУ/отм/. Съдът е констатирал при анализа на данните по съдебно-техническата експертиза и доказателствата по делото,че намиращата се в процесния парцел ****остройка,представлява сграда по смисъла на горепосочената наредба,тъй като е годна за постоянно,временно и сезонно ползване и има изискуемите по наредбата помещения и технически характеристики,като освен това е установено по делото времето на построяване на същата в периода 1982-1989г.,съгласно събраните по делото гласни доказателства и данните по СТЕ,че сграда е нанесена в КП от 1989г.,поради което в имота има наличие на сграда към влизане в сила на ЗСПЗЗ-към 01.03.1991г. За да уважи ищцовата претенция,въззивният съд е приел,че заплащането на сумата от ответника,определена съгласно оценителен протокол №965/01.02.1992г.,е станало след изтичане на императивно посочения тримесечен срок от влизане в сила на оценката,съгласно предвиденото в параграф 4 а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,поради което е стигнал до извода,че несвоевременото заплащане в случая представлява пречка за пораждане на вещно-конститутивното действие на твърдяното от ответника придобивно основание. Този извод на въззивния съд е неправилен и неазконосъборазен. На ответника М е било предоставено право на ползване по реда на П. №76 на Министерски съвет и решение №1419/21.11.1979г. на имот от 600 кв.м,в землището на гр. В.,местн. Дилбер чешма и съгласно приложеното на лист 53 строително разрешение №477/23.09.1980г. му е разрешено да построи сезонна постройка по одобрен архитектурен проект. Видно от приложения на лист 55 от делото оценителен протокол №965/1.02.1994г.,съставен от комисия на основание член 265 от ППЗТСУ ,във връзка с молбата на ползвателя М. С. Ч.,за процесния имот е определена обща оценка,включваща сграда,която е връчена на последния на 15.02.1994г.,като имота е заплатен с вносни бележки на 05.09.1994г. За да е налице своевременно плащане,следва то да се прецени,с оглед действащата към този момент на пораждане на задължението за плащане от страна на ползвателя,редакция на законовата разпоредба на параграф 4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,а именно към 03.03.1995г. Към този момент съдържанието на тази разпоредба,съгласно редакцията на същата ,публикувано в Д. вестник брой 83 от 1993г.,предвижда че гражданите,на които е предоставено право на ползване върху земи по предходната алинея придобиват право на собственост върху същите,когато са построили сграда върху земята,ако до 30 септември 1994г.,заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени,определени от Министерски съвет съобразно пазарните цени на съответния район. Видно от приложените копия на вносни бележки на лист 54 от делото,ответникът Ч. е внесъл по сметка К. ”Ч”-партида В. , дължимите суми по връчената му оценка на 05.09.1994г.,в предвидения от горната законова разпоредба срок. След като с доказателства по делото,безспорно е установено,че наследодателя на ищците е възстановено правото на собствеността по реда на ЗСПЗ,а на ответника е било предоставено валидно право на ползване на процесния имот,в който към 01.03.1991г. е била изградена масивна сграда,въз основа на издаденото строително разрешение,предназначена за сезонно обитаване,която съгласно данните по съдебно-техническата експертиза за същата отговаря на изискванията на член 177 от Наредба №5/1977г. за ПНТС/отм/ и стойността на земята е заплатена на собственика в предвидения по действащата към този момент редакция на горната разпоредба срок –до 30.09.1994г., правото на ползване отстъпено на ответника М се е трансформирало в право на собственост,поради което не е налице основание за реституция върху процесния имот, въз основа на постановеното решение на ОСЗГ,от което ищците черпят правата си,по отношение на процесния имот и така предявените субективно съединени отрицателни установителни искове се явяват неоснователни. Ето защо,касационният съд намира,че са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено,като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявените искове. С оглед изхода на спора следва да се присъдят на ответника М направените по делото разноски,на основание член 78 ал.3 от ГПК,в размер на 629,50 лева.     Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №999/10.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1558/2008г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. С.,Ж. Т. А.,И. А. П.,Д. С. А.,Ф. Х. Т. И. Г. Х. и К. Х. Г. против М. С. Ч. за признаване за установено,че ответникът не е собственик на следния недвижим имот,находящ се в землището на гр. В.,кв. Виница,представляващ реална част с площ от 500 кв.м от поземлен имот №153 по КП”Бялата чешма,Дъбравата и М. рид”целият с площ от 960 кв.м,при граници на реалната част:имот №154,имот №177,имот №176,имот №175 и път,на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,като неоснователен . ОСЪЖДА Д. А. С.,Ж. Т. А.,И. А. П.,Д. С. А.,Ф. Х. Т.,И. Х. Г. и К. Х. Д. да заплатят на М. С. Ч. сумата 629,50 лева/шестстотин двадесет и девет лева и 50 ст./разноски по делото за всички съдебни инстанции.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: