Р Е Ш Е Н И Е № 527 София, 08 декември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Фиданка Пенева при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2406/2011 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И., изготвена от служебния му защитник адвокат В. Д. от АК-Хасково, срещу въззивно решение № 94/7.07.2011 година по в н о х д № 256/2011 година по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. По първото основание, за допуснато нарушение на закона, най-общо се оспорва авторството, а по второто основание за допуснато съществено процесуално нарушение, се сочи опорочаване при изграждане на вътрешното убеждение от съдебния състав постановил обжалвания съдебен акт – чл. 14 от НПК, както и твърдения за допуснати нарушения по чл. 13 ал. 1 от НПК – съдилищата не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Оспорва се достоверността на изводите в съдебно-медицинската психиатрична експертиза, поради недостатъчни изследвания на подсъдимия от експертите. Направено е искане за оправдаването на подсъдимия и алтернативно на това – преквалифициране на деянието, му като по-леко наказуемо престъпление по чл. 124 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият, не се явява, редовно призован. Същият е направил изрично писмено изявление, че не желае да участва в производството пред третата инстанция. Служебно назначеният му защитник, адвокат Б. Т. от САК поддържа жалбата по въведените в нея основания, доводите в тяхна подкрепа и исканията за оправдаването на подсъдимия или за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – това по чл. 124 от НК. Гражданската ищца В. Л., се явява лично и с повереника си адвокат Б. Р. от САК, с ново пълномощно за третата инстанция. Той възразява срещу доводите в жалбата и тези на защитата изложени в съдебно заседание и прави искане въззивното решение да се остави в сила. Прокурорът дава мотивирано заключение за оставяне на жалбата без уважение, а обжалваното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 86/14.04.2011 година, състав на Хасковския окръжен съд, по н о х д № 465/2010 година е признал подсъдимия И. И. за виновен в това, че на 6/7.12.2009 година в гр.Хасково умишлено е умъртвил майка си – Д. Т. – прест. по чл. 116 ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 115 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години, което да изтърпи в затвор, при строг първоначален режим. Приспаднато е времето през което подсъдимият е бил задържан под стража, от 26.04.2010 година. Осъден е да заплати на В. Л. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от деня на причиняването им, както и 1 650 лева деловодни разноски. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и присъдил дължимите разноски и такси по делото. С обжалваното въззивно решение тази присъда е изменена само в гражданско-осъдителната част, като обезщетението е намалено на 25 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина /чл. 13 ал. 1 от НПК/. Тази теза не намира опора в данните по делото. Основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото в предишните инстанции. Пред въззивния съд не са направени доказателствени искания с жалбата изготвена от служебния защитник на подсъдимия и по реда на чл. 327 от НПК не са били допуснати такива. Не са поискани и в стадия на съдебното заседание. В този смисъл е позицията на защитата преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция-на л. 147 от протокола от 14.04.2011 година изрично е записано изявлението на председателя на съдебния състав към страните, относно правото им да поискат доказателства на този стадии и е отразена позицията на служебния защитник и на подсъдимия, че намират фактическата обстановка за изяснена и молят съда да даде ход за съдебните прения на страните. По въпроса за искането на служебния защитник в същото съдебно заседание, непосредствено след разпита на вещите лица поддържащи представената от тях съдебно психиатрична експертиза, за допълнително изследване на дееца в специализирана клиника и ново произнасяне по въпросите за неговата вменяемост, съдът е дал мотивиран отговор. Отказът му е аргументиран с категоричната позиция на експертите, че за проведеното изследване, сложено в основата на тяхното заключение, е без значение в какви условия е проведено то – в клиника или амбулаторно - в случая, в следствения отдел където е бил задържан подсъдимият. Освен това, първостепенният съд е изложил съображения, че няма никакви индиции за съмнение по отношение на професионалните качества на експертите и тяхната компетентност. От цитирания протокол от съдебното заседание е видно, че те са подложени на много сериозен кръстосан разпит, както от страна на защитата и прокурора, така и служебно от председателя на състава, именно във връзка с поставения от защитата въпрос за психическия статус на подсъдимия към момента на деянието. Заключението е категорично, че той не страда от психическо заболяване в тесния смисъл на това медицинско понятие или психическа болест или умствена недоразвитост. В писменото заключение приложено на л. 104 от ДП е посочено, че И. не страда от психично заболяване, което да отговаря на критериите за „разстройство на съзнанието” В съобразителната част на експертизата е посочена диагнозата му – личностово разстройство от дисоциален тип, което не води до разстройство на съзнанието по критериите на чл. 33 ал. 3 от НК. Неоснователна е тезата на защитата относно наличие на правни пороци при формиране на вътрешното убеждение у съда постановил обжалвания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението за доказаност на обвинението в тази насока е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на защитата са се свеждали до необоснованост на фактическите положения прието от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на обжалваното решение. Обсъден е подробно механизма на причинените увреждания на жертвата, отчетено е това, че те са били причинени от близко разстояние и със значителна сила. Коментирано е заключението на вещото лице д-р Еленски, че при констатираните наранявания, смъртта на пострадалата е биле неизбежна. Отчетено е утвърденото вече в практиката положение, че за умисъла на дееца се съди от обективните факти, като поведението и действията му свързани с изпълнителното деяние. Изводът на съдилищата, че големият брой нанесени силни удари насочени и нанесени в жизнено важни органи на жертвата, сочи на целта на подсъдимия да умъртви майка си, а не само да й нанесе телесни увреждания.. Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства за цялостното поведение на подсъдимия по един категоричен начин изключват защитната теза и претенция за преквалифициране на фактите като по-леко наказуемо престъпление по чл. 124 от НК. Видно от представеното пълномощно, адвокатския хонорар на повереника на гражданската ищца В. Ласлова – адвокат Б. Р. е в размер на 1 000 лева, които по силата на чл. 189 ал. 3 от НПК, като разноски, подсъдимият следва да заплати на същата ищца. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348 ал. 1, т.1 и 2 от НПК и чл. 189 ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 94/7.07.2011 година, постановено по в н о х д № 256/2011 година по описа на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия И. С. И. да заплати на гражданския ищец В. С. Л. направените адвокатски разноски пред касационната инстанция, в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: