Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


4





Р Е Ш Е Н И Е


№ 645

[населено място] 14.03. 2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Р. Б., IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №54 по описа за 2010 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура – В. Търново, срещу решение от 14.10.2009г., постановено по в.гр.д.№471/2009г. на В. апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.06.2009г. по гр.д.№179/2008г. на Л. окръжен съд за уважаване на предявения от К. П. Б. срещу Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 8 000лв.
Касационното обжалване е допуснато с определение №749 от 16.07.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие с ТР №3/2004г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК ВКС, т.11 – не е отчетено правно релевантно обстоятелство - частичното оправдаване.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Прокуратура на Р. Б. намира жалбата за основателна.
Ответникът К. П. Б. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за са отхвърляне на предявения от К. П. Б. срещу Прокуратура на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 8 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.215, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 16.08.2005г. присъда по нохд №5782/2002г. на С. районен съд и за незаконното му задържане под стража за времето от 19.09.1997г. до 01.10.1998г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2005г. до окончателното й изплащане.
Неправилно с въззивното решение при определяне на обезщетението не е отчетено правно релевантно обстоятелство - частичното оправдаване, в противоречие с ТР №3/2004г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК ВКС, т.11. Съгласно посочената задължителна съдебна практика обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, и тежестта на тези, за които е осъден деецът, съответно с тези, за които е оправдан. В разглеждания случай е постановена оправдателна присъда за вещно укривателство, за което престъпление чл.215, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, но не по-тежко от предвиденото за самото престъпление и осъдителна присъда – лишаване от свобода за срок от една година и един месец, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието - за отнемането на чуждите движими вещи чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, за каквато кражба чл.195, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Наказателното преследване по обвиненията е продължило около осем години, като около една година е задържан под стража като мярка за неотклонение по тези обвинения, а не само по обвинението, по което е оправдан. Ищецът е осъждан многократно за престъпления от общ характер. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен влиянието на тези обстоятелства върху психиката на ищеца /стрес, страх, тревожност/ и отграничаването им от влиянието на наказателното преследване за престъплението за вещно укривателство, за което е оправдан.
На репариране на основание чл.2, ал.2, т.2 от ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Неотчитането на правно релевантно обстоятелство – частичното оправдаване; неправилната преценка на продължителността на наказателното преследване и на постановената мярка за неотклонение задържане под стража, с оглед и на обвинението за кражба по чл.195, ал.1 от НК, за което е осъден; неотчитането в достатъчна степен на това обстоятелство и на многократните осъждания на ищеца върху психиката му с оглед отграничаване на вредите, претърпени в резултат от обвинението за вещно укривателство, за което е оправдан, е довела до неправилно приложен от въззивния съд критерия на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, и тежестта на тези, за които е осъден деецът, съответно с тези, за които е оправдан; установената продължителност на наказателното преследване и на постановената мярка за неотклонение и се отчете, че се отнасят и за обвинението в кражба по чл.195, ал.1 от КТ, по което е признат за виновен и е осъден; като се отграничи влиянието на частичното осъждане и на многократните осъждания за престъпления от общ характер върху психиката на ищеца, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, по което е оправдан, възлиза на 1000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 16.08.2005г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 1000лв. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 1000лв. и да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 1000лв. до 8000лв. и искът в тази част се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решението от 14.10.2009г., постановено по в.гр.д.№471/2009г. на В. апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.06.2009г. по гр.д.№179/2008г. на Л. окръжен съд за уважаване на предявения от К. П. Б. срещу Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата 1000лв. до 8000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2005г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Б. срещу Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ в частта над 1000лв. до 8000лв., ведно със законната лихва от 16.08.2005г., като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14.10.2009г., постановено по в.гр.д.№471/2009г. на В. апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.06.2009г. по гр.д.№179/2008г. на Л. окръжен съд за уважаване на предявения от К. П. Б. срещу Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за размера 1000лв./хиляда лева/, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2005г. до окончателното изплащане на сумата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: