1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261 гр.София, 03.04.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1772 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от Б. Д. Б., чрез адв.И.И., срещу Определение от 10.02.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №43/2013г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено Определение от 11.12.2013г. по гр.д.№2353/2013г. на Районен съд - Дупница. С последното производството по делото е прекратено, поради недопустимост на подадената с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР вр. с чл.53 СК молба от жалбоподателя за промяна на фамилното име на бившата му съпруга. Жалбоподателят счита, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Допускането на касационното обжалване се обосновава с приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния въпрос: „Може ли титулярът на брачната фамилия да поиска промяна на фамилията на бившата си съпруга по реда на чл.19 ал.1 ЗГР, при липса на уредена такава изрична възможност с новия СК от 2009г.“. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е приел, че с влизане в сила на новия Семеен кодекс от 2009г. запазването на фамилното име на съпруга след развода е регламентирано по различен начин в сравнение с отменения СК от 1985г. Позовавайки се на новата разпоредба по чл.53 СК-2009г., предвиждаща възможност за съпруга, след прекратяване на брака, да възстанови предбрачното си фамилно име, но не и промяната на фамилното име да се постанови по инициатива на другия съпруг, каквато уредба е съдържал СК -1985г. /отм./ в чл.103 ал.1, ал.2 и ал.3, съдът е счел, че подадената молба с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР е недопустима и е прекратил производството по делото. Посочено е, че при новата уредба, промяна на фамилното име на съпруга, след прекратяването на брака, може да се допусне само по негова молба, но не и по искане на другия съпруг. При така възприетите правни изводи, повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта съпругът – титуляр на фамилията да поиска по реда на чл.19 ал.1 ЗГР преустановяване на използването й от другия съпруг, когато последният след прекратяване на брака я е запазил, обуславя разрешението по спора. Налице е поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По поставения въпрос, свързан с приложението на чл.19 ал.1 ЗГР вр. с чл.12 СК и чл.53 СК, Върховният касационен съд приема следното: Въпросът за фамилното име на съпрузите след развода се поставя, ако при сключване на брака, някой от тях е приел фамилното име на другия, или го е добавил към своето, съгласно чл.12 СК. Новата уредба в чл.53 СК – 2009г., за разлика от отменените в СК от 1968г. /чл.26 ал.1 и ал.2/ и СК от 1985г. /чл.103 ал.1 и ал.2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК – 2009г. е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл.53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга – първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Процесуалният ред, предвиден в чл.103 ал.3 СК /отм./, при промяна на обстоятелствата бившият съпруг да може да поиска преустановяване на използването й от другия съпруг, не е възпроизведен в съдържанието на СК – 2009г. Промяната може да се обоснове с характера на правото на име, което е основно право на личността. Неговото упражняване не би могло да поставя в зависимост от волята на трети лица. Както при сключването на брака, за приемането на фамилията на другия съпруг, съгласието на титуляра на името не се изисква, така и за запазването му след развода, новата уредба не изисква това съгласие. И в двата случая е достатъчно само волеизявлението на лицето, което променя името си. При това положение, очевидно процесуална възможност да се иска промяна на брачното фамилно име от страна на „титуляра“ на брачната фамилия не съществува по сега действащия СК. Редът по чл.19 ал.1 ЗГР също не може да бъде използван, тъй като цитираната норма разпорежда, че промяна на името се допуска от съда „въз основа на писмена молба на заинтересувания“. Както се посочи, правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В този смисъл, „заинтересувано лице“ по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР и молител в уреденото като охранително производство, може да бъде само лицето, което носи името – само то може да иска промяната и то при наличието на предвидените в закона предпоставки - когато името е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, или други важни обстоятелства налагат това. От сравнителния анализ на нормите на чл.53 СК и чл.19 ал.1 ЗГР, се налага и друг извод - след като запазването на брачното фамилно име от съпруга при развод, не е обусловено от съгласието на другия съпруг – „титуляр“ на фамилията, т.е. правото да иска промяна в името на бившия си съпруг, му е отречено от специалния закон – СК, то не може подобна възможност да му се признае по силата на общия закон – чл.19 ал.1 ЗГР, чрез разширително / респ. „контра леге”/ тълкуване на понятието „заинтересувано лице“. С оглед така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, подадената частна касационна жалба е неоснователна. Атакуваният съдебен акт, с който е прието, че жалбоподателят не е легитимиран по реда на чл.19 ал.1 ЗГР да иска промяна на фамилното име на бившата си съпруга Е. К., е постановен в съответствие със закона, обоснован е и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 10.02.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №43/2013г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.02.2014г., постановено по въззивно частно гражданско дело №43/2013г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.