Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 05.07.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 410 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата И. Ф. Е. срещу присъда № 282 от 16.11.2016 г., постановена по ВНОХД № 3816/2016 г. на Софийския градски съд-Наказателно отделение, ХVІІ въззивен състав. С жалбата се претендира допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на присъдата и за оневиняване на подсъдимата поради липса на извършено престъпление. В допълнение към жалбата се изтъква, че въззивният съд не е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като е кредитирал показанията на пострадалата и на свид. А. и не е отделил внимание на обясненията на двамата подсъдими и на показанията на свидетелите А., С. и М., макар, че те предлагат различна от съобщената от другите две свидетелки фактология на събитията. На базата на предложената именно от подсъдимите и подкрепящите ги твърдения на А., С. и М. версия, възпроизведена в жалбата, защитникът настоява, че липсва извършено престъпление и поддържа искането за оневиняването на И. Е.. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимата поддържа жалбата и допълнението към нея, изложените в тях аргументи и направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Повереникът на частния обвинител заявява становище за неоснователност на жалбата. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимата Е. и частният обвинител Д., редовно призовани, не вземат лично участие в съдебното заседание. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 НПК, прие, че жалбата е основателна. С присъда от 08.10.2015 г., постановена по НОХД № 21869/2013 г. Софийският районен съд-Наказателно отделение, 114-ти състав е признал подсъдимата И. Ф. Е. за невиновна в това, че на 03.03.2009г. – 04.03.2009 г. в [населено място],[жк], [улица], в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Г. Л. Я. отнела чужди движими вещи на обща стойност 725,25 лева от владението на М. К. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила, поради което и на осн. чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С тази присъда е бил признат за невиновен и оправдан по същото обвинение и Г. Л. Я.. С оспорения по касационен ред въззивен акт първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която И. Е. е оправдана за деянието, извършено на 03.03.2009 г. и вместо това е призната за виновна в това, че на 03.03.2009 г. в [населено място], [жк], [улица], отнела чужда движима вещ – парична сума от 300 лв. от владението на М. К. Д. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като случая е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като на осн. чл. 305, ал. 5 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НК не й е наложено наказание. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба срещу този акт е основателна, макар да не предпоставя заявения в нея като желан резултат. Направеното с тази жалба искане за пълно оневиняване на подсъдимата не е съобразено с особеностите на касационния контрол, който е ориентиран към процесуалната и материално-правната законосъобразност на оспорения съдебен акт и изключва възможността на касационния съд да установява нови фактически положения, било то в рамките на събраните от предходните инстанции доказателства или чрез собствена активност по попълване на доказателствени празноти и изясняване на неясноти и противоречия в доказателствата. Изключение в това отношение прави хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, която в случая не е налице. Основните въпроси по делото е възможно да се пререшат от касационния съд единствено и само в рамките на приетата от предходните съдилища фактология. Съответно ВКС би могъл да оправдае подсъдим, ако тази фактология не сочи деянието да е извършено или ако не очертава признаците на престъпление. В случая това условие отсъства, доколкото приетите от въззивния съд факти описват извършено от подсъдимата деяние с характеристиките на престъпление от общ характер. С основание обаче се възразява, че при решаването на делото вън от вниманието на въззивния съд е останал факта, че доказателства се съдържат не само в ползваните от този съд показания на свидетелите С. А. и М. Д., но така също и в обясненията на двамата подсъдими, както и в показанията на свидетелите Б. А., Р. С. и В. М., като са оформени две групи информационни източници, съдържащите се в които данни са с противоположна насоченост. С въззивната присъда не е даден отговор на възраженията на подсъдимата, че е взела сумата от 300 лева, която преди това е дала на свид. Д. като част от дължим наем, но Д. е отказала да вземе парите (защото не са покривали пълния размер на наемната цена). Очевидно предназначени да подкрепят това твърдение на подсъдимата са показанията на А., С. и М., както и обясненията на втория подсъдим по делото – Г. Я.. Неясно е от въззивния акт дали тези доказателствени източници са ангажирали вниманието на контролирания съд, евентуално каква е оценката му за тях и защо. Съдът е суверенен в преценката си за това на кои от доказателствата да отдаде доверие и на кои – не, но във всички случаи е длъжен да заяви в документално-словесен вид позицията си и да я мотивира, като даде отговор и на възраженията на подсъдимия/подсъдимите относно авторството на деянието или съдържанието на инкриминираното събитие. Преценка на доказателствата, която е направена в случая от въззивния съд, е едностранчива, защото очевидно предпоставките за признаването на вината на подсъдимата са обсъждани на базата на една само част от доказателствата – тези, които уличават Е., като без съдебно внимание са останали онези от доказателствата, предназначени да я оневинят. Налице е недопустимо пълно игнориране на доказателствени източници, което е в разрез с изискванията на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, като по този начин е ограничено правото на защита на подсъдимата. Задължение на съда (не само на първоинстанционния, но и на въззивния) е не само да събира, но и да проверява внимателно всички събрани доказателства – както тези, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му. Това задължение има пряка връзка с правото на защита на подсъдимия, който според чл. 55, ал. 1 НПК има право да представя доказателства. Както е разяснявано вече в практиката на ВКС (решение № 131 от 22.05.1999 г. на ВКС, І н.о., к.д. № 94/99 г.) това право не може да бъде разбирано единствено като право за посочване или прилагане на доказателства. То би било обезсмислено, ако не е свързано със задължение на съда да направи съответната оценка на посочените от подсъдимия доказателства и да прецени значението им за доказателствения процес. Ето защо изпълнението на задължението, произтичащо от чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК предполага обсъждане от страна на съда и излагане на изводи относно всички доказателства и доказателствени източници, особено когато сред тях има такива, които си противостоят. Доколкото в случая това не е сторено по отношение на обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелите А., С. и М., налице е съществено процесуално нарушение, изискващо отстраняване при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран и на осн. чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 282 от 16.11.2016 г. на Софийския градски съд-Наказателно отделение, ХVІІ въззивен състав по ВНОХД № 3816/2016 г. в частта, с която е отменена присъда от 08.10.2015 г. на СРС-НК по НОХД № 21869/2013 г. и подсъдимата И. Ф. Е. е призната за виновна и не е наказана. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.