Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр. София, 21 декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 895 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл.от НПК. Образувано е по жалба на адв. М. М., в качеството му на защитник на подсъдимия З. К., против въззивно решение № 129/10.08.2020 г., постановено по внохд № 315/2019 г. по описа на Апелативния съд - Велико Търново. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд е изградил изводите си относно възприетата фактическа обстановка въз основа на неприетите по делото първоначална и допълнителна автотехнически експертизи на вещите лица Ж. Г. и О. Д., както и от възприетата безкритично повторна експертиза на вещите лица В. Т. и Е. Ж., като е оставена без коментар изготвената от тях допълнителната такава. Според защитника въпреки че, съставът на апелативния съд е кредитирал като компетентно заключението по назначената в хода на проведеното въззивно следствие комплексна автотехническа и медицинска експертиза е достигнал до извода, че не може да приеме изчислената от вещите лица И., И. и Г. скорост на движение на пострадалия моторист, тъй като това се явявало съществено изменение на обвинението, което можело да се коригира само пред първата инстанция. Следствие на така допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се твърди, че въззивният съд е достигнал до неправилния извод относно наличието на техническа възможност подсъдимият, като водач на л.а. „Ауди“, да предотврати процесното пътно транспортно произшествие. В този смисъл защитникът счита, че съставомерният резултат е настъпил не следствие поведението на подсъдимия, а единствено по вина на пострадалия, който изключително грубо е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал мотора, без да има съответното свидетелство за правоуправление и със скорост двукратно надвишаваща максимално разрешената в случая. Претендира се да се отмени обжалваното решение, подсъдимият да се оправдае по така повдигнатото му обвинение и да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения граждански иск. В съдебно заседание подсъдимият З. К., редовно призован, не се явява. Защитникът адв.М. поддържа жалбата и моли тя да се уважи по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата следва да се отхвърли и решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Частният обвинител и граждански ищец Х. Ф. К., редовно призован, не се явява. Повереникът адв. Г. В. пледира жалбата да се отхвърли и да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 19/08.07.2019 г. по нохд № 793/2019 г., постановена от Окръжен съд - Русе, подсъдимият З. М. К. е признат за виновен в това, че на 22.06.2014 г., на третокласен път [населено място] - [населено място]/гр.С., обл.Русе, при управление на МПС - лек автомобил „А.“ е нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1, чл.25 ал.2, изр.1 и чл.37, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване, е причинил смъртта на Ф. Х. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК е осъден на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Х. К. – баща на починалия, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му, при отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2014 г. до окончателното им изплащане, както и 500 лв. разноски в производството, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, от които – 2 482,209 лв. по сметка на ОД на МВР - Русе, 1 740,43 лв. и 200 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 315/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, като подсъдимият е осъден да заплати допълнително по сметка на съда сумата от 3 004,57 лв. – разноски по производството. При извършената касационна проверка настоящият състав констатира, че първоначално по делото – на досъдебното производство е назначена и изготвена автотехническа експертиза /АТЕ/ и две допълнителни такива с вещи лица инж. Ж. Г. и инж. О. Д.. С постановление от 25.01.2017 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура - Русе, на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.29, ал.2 от НПК, двамата експерти са отведени от разследването. Назначени са - повторна АТЕ, а впоследствие отново две допълнителни такива, изготвени от вещите лица инж. В. Т. и инж. Е. Ж., като двамата са разпитани в съдебно заседание пред пъвоинстанционния съд и са приети съответните заключения, които преди това в съответствие с изискванията на чл.282 от НПК, са прочетени. В мотивите към присъдата на първоинстанционния съд изрично е отбелязано, че „първите две /заключения/ на вещите лица Д. и Г. са отпаднали от доказателствения материал по делото след отвеждането от наблюдаващия прокурор в досъдебното производство по повод отмяната на постановлението му за прекратяване на наказателното производство в проведените производства по чл.243, ал.6 и ал.8 пред РОС и ВтАС“. По искане на защитата въззивният съд е допуснал назначаването на комплексна тройна автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение, изготвено от вещите лица инж. В. И., инж. Б. И. и д-р Д. Г., е надлежно приобщено към доказателствения материал по делото. На тази основа, при формиране на вътрешното убеждение относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, видно от мотивите на въззивното решение / л.5, л.11 /, съставът на апелативния съд многократно се е позовавал на заключенията на вещите лица Г. и Д.. Ето защо касационният състав приема, че при установяване на фактическата обстановка по делото въззивният съд е ползвал данни от експертни становища, които не изслушани и приети по предвидения в чл.282 от НПК процесуален ред, което е недопустимо и сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен въз основа на ненадлежно събрана и проверена доказателствена маса. Прегледът на процесуалните действия на въззивния съд сочи и на още едно тежко нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. При установената от „първоначалната“ и повторната АТЕ скорост на движение на пострадалия моторист от 130 км./ч. и тази от комплексната тройна експертиза - от 166 км./ч., въззивният съд, без да изложи каквато и да било аргументация е посочил в мотивите само, че не може да приеме по-високата скорост на движение на мотоциклета, тъй като това се явявало съществено изменение на обвинението, което можело да се коригира единствено в рамките на съдебното следствие пред първата инстанция. Принципно прокурорът изменя обвинението, съобразно чл.287, ал.1 от НПК, само когато обстоятелствата, които са в основата му, влошават наказателно правното положение на подсъдимия. В случая приетата за установена по експертен път по-висока скорост на движение на моториста от 166 км./ ч. се отнася за пострадалия Ф. К.. Тя се явява в още по-голяма степен на съответствие с възприетата и поддържана от З. К. защитна позиция от самото начало на образуваното и водено срещу него наказателно производство, т.е. тя е значително по-благоприятна за подсъдимия. В този смисъл невъзприетата от въззивния съд по-висока скорост на движение на моториста на визираното основание, въпреки че не поражда необходимост от нови усилия от страна на подсъдимия при реализиране правото му на защита, неоснователно го ограничава. Нещо повече – извън вниманието на въззивния състав е останало становището на експертите по назначената КАТМЕ, съобразно което скоростта на моториста е била в рамките на 194,8 км./ч. и тя е намаляла до 166,6 км./ч. непосредствено преди мястото на удара, което е оставено без какъвто и да било коментар. При така констатираните съществени процесуални нарушения, възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се оказва, че е изградена от една страна на неприет по делото доказателствен материал, а от друга – въз основата на селективен, на места липсващ или крайно неубедителен подбор на факти, които имат съществено значение при ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, т.е налице е и липса на мотиви. Това налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се преодолеят визираните процесуални нарушения, а при необходимост да се назначи и допълнителна комплексна автотехническа и медицинска експертиза, а съобразно изискванията на чл.339 от НПК се изготви прецизен съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.5 вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 129/10.08.2020 г., постановено по внохд № 315/2019 г. по описа на Апелативния съд - Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: