4
6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50096
гр. София, 17.10.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1372 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Ц. М., чрез адв. Д.Н. срещу решение №44 от 14.03.2022г. по в.т.д. №370/2021г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №21 от 30.08.2021г., постановено по т.д. №7/2021г. от Окръжен съд- Ловеч в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от касатора срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, [населено място], за сумата 15 000 лева- разлика между претендираната сума от 30 000 лева и присъдената от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесни увреждания в резултат на ПТП от 05.11.2020г., причинено при управление на лек автомобил „БМВ 330 ХД“, рег. [рег.номер на МПС] от Х. И. Йовевски, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 01.12.2020г. до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 15 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 42.20 лева- обезщетение за имуществени вреди, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, ведно със законната лихва от посочената дата, като на касатора бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи, че въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди само формално е обсъдил доказателствата и е установил релевантните обстоятелства, но не е изложил мотиви относно значението им, не е отчел практиката на ВКС, както и практиката на съдилищата по сходни случаи и конкретните икономически условия, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното въззивно решение правилно. Претендира разноски.
С определение №50287 от 26.04.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос - как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови въззивното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 15 000 лева до претендираните 30 000 лева, въззивният съд излага мотиви, че прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца, съобразен с критериите за справедливост, възлиза на сумата от 15 000 лева. Съдът приема за установено, че при процесното ПТП ищецът е получил травматична луксация на лява тазобедрена става, затруднила движенията на ставата и левия крак за около 3-4 месеца, наложила репозиция под упойка и последващо екстензионно лечение за 30 дни, неколкократни рехабилитационни процедури. Травматичното увреждане е било съпроводено със значителни болки и страдания в областта на ставата, хипотрофия на мускулите на левия крак, продължаващи ограничени движения и съпътстващи движенията болки, но с намаляващ интензитет. Намира за доказано, че функционално крайникът е с намален обем на движение- ограничено разкрачване навън, ограничена ротация съобразно срастванията.
След обсъждане на събраните гласни доказателства за преживените от пострадалия емоционални страдания и болки, довели до промяна в неговото поведение и обичаен бит, въззивният съд стига до извод, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 15 000 лева, който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС- конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия /23 години/, обективно установените увреждания, интензитета на болките и страданията, продължителността на възстановителния процес, трайните последици от травмите, обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – м.ноември 2020г., наложилите се морални норми в обществото. Като приема за неоснователно възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредите от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, решаващият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд не е намалил определеното обезщетение за неимуществени вреди и е присъдил сумата 15 000 лева. С оглед изложеното, апелативният съд потвърждава решението и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 15 000 лева /разлика от присъдените 15 000 лева до претендираните 30 000 лева/.
По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в отклонение от практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД и е неправилно. За да определи, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди – последица от процесното ПТП, възлиза на 15 000 лева, въззивният съд е анализирал доказателствата по делото, вкл. медицинските документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания и е посочил предпоставките, въз основа на които е достигнал до крайния извод- вида на получените травми, периода на лечение, продължителността и интензитета на болките и страданията, последиците от травмите, както и икономическите условия в страната към датата на застрахователното събитие.
Настоящият съдебен състав счита, че АС- Велико Търново не е отчел в достатъчна степен вида и тежестта на травматичните увреждания на ищеца и продължителността на възстановителния процес, не е съобразил напълно възрастта на пострадалия и негативните житейски промени в резултат от настъпилите трайни последици за здравословното му състояние. При безспорно доказване, че в резултат от процесното ПТП ищецът- млад мъж /на 23 години/, активно спортуващ и в активна трудоспособна възраст, е претърпял подробно описаното във въззивното решение травматично увреждане /травматична луксация на лява тазобедрена става/, довело до трайно функционално намаляване обема на движение на левия крайник, следва да се определи обезщетение за претърпените физически и психически болки и страдания в по-висок размер. Въззивният съд не е съобразил напълно вида на травмата, при която, видно от заключението на СМЕ, са се разкъсали връзките на тазобедрената лява става и главата на бедрото е излязла от леговището на таза. Видно от обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание при това увреждане разкъсаните ставни връзки не се възстановяват в състоянието, в което са били, а срастванията водят до намален обем на движенията. Апелативният състав е приел за установено, че тежката травма е наложила не само оперативна процедура- наместване на тазобедрената става /най-голямата става в човешкото тяло/ по закрит начин под упойка, но и тридесетдневно екстензионно лечение и рехабилитационни процедури, като е довела и до продължително затруднение в движенията и хипотрофия на мускултурата и функционално намаляване на обема на движения на левия крак, но не е оценил напълно интензитета и продължителността на негативните физически и психически изживявания на пострадалия, вкл. промените в емоционалното му състояние. При преценката на обема на вредите, трябва да се съобразят не само първоначално изживените много силни физически болки, но и последващите психически и емоционални страдания на ищеца от невъзможността му да се движи и обслужва сам в продължение на повече от един месец, респ. необходимостта от чужда помощ, от болките и неудобствата през продължилия над 4 месеца период на възстановяване, от настъпилата мускулна атрофия, от нарушения за продължителен период жизнен ритъм, включително невъзможността за движение без помощни средства и за спортуване, а най-вече- от трайните последици от травмата, изразяващи се във функционално намаляване обема на движение на левия крайник. Макар и да няма данни за трайни психически увреждания, не следва да се игнорират претърпеният от ищеца стрес, появилите се след катастрофата страх от автомобили, кошмарни сънища.
Предвид горното, ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон – чл.52 ЗЗД, е необходимо размерът на обезщетението да се завиши, като се определи общо на 30 000 лева. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 05.11.2020г.
С оглед изложеното, въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени, като искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ се уважи за още 15 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.12.2020г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да плати по сметка на ВКС сумата 1 230 лева държавна такса /600 лева за първоинстанционното производство, 300 лева за въззивното производство и 330 лева за касационното производство/ и 139.80 лева разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да плати на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. Н., АК- Ловеч сумата 449 лева- адв.възнаграждение за първоинстанционното производство, 1 430 лева- адв.възнаграждение за въззивното производство и 1 430 лева- адв.възнаграждение за касационното производство, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №44 от 14.03.2022г. по в.т.д. №370/2021г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №21 от 30.08.2021г., постановено по т.д. №7/2021г. от Окръжен съд- Ловеч в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от Г. Ц. М., ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, [населено място], за сумата 15 000 лева- разлика между претендираната сума от 30 000 лева и присъдената от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесни увреждания в резултат на ПТП от 05.11.2020г., причинено при управление на лек автомобил „БМВ 330 ХД“, рег. [рег.номер на МПС] от Х. И. Йовевски, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 01.12.2020г. до окончателното плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Г. Ц. М., ЕГН [ЕГН] на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесни увреждания в резултат на ПТП от 05.11.2020г., причинено при управление на лек автомобил „БМВ 330 ХД“, рег. [рег.номер на МПС] от Х. И. Йовевски, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 01.12.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на адвокат Д. Н., АК- Ловеч сумата 449 лева- адв.възнаграждение за първоинстанционното производство, 1 430 лева- адв.възнаграждение за въззивното производство и 1 430 лева- адв.възнаграждение за касационното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 230 лева държавна такса /600 лева за първоинстанционното производство, 300 лева за въззивното производство и 330 лева за касационното производство/ и 139.80 лева разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
`
|