Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 104   гр. София,16.02. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 147 по описа на четвърто гражданско отделение за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 1* от 30.03.2007 г. по гр. д. № 1372/06 г. Районен съд гр. Г. е оставил без разглеждане като недопустим иска на Д. лесничейство гр. Г. срещу О. гр. С. по отношение на гора от 3 090 дка в м. „Д”; гора от 343 дка в м. „М”; гора от 90 дка в м. „Д” и гора от 82 дка в м. „Кадифера. Приел е за установено по отрицателния установителен иск на Д. лесничейство гр. Г. срещу О. гр. С., че общината не е притежавала право на собственост по отношение на гори описани подробно в решението и за които с влезли в сила решения по чл. 13 ал. 6 ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост на О. гр. С.. С решение от 11.02.2008 г., допълнено и поправено с решение № 441 от 10.10.2008 г., по гр. д. № 532/07 г. Окръжен съд гр. В. Т. е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото в частта, в която искът на Д. лесничейство гр. Горна О. е уважен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. лесничейство, сега Д. г. с. /. гр. Г.. О. развити в касационната жалба са, че решението е незаконосъобразно. Ответникът по касация О. гр. С. оспорва жалбата. Трето лице помагач Д. агенция по г. , сега И. агенция по г. , и заинтересованите страни МРРБ и МФ не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: ДГС е предявило срещу О. гр. С. отрицателен установителен иск за собственост на гори, възстановени на общината с решения по чл. 13 ал. 6 ЗВСГЗГФ. За да обезсили частично решението и да прекрати производството въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността на процесните гори бил решен с влезли в сила решения постановени в производство по чл. 13 ал. 2 и ал. 6 ЗВСГЗГФ, с които на общината било признато правото да си възстанови собствеността на описаните гори. Решенията били конститутивни и с тях се прекратявало правото на държавна собственост върху горите. Извършената с решенията промяна на собствеността била задължителна и по отношение на държавата, тъй като в производството като държавен орган е участвувала Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ и спорът не можел да бъде пререшаван. Защитата си държавният орган можел да осъществи по реда на чл. 13 ал. 10 ЗВСГЗГФ. Стопанството, освен това ,не било легитимирано да предяви иск по отношение на процесните гори тъй като не бил техен собственик. В касационната жалба се твърди че решението е незаконосъобразно. Не били налице основанията на чл. 220 и 224 ГПК /отм./ за прекратяване на производството. Страните, основанието и петитума на делата били различни. Съдебните решения били постановени в административно производството по чл. 13 ал. 6 ЗВСГЗГФ и не обвързват ищеца, защото не е бил страна по делата. Обстоятелството, че решението не е обжалвано не е пречка за успешно провеждане на иск по чл. 13 ал. 8 ЗВСГЗГФ ако се установи, че държавата, а не общината е била собственик на процесните гори. С определение № 217 от 20.03.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК като е приел, че същественият процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост предявен от ДГС тогава, когато в административно производство по чл. 13 ал. 6 от ЗВСГЗГФ спорът между общината и ОСЗ е решен положително в полза на общината. Решението е незаконосъобразно. Съгласно чл. 13 ЗВСГЗГФ, български физически и юридически лица, от които са били отнети гори могат да подадат заявление за възстановяване правото си на собственост върху гори и земи от горския фонд в ОСЗ по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Искът по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ се предявява от лица, които са пропуснали да подадат заявление в срок до 30.06.1999 г. В този случай те установяват с иск срещу ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху гори и земи от горския фонд ако са депозирали искова молба в срока по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността се постановява в административно, а не в исково гражданско производство, и по същността си представлява административен акт. Чл. 13 ал. 6 ЗВСГЗГФ дава възможност на страната получила отказ от ОСЗ, да обжалва решението пред районния съд, който решава спора по същество. Когато се обжалва пред съда, последният действа по реда на обжалването на административните актове и като орган на административното, а не на гражданското правораздаване. Затова и решението на районния съд може да се обжалва с касационна жалба пред съответния административен съд по реда на АПК. Въз основа на постановено позитивно решение ОСЗ определя земите и г. върху които се възстановява правото на собственост в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници, или нови реални граници. Спорът за материално право по чл. 13 ал. 8 ЗВСГЗГФ винаги предполага решение на ОСЗ с което претендираната гора е възстановена. В този случай искът се предявява от заинтересуваното лице по съдебен ред, като ответник по иска е лицето на което гората е възстановена и върху която ищецът също заявява свои права на собственост към един минал момент, моментът на одържавяване на гората. Ако обаче ищецът предявява иск за установяване право на собственост към настоящия момент, в този случай съдът трябва да изложи съображения за допустимост на иска по чл. 97 ГПК /отм./ като съобрази дали по отношение на ищеца /или на ответника при отрицателен установителен иск/, има завършена административна процедура по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на ОСЗ, придружено със скица, които съгласно чл. 13а ЗВСГЗГФ удостоверяват правото му на собственост. Неправилно е становището на въззивния съд, че в административното производство е участвувала ОСЗ като държавен орган, затова решението е задължително по отношение на държавата и е недопустимо друг държавен орган да предявява отново иск за същата гора. ОСЗ е орган който възстановява собствеността на земеделски земи и гори. Производството пред службата се развива едностранно - между заявителя и службата и решението не обвързва трети на спора лица. В административното производство по чл. 13 ал. 6 ЗВСГЗГФ комисията не е носител на самостоятелни права и задължения, а защитава решение взето от колективния орган за отказ от възстановяване на собствеността. В ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, които са двата закона свързани с възстановяване на собствеността на земеделските земи и гори, не се съдържат разпоредби, с които на комисията да се придава правно положение на представител на държавата. След като ищецът не е бил страна в реституционното производство, той не е обвързан от силата на присъдено нещо на решението, не е разполагал и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение включително когато то е материално незаконосъобразно. След като не може да се защити по реда на обжалването на административния акт, правото му на защита е в гражданския процес, в който на възстановения собственик ще се противопоставят вещните права на държавата. Незаконосъобразни са и изводите на съда че ищецът не е легитимиран да предявява иск за собственост на процесните гори. Чл. 15 ал. 3 ГПК /отм./ предоставя възможност на лице, което не е носител на спорното материално право, да предяви иск за неговата защита, заемайки в определени случаи процесуалното положение на главна страна в процеса вместо лицето, което е носител на спорното право. Към момента на предявяване на иска, 30.08.2006 г. лесничейството е имало правомощие да предявява искове за собственост, което произтича от разпоредбата на чл.15в ЗГ в редакцията с ДВ бр. 16/03 г. според която, недвижимите имоти - частна държавна собственост, намиращи се в горския фонд, се стопанисват и управляват от Националното управление по г. и от неговите структури и териториални звена, с изключение на имотите, за които други министерства и ведомства имат актове за държавна собственост. В чл. 22 от ЗГ е записано, че Р. управления на г. и държавните лесничейства са юридически лица, структури на Д. агенция по горите. Като юридическо лице лесничейството е имало процесуална легитимация да бъде страна по дела. Що се отнася до правомощията му да предяви иск за собственост на държавни гори, в този случай то е действувало в рамките на правомощията предоставени им от ал. 2 на текста - председателят на Д. агенция по г. може да създава специализирани териториални звена, юридически лица, за защита и опазване на горите. Съгласно чл. 24 ЗГ в редакцията с ДВ бр. 16/03 г., държавните лесничейства осъществяват управлението на държавния горски фонд, охраната и контрола върху г. и земите от горския фонд и г. по чл. 14д в определения им район. Държавните лесничейства, съобразно своите функции и задачи, осъществяват организацията, координацията и контрола на посочените в чл. 23 ал. 2 дейности в определения им район. Предвид на изложените съображения, настоящият състав на ВКС, счита че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на въззивния съд който да разгледа спора по същество. При новото разглеждане на иска съдът следва да съобрази и създадената нова ал. 6 на чл. 7 ЗГ, според която по дела, които се отнасят до държавни гори и земи от държавния горски фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице. След като в хода на производството е влязла в сила правна норма която изрично урежда процесуалното представителство по дела с предмет защита на права от вида на заявеното от субституента, съдът следва да конституира в процеса лицето, което разполага с правомощието да предявява такива искове. Това правомощие на съда произтича от разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ГПК /отм./, според която във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност и на законна представителна власт. Тъй като искът е предявен от ДГС в качеството му на процесуален субституент, съдът следва да конституира държавата като главна страна в процеса, за да обвърже носителя на материалното право със силата на присъдено нещо на решението по спора. При постановяване на решението съдът следва да се произнесе и по отношение на направените от страните разноски за производството, включително и пред ВКС.   Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 11.02.2008 г., допълнено и поправено с решение № 441 от 10.10.2008 г., по гр. д. № 532/07 г. на Окръжен съд гр. В. Т. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: