Р Е Ш Е Н И Е № 134 С., 8.06. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о., в съдебно заседание на двадесет и пети април, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 268 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на Р. Х. Т. от [населено място], обл. Шумен за отмяна на влязло в сила решение № 55 от 4.07.2011 год. по гр.д. № 41/2010 г. на Районен съд, [населено място]. Ответникът по молбата С. Ц. П., чрез процесуалния си представител- адв. К. изразява становище, че същата е неоснователна. Ответникът по молбата П. С. П. не е подал писмен отговор. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е допустима. В нея се излагат обстоятелства за нарушаване на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва в производството по делото. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК включва три отменителни основания със самостоятелно приложно поле - когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изложеното от молителя оплакване насочва към първото основание- нарушаване на правилата за призоваване вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва в делото. Молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 41/2010 г. на Районен съд, [населено място] е образувано по предявен от П. С. П. срещу С. Ц. П. иск за обявяване за недействителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти: нива с площ от 20.019 дка и нива с площ от 27.528 дка, находящи се в землището на [населено място], общ. К., обл. Шумен, сключен на 16.11.2009 г., материализиран в Н.А. № 32/2009 г. на нотариус Й. П. с район на действие РС, [населено място], поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача. С определение № 145 от 6.04.2010 г. по искане на ответника и на основание чл.220 вр. чл.219 ГПК молителят е конституиран като трето лице – помагач в производството. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният от С. Ц. П. срещу Р. Х. Т. обратен иск. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е признато по отношение на С. Ц. П., че сключеният на 16.11.2009 г. договор за покупко-продажба на двете ниви е недействителен, поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача. Уважен е и обратния иск, като Р. Х. Т. е осъден да заплати на С. Ц. П. сумата от 24 700 лв., представляваща обезщетение по чл.42, ал.1 ЗЗД. За конституирането на молителя като трето лице помагач и за предявеният от ответника срещу него обратен иск е било изпратено съобщение на настоящият му адрес, което се е върнало в цялост с отбелязване, че не е открит на адреса и по сведения на живущите е непознат за тях. С разпореждане от 21.04.2012 г. съдът е разпоредил призоваването да се извърши по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като на основание чл.47, ал.4 ГПК е указал на ищеца по обратния иск да представи справка за адресната му регистрация. От представеното у-ние № 161 от 23.06.2010 г. и у-ние № 373 от 25.06.2010 г. е видно, че настоящият адрес на молителя е в [населено място], [улица], ет.1, ап.1., а постоянния адрес е в [населено място], [улица]. С разпореждане от 29.06.2010 г. съдът отново е указал книжата на молителя да се връчат на посочения настоящ адрес, като при невъзможност се приложи разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК. С разпореждане от 1.07.2010 г. съдът е разпоредил на молителя да се връчат книжата и на постоянния му адрес. На 12.07.2010 г. връчителят е пуснал уведомление в пощенската кутия на постоянния адрес на молителя, като е отразил, че лицето е извън страната за неопределено време. На 5.08.2010 г. връчителят е залепил ново уведомление на входната врата. На 6.07.2010 г. връчителят А. Ш. /призовкар при Административен съд- Варна/ е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на входната врата на молителя на посочения настоящ адрес. На 21.07.2010 г. съобщението е върнато на Районен съд, [населено място]. На 24.09.2010 г. районния съд е приел на основание чл.47, ал.5 ГПК съобщенията за връчени и на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначил особен представител на молителя. При тези данни по делото доводът на молителя, че поради нарушаване на правилата за призоваване и връчване на съобщения е бил лишен от участие в процеса е неоснователен. След като молителят не е бил намерен на посочения в исковата молба адрес съдът е дал указания ищецът да представи данни за постоянния и настоящия му адрес. В изпълнение на тези указания са представени посочените по-горе две удостоверения, издадени от [община] и [община], съответно за постоянен и настоящ адрес. Препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК първоначално са изпратени на посочения настоящ адрес, от където съобщението е върнато с отбелязване, че не е открит на посочения адрес, поради което на входната врата е било залепено уведомление. По същият начин /чрез залепване на уведомление на входната врата/ е процедирано и по отношение връчване на съобщението на посочения постоянен адрес, на който е пуснато уведомление и в пощенската кутия. След като в посочения в двете уведомления двуседмичен срок молителят не се е явил да получи книжата по делото, съдът съгл. чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на разноски на ищеца, който е осъществил процесуалното представителство на молителителя по делото. Ето защо не може да се приеме, че съдът е нарушил процесуалните правила за връчване на съобщения и призоваване. Обстоятелството, че уведомлението на постоянния адрес е било пуснато в пощенската кутия и друго залепено на входната врата не представлява процесуално нарушение, доколкото няма категорични данни, че на този адрес е имало и друга врата. На настоящия адрес уведомление е залепено на входната врата. Ето защо доводите, че връчването на съобщението по чл.47, ал.1 ГПК е нередовно са неоснователни. Неоснователен е и доводът, че уведомлението и разписката по постоянния адрес не съдържат данни за името на връчителя. В уведомлението се съдържат данни за името на връчителя, като в него е отбелязано, че книжата по делото се намират в [община]. В уведомленията по настоящия адрес се съдържат данни както за името на връчителя, така и че книжата по делото се намират в канцеларията на Административен съд, [населено място], [улица]. Обстоятелството, че в определението от 24.09.2010 г., с което на молителя е допусната правна помощ като постоянен адрес е посочен настоящият му адрес не води до извод за нарушаване на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК, тъй връчването на съобщението може да се извърши както по настоящ адрес, така и по постоянен. С оглед на изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Х. Т. от [населено място], обл. Шумен за отмяна на влязло в сила решение № 55 от 4.07.2011 год. по гр.д. № 41/2010 г. на Районен съд, [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: