1 Р Е Ш Е Н И Е № 50142 гр. София, 01.12.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 669/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. К. К. - защитник на подс. Н. А. Д. срещу присъда № 71 от 30.05.2022 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 1140/2022 г., в наказателно осъдителната част, с която е отменена присъда от 14.10.2016 г. на Софийски районен съд по НОХД № 18136/2013 г. и в гражданско осъдителната част, с която е потвърдена първоинстанционната присъда. В жалбата са релевирани касационните основания нарушения на материалния и процесуалния закони. Твърди се, че за да достигне до извод за виновност на подс. Д., въззивният съд тенденциозно е кредитирал показанията на едната група свидетели като едновременно с това е подценил показанията на свид. Т. Д. и обясненията на подсъдимия. Сочи и нарушение на чл. 14 от НК. Намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Навежда доводи, че подзащитният ѝ не е присъствал на мястото на инцидента. Затова претендира отмяна на осъдителната присъда, постановена по отношение на подс. Н. Д., оправдаването му и отхвърляне на гражданския иск или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В допълнение към касационната жалба, адв. К. е въвела и довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, осъществено от първоинстанционния съд, изразило се в нарушаване на принципа за неизменност на състава, т. к. предварителното изслушване на страните според нея било осъществено с участието на различен съдебен състав от този, който е разгледал и решил делото по същество и който е постановил първоинстанционната присъда. В съдебно заседание защитникът на подс. Н. Д. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира атакуваната присъда за незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. Подс. Н. Д. в лична защита отрича да е нанасял удар на пострадалия Б. С.. Твърди, че такъв е бил нанесен от свид. Т. Д., за което той е направил самопризнания в хода на производството. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Смята, че съдът е изложил подробни съображения кои доказателства кредитира и въз основа на тях е изградил приетата от него фактическа обстановка, като е направил верни правни изводи и е приложил правилно материалния закон. Затова пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, а жалбата – отхвърлена. Частният обвинител и граждански ищец не изразява становище по жалбата. В последната си дума подс. Н. Д. иска да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 14.10.2016 г. на районен съд – София по НОХД № 18136/2013 г. подс. Н. Д. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. 1 НК като е оправдан изцяло по това обвинение, поради липса на обвинение по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК. На основание чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил подс. Н. Д. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б. Н. С. сумата от 7500 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до 8000 лв. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Д. е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд 300 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Софийският градски съд отменил атакуваната пред него присъда в частта, в която подс. Н. Д. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и вместо това постановил нова с № 71 от 30.05.2022 г. по ВНОХД № 1140/2022 г., с която го признал за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК; наложил му наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил с изпитателен срок от три години; осъдил подсъдимия да заплати деловодни разноски по делото, както и държавна такса от 5 лв. за всеки издаден изпълнителен лист и потвърдил атакуваната присъда в останалата част. Касационната жалба е неоснователна. Първо следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от констатирането на тяхното допускане – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Доводът на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с различен персонален състав на състава на съда, провел предварителното изслушване на страните и този, разгледал и решил делото по същество, макар и верен, не може да постигне целения от нея резултат – отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, защото не е нарушен принципът за неизменност на състава. Видно е от данните по делото /л. 28 от първоинстанционното производство/, че на 03.04.2014 г. е проведено първото открито съдебно заседание с участието на страните, в което съдът с персонален състав председател съдия А. Б. и съдебни заседатели Т. Ц. и С. А. конституирал пострадалия Б. С. като частен обвинител и граждански ищец по делото, приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Б. С. срещу подс. Н. Д. граждански иск, разяснил правата на подсъдимия и след като се съобразил с изразеното от него желание делото да се разгледа по общия ред, го отложил и насрочил за следваща дата, като указал да се призоват свидетелите, посочени в обвинителния акт. На следващата дата ход на делото не бил даден, поради отсъствие на защитника на подс. Д. по уважителни причини. Така делото било отложено за 11.12.2014 г. На тази дата разглеждането на първоинстанционното производство започнало отначало с повторно приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения от пострадалия Б. С. граждански иск и конституирането му наново като частен обвинител и граждански ищец по делото; със снемане на самоличността на подсъдимия и явилите се свидетели, като се пристъпило към техния разпит. Това започване на делото отначало се наложило, поради настъпила промяна в персоналния състав на съда, доколкото за председател на състава била определена съдия М. Т. и тя съвместно със съдебните заседатели Т. Ц. и С. А. започнали разглеждането на делото отначало - л. 54 от НОХД № 18136/2013 г.. Този персонален състав приключил първоинстанционното производство с произнасянето на присъда по него на 14.10.2016 г. /л. 177 от делото/. Наистина, предварителното изслушване на страните е извършено с участието на различен персонален състав от този, който е разгледал и решил делото по същество и който е постановил първоинстанционната присъда, но константна е практиката на ВС и ВКС, че изискването за неизменност на съдебния състав, уреден в чл. 258, ал. 1 НПК, произтича от основополагащия принцип на устност и непосредственост на наказателното производство и означава, че съдебният състав, който постановява присъдата трябва да е идентичен със състава, участвал в дейността по събиране и проверка на доказателствата. В този смисъл са Р № 150-17-II н.о., Р № 76-14-I н.о., Р № 227-18-II н.о., Р № 163-10-III н.о. на ВКС и мн. др./ В настоящия случай един и същ персонален състав на съда е провел съдебното следствие и е постановил присъдата. В съдебното заседание, в което е осъществено предварителното изслушване на страните действително е участвала съдия Б., но в него не са събирани никакви доказателства. Нещо повече, от следващия съдебен състав, който е поел делото, е извършена повторно преценката дали да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия граждански иск и наново е конституирал страните по делото като стриктно е била спазена императивната законова разпоредба на чл. 258, ал. 2 НПК, съгласно която: „Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало“. Затова възражението на страната следва да се отхвърли като неоснователно. При проверката по делото се установи, че изводът на въззивния състав за доказаност на авторството на деянието не е направен в нарушение на изискванията на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Тъкмо обратното. В случая, въззивният съд е извършил собствена оценка на доказателствените средства, на чиято база е възприел за доказано по убедителен и несъмнен начин, че подс. Д. е автор на вмененото му престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените източници, а също и за тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност, е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай. Всъщност и двете съдебни инстанции по фактите са приели, че подс. Н. Д. е присъствал на мястото на инцидента. Вярно е, че първостепенният съд е счел, че той се е случил в 6 ч. на 01.01.2013 г., а въззивният – около 4,30 ч. на същата дата, така както е повдигнато и обвинението с обвинителния акт, но това разминаване в часа, в който долустепенните съдилища намират, че е осъществено деянието, не е от естество да препятства осъждането на подсъдимия по възведеното му обвинение, т. к. поначало не е задължително в обвинителния акт да е посочен часът на деянието. Задължителен реквизит съобразно чл. 246, ал. 2 НПК за конкретизиране на времето на осъществяване на престъплението е дата или период от време, ако не може да се посочи конкретна дата - Р № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н.д. 32-2015-III н.о.; Р № 338 от 20.10.2008 г. на ВКС по н.д. № 301-2008-III н.о. НК. Допустимо е, разбира се и посочване на час, както е подходил в обсъжданото дело прокурорът от СРП. В конкретния случай няма никакво съмнение относно обстоятелството, че подс. Н. Д. е бил по време на инцидента на твърдяното от прокурора място и на точния му час не следва да се придава такова значение. Последният би имал значение само в случай, че по време на деянието привлеченото към наказателна отговорност лице не е било там, какъвто обсъжданият казус не е. В този смисъл Р № 60197 от 09.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 791/2021 г., I н.о.. От друга страна, съдилищата по фактите са намерили за доказано, че тъкмо подсъдимият не само е бил на процесното място по време на инцидента, но и че той е нанесъл удар на пострадалия С.. За да достигнат до този извод, те са се доверили на показанията на двете групи свидетели - очевидци. Разликата в приетото от двете долустепенни инстанции се изразява не в това, че подсъдимият не е нанесъл удар на пострадалия, а в правната оценка, която те правят тъкмо на неговото поведение. Така, СРС е счел, че се касае за деяние по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а СГС за такова по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, или с други думи казано – не е налице спор между съдилищата относно авторството, което е несъмнено прието и от двата съдебни състава, а относно дадената от тях правна квалификация на извършеното от подс. Д. спрямо свид. С.. Друг е въпросът, че самият подсъдим отрича съпричастността си към деянието и навежда довод, че негов автор е свид. Тр. Д.. На този аргумент второинстанционният съд е дал мотивиран и обоснован отговор. Той детайлно се е занимал с него, доколкото изчерпателно са обсъдени както обясненията на подс. Н. Д., така и показанията на свид. Т. Д.. Те са съпоставени със заявеното от пострадалия и свид. К., проверени са през връзката, която съществува между подсъдимия и свидетеля Д. от една страна, а от друга е изследвана причината, поради която свид. Т. Д. е посочил, че не Н. Д., а той е нанесъл телесната повреда на С.. Не е игнорирано и твърдяното от свид. С. за опити за въздействие за посочване на свидетеля, а не подсъдимия като автор на деянието. В този смисъл контролираният съд не е пренебрегнал обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице и показанията на свидетелите, които подкрепят соченото от него, но не ги е кредитирал с доверие. Приел е същите за тяхна защитна позиция, насочена към изключване участието на подс. Н. Д. в деянието поради риск от ново осъждане. От друга страна СГС аргументирано се е мотивирал защо е кредитирал за истинни показанията на свид. С., Г. и К.. Те установяват начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия С. и сочат именно подс. Н. Д. като лицето нанесло удар с бутилка в лицето на пострадалия. В тази връзка не се установява подценяване на едни за сметка на други доказателствени източници нито тенденциоцност при кредитиране на показанията на едната група свидетели за сметка на другите. Съдебният състав е обсъдил цялата доказателствена съвкупност и на тази основа е направил верни изводи по отношение на релевантните за изхода на производството факти. Затова може да се заключи, че второинстанционният съд е извършил надлежна процесуална дейност. Касационният съд прие, че правилно въззивният съд е приложил закона като законосъобразно е преценил, че подс. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. От доказателствата безспорно се установява, че Н. Д. е нанесъл с бутилка шампанско удар в лицето на пострадалия Б. С. и в резултат на това последният е претърпял увреждане, което по своята медикобиологична характеристика представлява средна телесна повреда. Изводите на съда относно виновното поведение на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод за виновността на подс. Д., на базата на малко по-различна фактическа обстановка, а въззивната – противоположния, поради липсата според нея на нападение от страна на пострадалия към подсъдимия и оттам на липса на превишаване пределите на неизбежната отбрана, не сочи на неправилно приложение на материалния закон след като доказателствените средства, приети за достоверни от предходната инстанция, установяват авторството на деянието и че не свид. С., а неустановено лице е нанесло удар в главата на подсъдимия. От факта, че подсъдимият и още едно лице отдалечавайки се от конфликта и преминавайки покрай свид. С., го е ударил при обръщането на свидетеля в лицето с бутилка шампанско, въззвиният съд е направил верния извод за наличие у подсъдимия на пряк умисъл за извършване на деянието и за липса на нападение от страна на свид. С.. Затова касационната инстанция прецени, че въззивният съд в постановения съдебен акт не е допуснал нарушение на материалния закон, а напротив правилно е счел, че наказателната отговорност на подс. Д. трябва да бъде ангажирана за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В този смисъл, доколкото приетото от контролирания съд по фактите очертава престъпно поведение на подс. Д., липсват предпоставките за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, както и за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Доколкото в жалбата не е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, настоящият състав само общо ще посочи, че няма очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подс. Д. и обществената опасност на деянието и дееца, от една страна и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга, а наложеното наказание съответства като вид и размер на целите на чл. 36 НК. По отношение общото възражение в жалбата досежно отхвърляне на гражданския иск на Б. С. срещу подсъдимия касационният състав ще отговори също общо, че тъй като е налице деликт, който е осъществен от подсъдимия в производството пред съдилищата са били доказани причинените страдания на ищеца и техния интензитет, поради което присъденият му размер на обезщетението от седем хиляди и петстотин лева се явява справедливо отмерен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 73/30.05.2022 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 1140/2022 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.