3 Р Е Ш Е Н И Е № 585 СОФИЯ 07.01.2011 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 22 юни 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева Бонка Дечева при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 319/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 550 от 19.11.2008 г. по в.гр.д. № 642/08 г. на С. окръжен съд е отменено решение № 340 от 31.07.2008 г. по гр.д. № 428/07 г. на С. районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на О. ”З. и гори” гр. Смолян, че наследниците на Г. А. Х., поч. на 13.01.1960 г., имат право на възстановане на следните гори в землището на с. Полковник С.: гора в м.”Виакола” с площ 12 дка и гора в същата местност с площ 10 дка; гора в м.”Сливата” с площ 1 дка и гора в същата местност с площ 0.8 дка, вместо което е постановено друго, с което предявеният от Г. С. Г. иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца Г. С. Г.. Развити са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила относно преценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация О. “З. и гори” гр. Смолян, Д. “С.”, Р. Смолян и Община Смолян не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, С.т окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал наследодателят му да е притежавал процесните гори към момента на национализацията им. Изводът е обоснован с това, че липсват доказателства горите да са били декларирани през 1949 г. съобразно изискванията на Указ 573 на П. на ВНС от 28.05.1949 г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти. Според въззивния съд представеното по делото извлечение от емлячния регистър от 1929-1935 г. установява принадлежността на правото на собственост към един по - ранен момент, значително предхождащ национализацията на горите, който е ирелевантен за реституцията по ЗВСГЗГФ, тъй като съгласно чл. 3, ал.1 от този закон правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява на лицата или техните наследници, от които те са били отнети. С определение № 1340/09 от 04.12.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради противоречиво разрешаване на въпроса за доказателственото значение на декларацията за притежавани земеделски земи и гори съгласно Указ 573/ 1949 г. В представеното с касационната жалба решение № 245 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 11/08 г. на С. окръжен съд е прието, че е без значение кога е съставен документът, с който се доказва притежанието на претендираните за възстановяване гори, щом като той е от категорията на визираните в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства, както и че фактът на неподаването на декларация на основание Указ 573/1949 г. следва да се преценява във връзка с предхождащите този указ национализационни закони от 1946, 1947 и 1948 г. В решение № 576 от 20.11.2007 г. по гр.д. № 776/07 г. на С. районен съд е застъпено становището, че въпреки наличието на други писмени доказателства, сочещи определено лице като собственик на заявените за възстановяване гори, след като тези гори не са били декларирани в емлячните регистри през 1929-1935 г., съответно 1949 г., правото на собственост не може да се приеме за безспорно доказано. Настоящият състав приема за правилна практиката по решение № 245 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 11/08 г. на С. окръжен съд. За успешното провеждане на иска по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ е необходимо ищецът да докаже, че той или неговият наследодател е бил собственик на претендираните за възстановяване гори и земи от горския фонд към момента одържавяването им, както и че отнемането е извършено по някой от актовете по чл. 2 от закона. Правото на собственост се доказва с примерно изброените в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ писмени документи, сред които фигурират и емлячните и данъчните регистри. В правната теория и в съдебната практика няма колебание по въпроса, че веднъж придобито, правото на собственост се изгубва само в предвидените в закона случаи - ако дР. го придобие или собственикът се откаже от него/ чл. 99 ЗС/. Както придобиването на правото на собственост, така и изгубването му, не могат да се предполагат. Те трябва да бъдат доказани по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства. Собственикът не е длъжен да доказва, че след като е придобил правото на собственост, продължава да го притежава. Този, който твърди обратното, носи доказателствената тежест от установяването на конкретен правопрекратяващ факт. За установяване притежаваното от наследодателя си право на собственост ищецът е представили извлечение от емлячен регистър за периода 1929-1935 г., партида 56, том 65 на името на Г. А. Х., в който фигурират процесните имоти. В производството по възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд емлячните регистри са сред посочените в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства, годни да установят принадлежността на правото на собственост към момента на одържавяване на горите. По делото не е установено собственикът да се е разпоредил с тези имоти, нито същите да са били отнети на друго основание, различно от посочените в чл. 2 ЗВСГЗГФ. От О.тоятелството, че няма данни горите да са декларирани през 1949 г. от собственика, не може да се направи извод, че правото на собственост е било изгубено. От заключението на изслушаната по делото лесотехническа експертиза е установено, че процесните имоти не са включени в ревир, не се стопанисват от кооперация и представляват гори, попадащи в ГФ. При тези доказателства предявеният иск се явява основателен. С оглед на изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго по същество на спора от настоящата инстнация, с което бъде признато за установено по отношение на ОС “З./ гр. Смолян правото на наследниците на Г. А. Х., поч. на 13.01.1960 г., на възстановяване на собствеността върху гори в землището на с. Полковник С., както следва: гора в м.”Виакола” с площ 12 дка и гора в същата местност с площ 10 дка; гора в м.”Сливата” с площ 1 дка и гора в същата местност с площ 0.8 дка. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 550 от 19.11.2008 г. по в.гр.д. № 642/08 г. на С. окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. служба “З.” гр. Смолян, че наследниците на Г. А. Х., поч. на 13.01.1960 г., имат право на възстановяване на собствеността върху следните гори в землището на с. П. С.: гора в м.”Виакола” с площ 12 дка и гора в същата местност с площ 10 дка; гора в м.”Сливата” с площ 1 дка и гора в същата местност с площ 0.8 дка. Решението е постановено при участие на Д. “С.” и Р. управление на горите гр. Смолян. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :