2 Р Е Ш Е Н И Е № 187 С. 13.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1215/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 311 от 1.03.2012г., постановено по настоящото дело № 1215/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 72 от 08.04.2011г. по в.гр.д. № 142/2011г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос следва ли да се счита предпоставка по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. наличието на повдигнато обвинение, или за ангажиране на отговорността на държавата обуславящият факт е прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Ответникът по касация Прокуратурата на РБ чрез прокурор С. изразява становище за неоснователност на жалбата. По поставения въпрос ВКС намира следното: С решение № 1200 от 02.12.2008г. по гр.д. № 351/2007г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че при образувано полицейско производство по смисъла на чл. 409, ал. 1 НПК което е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, е осъществена хипотезата за отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 , предл. второ З., макар, че в това производство не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. С решението по настоящото дело въззивният съд е отхвърлил предявения от З. В. Д. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. по съображения, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за претърпени от ищцата неимуществени вреди, тъй като макар и против ищцата да е било образувано наказателно производство, същата не е била привлечена в качеството на обвиняем. Приел е, че самият факт на образуване на наказателно производство против определено лице, сам по себе си не сочи на основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за вреди. В основанието на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е предвидено лицето да е било привлечено в качеството на обвиняем. ВКС намира за правилно изразеното в приложеното решение № 1200/2008г. ІІІ г.о. ВКС становище. У. в чл. 2, ал. 1, т. 2 З. израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 З.. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. По основателността на жалбата: С оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Срещу ищцата З. В. Д. е било образувано досъдебно производство с постановление на Районна прокуратура-Д. от 04.02.2009г. за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. С постановление от 10.03.2010г. на Районна прокуратура-Д. наказателното производство срещу З. Д. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. С посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. – незаконно обвинение в извършване на престъпление. По изложените съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и делото да се реши по същество съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Относно размера на вредите ВКС съобрази следното: В исковата молба ищцата твърди, че вредите се изразяват в създаване на обществено мнение за нейната „виновност” включително и сред нейни клиенти, което е разстроило адвокатската й работа; в затруднения в работата поради емоционалния стрес и напрежение от факта на воденото наказателно производство и свързаните с него разпити и обяснения; промяна в отношенията й с най-близките хора от семейството поради това, че брат й и сестра й са съдии и тя е чувствала вина пред тях от уронване на авторитета им в обществото. Представените по делото писмени доказателства установяват качеството на ищцата на адвокат, а от показанията на св. Ж. В. се установяват и останалите твърдени в исковата молба обстоятелства – узнаване от съгражданите й, включително и от нейни клиенти, че срещу ищцата се води наказателно производство, което е разстроило адвокатската й работа; промяна в отношенията й с брат й и сестра й; негативното повлияване на психическото й състояние от случващото се. Същевременно от представеното по делото писмо на Районна прокуратура – Д. се установява, че срещу З. Д. са водени и други наказателни производства през този период, което неминуемо е имало същите негативни последици за ищцата както по отношение на работата й, така и в отношенията с близките й. Като съобрази изложените по-горе обстоятелства и периода на наказателното преследване ВКС намира, че неимуществените вреди на ищцата биха били обезщетени справедливо със сумата 1000 лв., в какъвто размер искът е основателен и следва да се уважи ведно с лихвата от 10.03.2010г. /съгласно т. 4 на ТР № 3/2005г./ до окончателното изплащане В останалата част искът е неоснователен поради което въззивното решение следва да се остави в сила. На ищцата следва да се присъдят и разноските по делото в размер на 235 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 72 от 08.04.2011г. по в.гр.д. № 142/2011г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на Ивайловградския районен съд, № 26 от 09.12.2010г. по гр.д. № 40/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. В. Д. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо това ПОСТАНОВЯВА: О. Прокуратурата на РБ да заплати на З. В. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата 1000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 10.03.2010г. до окончателното изплащане, както и 235 лв. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за сумата над 1000 лв. до пълния размер 10 000 лв. Р. е окончателно. Председател: Членове: