Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 198

гр.София, 20.12. 2019 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.N 3093 по описа за 2019 г., констатира следното:


Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от П. Н. П. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 251 от 28.09.2015 г. по в.гр.д.№ 374 от 2015 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 262 от 19.06.2015 г. по гр.д.№ 1567 от 2014 г. на Ловешкия районен съд за осъждане на П. Н. П. да заплати на А. Н. П. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата 4 462,50 лв., представляваща припадаща се част от стойността на събрана полза /изсечена дървесина от поземлен имот № ............. по КВС на землището на [населено място], общ.Л./, ведно със законната лихва от 13.02.2014 г. до изплащането на вземането и разноските по делото.
Молителят твърди, че след влизане в сила на решението на Ловешкия окръжен съд е открил ново писмено доказателство /постановление от 03.10.2018 г. на Районна прокуратура- Л. за прекратяване на досъдебно наказателно производство № 244 от 2017 г. по описа на ОД на МВР- [населено място]/, което установявало ново обстоятелство от значение за делото: че К. И. не е имал право да представлява П. П. при подаване на заявления и получаване на представените по делото три позволителни за сеч от 2013 г. и 2014 г.
В писмен отговор от 29.07.2019 г. ответникът по молбата А. Н. П. оспорва същата. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
В случая във влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд, чиято отмяна се претендира, е прието, че П. Н. П. дължи на брат си А. Н. П. обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 4 462,50 лв., тъй като двамата заедно с неучастващото по делото лице П. И. П. са били съсобственици /при квоти по 1/4 ид.ч. за ищеца и ответника и 1/2 ид.ч. за П. И. П./ на гора с площ от 45 дка, представляваща имот № .............. по картата на възстановената собственост на [населено място], Л. област /сега имот с идентификатор ............... по КВС на землището на [населено място]/ и от нейната сеч, осъществена през 2013 г. въз основа на позволителни за сеч № ........... от 08.11.2013 г. и № ............. от 08.11.2013 г., ответникът П. Н. П. е добил дървесина на стойност 21 152,25 лв. лв. С оглед квотите на страните в съсобствеността съдът е приел, че П. Н. П. дължи на А. Н. П. 1/4 от тази сума, тоест 5 288,06 лв., предвид на което е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск до пълния му предявен размер от 4 462,50 лв. Счел е за несвоевременно направени изложените от ответника П. Н. П. едва в писмената му защита възражения, че е разделил ползите от сечта с всички съсобственици, включително и с ищеца А. П., поради което е приел, че тези факти не са били част от предмета на доказване и съответно не са подлежали на доказване в първоинстанционното и във въззивното производство.
Предвид на тези мотиви на съда в решението, обстоятелството, което молителят твърди, че се установява от представеното от него постановление на РП- Л. /че К. Р. И. не е бил упълномощаван от молителя да подава заявления за позволителни за сеч/ не е ново за молителя. Това обстоятелство е било известно на П. П.- още при инстанционното разглеждане на делото той е знаел, че не е давал писмено или устно пълномощно на К. Р. да го представлява за издаването на позволителните за сеч. При проявена от негова страна добросъвестност при водене на делото, П. П. е могъл да оспори представените по делото три разрешителни за сеч с мотив, че не е подавал заявления за тяхното издаване, нито е упълномощавал друго лице да подава такива заявления от негово име. Такова възражение и оспорване П. П. не е правил по делото, нито в отговор на исковата молба /какъвто въобще не е подал/, нито в по-късен момент пред първоинстанционния или въззивния съд.
Независимо от горното, представеното към молбата за отмяна постановление на РП- Л. за прекратяване на наказателно производство не установява твърдяното от П. П. обстоятелство: че К. Р. И. не е имал право да представлява П. П. при подаване на заявления и получаване на представените по делото три позволителни за сеч от 2013 г. и 2014 г. Изложеното в мотивите на това постановление не представлява доказателство в гражданския процес за липсата на представителна власт на К. Р. И.. Съгласно чл.300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд /но не и постановление за прекратяване на наказателно дело/ е задължителна за гражданския съд, тоест представлява доказателство и се ползва със сила на пресъдено нещо относно това, дали е извършено деянието, дали това деяние е противоправно и дали деецът е виновен.
Не на последно място, представеното по делото постановление на РП- Л. не е от значение за делото. От значение за правилността на решението е дали П. Н. П. е получил сумата от продажбата на изсечената въз основа на разрешителните за сеч от 2013 г. дървесина, а не дали сечта на тази дървесина е била разрешена по искане на П. П. или на друго неупълномощено от него лице. Постановлението на РП- Л. не установява, че сумата от продажбата на изсечената дървесина не е получена от П. П.. При инстанционното разглеждане на делото П. П. въобще не е твърдял, че не е получил сумата от продажбата на дървесината. Напротив, в писмената защита пред първата инстанция е посочил, че е получил тази сума, но я е разделил с останалите наследници, доказателства за което не е ангажирал по делото.

Предвид на гореизложеното, подадената от П. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК П. П. дължи и следва да бъде осъден да заплати на А. П. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 251 от 28.09.2015 г. по в.гр.д.№ 374 от 2015 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение.

ОСЪЖДА П. Н. П. от [населено място], ул.“П..д-р С. В.“ № 3 да заплати на А. Н. П. от [населено място], ул.“П..д-р С. В.“ № 3 на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.