Р Е Ш Е Н И Е № 114 София, 21.05.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1550/2013 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по чл. 303 ал.1 т.3 /1/ ГПК. Т. А. Ф. и Г. Н. Ф., и двамата от [населено място] чрез адв. Й. М. – АК В. са поискали отмяна на влязло в сила Решение Nо 172 от 15. 02. 2010 година по гр. възз. д. Nо 2619/ 2008 година на ОС- Варна , в частта , с която е отменено Решение Nо 2712/ 29.08.2008 година по гр.д. Nо 3068/2007 година на РС-Варна , X. с-в по отхвърления иск за съдебна делба на сгради, подобрения и насаждения в имот пл. Nо * по ПК на „Т.” между страните по делото и вместо него е постановил ново решение , с което е допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда, изградена в имота с РЗП от 420 кв.м. , между страните по делото при права за В. С. Ж. от 5/7 идеални части и за Г. и Т. Ф., в режима на СИО, от 2/7 идеални части. Отмяната се иска на основание чл. 303 ал.1 т.3 /1/ ГПК, с довод , че по време на делбения процес и след приключването му са били издадени – Заповед Nо ДК-10-СИР/03.04.2012 год. на Н-ка на РДНСК Северозпаден район В. за отмяна , като незаконосъобразен , на Акт за узаконяване Nо */ 30.07.2004 година и Заповед Nо */25.03.2010 год. на М. за премахване на незаконен строеж- двуетажна масивна сграда, както и Решение от 07.09.2010 год. по адм.д. Nо 2676/2009 год. на Варненския Адм.С , с което е обявена нищожността на Заповед Nо Г**/ 24.02.2004 год. на К. на р. „П.” В. за одобрение на ПУП на района и Решение Nо 2110 / 20.09.2011 година на Варненския Адм.съд за отмяна на Удостоверение Nо 25 от 08.02.2005 год. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда. По делото, в срока по чл. 306 ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор – възражение от ответниците по молбата за отмяна . При данните по делото и релевираните основания за отмяна , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира: Молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.3 и т.1 ГПК е неоснователна . С разпоредба на чл. 303 ал.1 т.3 ГПК законодателят визира , като основание за отмяна на влязло в сила решение , онези хипотези , при които решението на съда е основано на постановление на съда или на друго държавно учреждение , което в последствие е било отменено. Като основания, въз основа на които може да се допусне исканата отмяна , посочените две хипотези , изискват да се установи в хода на отменителното производство, че т.н. „постановления”, на които се основава влязлото в сила съдебно решение , чиято отмяна се иска , са надлежно отменени т.е. по съответно предвидения за това от закона съдебен респ. административен ред и съответно тяхната „липса” би се отразила на изводите решаващия съд в различна насока от тази, въз основа на която са изградени решаващите мотиви на съда. За да се постанови решението чиято отмяна се иска, в частта по „допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда, изградена в имота с РЗП от 420 кв.м. , между страните по делото при права за В. С. Ж. от 5/7 идеални части и за Г. и Т. Ф., в режима на СИО, от 2/7 идеални части”, решаващите мотиви на въззивния съд са в насока, че съсобствениците на терена са съсобственици , на основание чл. 902 ЗС, и на сградата, построена в терена по време на действие на алеаторния договор между страните , тъй като развалянето на договора за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по реда на чл. 87 ал.3 ЗЗД , не създава в полза на неизправните преобретатели на терена суперфициарна собственост по отношение на построеното преди разваляне на договора по съдебен ред. В мотивите си, въззивният съд само е посочил, че от материалите по приложено като доказателство гр.д.Nо 6570/98 год.на РС-Варна е установено, че „ в имот пл. Nо * към 1992 година е констатирано изграждането на сграда с площ над 120 кв.м., със сутерен и два етажа по одобрен арх. проект но без издадено разрешение за строеж, а съобразно Констативен акт от 18.11.1998 год., изготвен от РДНСК е установено , че се строежът е със застроена площ от 140 кв.м.,и разгъната площ от 450 кв.м. и е въведен в експлоатация през 1992 година без разрешение за ползване, такова е издадено през 2005 година – видно от удостоверение Nо 25 от 08.02.2005 год. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда.”Анализ на тези доказателства не е правен ,н от тези факти не е последвал никакъв правен извод, поради което не може да се приеме тезата на молителя в настоящото производство , че като доказателства посочените 1./ Заповед Nо */ 03. 04.2012 год. на Н-ка на РДНСК Северозпаден район В. за отмяна , като незаконосъобразен , на Акт за узаконяване Nо */30.07.2004 година, 2./Заповед Nо */25.03.2010 год. на М. за премахване на незаконен строеж- двуетажна масивна сграда, както и 3./ Решение от 07.09.2010 год. по адм.д. Nо 2676/2009 год. на Варненския Адм.Съд , с което е обявена нищожността на Заповед Nо Г**/ 24.02.2004 год. на К. на р. „П.” В. за одобрение на ПУП на района и 4./ Решение Nо 2110 / 20.09.2011 година на Варненския Адм.съд за отмяна на Удостоверение Nо 25 от 08.02.2005 год. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда , са „постановления” на държавни органи , на които се основава решението, чиято отмяна се иска и това , че са отменени по съответния съдебен и административен ред би имало доказателствено значение по делото по спора за допускане на делбата на сградата, квалифицирана от правна страна като подобрения по см. на чл. 92 ЗС. Не може да се приеме , че посочените писмени доказателства Заповед Nо */03.04.2012 год. на Н-ка на РДНСК Северозпаден район В. за отмяна на Акт за узаконяване Nо */ 30.07.2004 година и Заповед Nо */25.03.2010 год. на М. за премахване на незаконен строеж ,Решение от 07.09.2010 год. по адм.д. Nо 2676/2009 год. на Варненския Адм.съд и Решение Nо 2110 / 20.09.2011 год. на Варненския Адм.съд за отмяна на Удостоверение Nо 25 от 08.02.2005 год. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда, могат да се възприемат като нови писмени доказателства по см. на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , основания за отмяна на влязло в сила решение. Посочените доказателства за неотносими към конкретния правен спор за собствеността на сградата. Дори и да биха били приети за нови писмени доказателства по см. на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК/ каквито не са/ , то дори и приобщени към доказателствения материал, не биха могли да обусловят правни изводи, различни от тези по атакуваното решение , тъй като касаят установяване на неотносми към спора факти- а именно за законността или незаконността на постройката, предмет на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. А. Ф. и Г. Н. Ф., и двамата от [населено място], заявена чрез адв. Й. М. – АК В. за отмяна на влязло в сила Решение Nо 172 от 15. 02. 2010 година по гр. възз. д. Nо 2619/ 2008 година на ОС- Варна , в частта , с която е отменено Решение Nо 2712/ 29.08.2008 година по гр.д. Nо 3068/2007 година на РС-Варна , X. с-в по отхвърления иск за съдебна делба на сгради, подобрения и насаждения в имот пл. Nо * по ПК на „Т.” между страните по делото и вместо него е постановил ново решение , с което е допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда, изградена в имота с РЗП от 420 кв.м. , между страните по делото при права за В. С. Ж. от 5/7 идеални части и за Г. и Т. Ф., в режима на СИО, от 2/7 идеални части, на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: