Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. София 14.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 20 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА. ПЪРВАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 771 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена молба с вх. № 3221/01.04.2010 г. от ответника Д. Н. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 697/18.01.2010 г. по гр. дело № 2909/07 г. на ВКС IV г.о. на осн. чл.303,ал.1,т. 4 от ГПК. Молителят поддържа, че в частта на посоченото решение на ВКС, с което се е произнесъл по предявения положителен установителен иск за недвижим имот от [фирма] [населено място] и е уважил същия е налице противоречие с частта от същото решение, с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск за същия недвижим имот от главно встъпилата страна М. на з.и х. срещу страните по делото.
Ответникът по молбата [фирма] [населено място], чрез адв. Ст.С. в писмен отговор и в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Ответниците по молбата Д. л. с. [населено място], О. к. по з., М. на р. р. и б. и М. на з. и х., в качеството на главно встъпила страна, както и останалите ответници по молбата физически лица не са изразили становище.
С определение № 139/20.07.2010 съдът е допуснал молбата до разглеждане в съдебно заседание.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд Второ гражданско отделение намира следното:
С решение № 697/18.01.2010 г. по гр.дело № 2909/2007 г. на ВКС IV г.о. в производство по чл.218и, ал.2 ГПК/отм./, вр.пар.2,ал.3 ГПК е признато за установено по отношение на М. Д. Ш., Г. Д. П., Ю. Г. С., В. В. Ш., З. Й. Ш., Я. Й. Ш., С. Г. Ш., Р. И. Ш., Х. Й. Ш. – С., И. И. Ш., Д. Н. Б., Д. К. И., В. К. И., В. К. Г., Г. В. Г., К. В. М., М. А. У., Р. А. У., В. Г. У., Д. л. с. [населено място], ОСЗ [населено място], [фирма] [населено място] и М. на р. р.и б., че [фирма] [населено място] е собственик на недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка в землището на [населено място], част от подотдел * по стария лесоустройствен план от 1961 г., представляващ понастоящем поземлен имот с площ от 9 510 кв.м. с № * по кадастрална карта. Със същото решение е отхвърлен иска, предявен по реда на чл.181 ГПК/отм./ от главно встъпилото лице М. на з. и х. срещу М. Д. Ш., Г. Д. П., Ю. Г. С., В. В. Ш., З. Й. Ш., Я. Й. Ш., С. Г. Ш., Р. И. Ш., Х. Й. Ш. – С., И. И. Ш., Д. Н. Б., Д. К. И., В. К. И., В. К. Г., Г. В. Г., К. В. М., М. А. У., Р. А. У., В. Г. У., Д. л. с. [населено място], М. на р. р. и б., О. с. по з. [населено място] и [фирма] [населено място] за признаване за установено правото на държавна собственост върху същия имот.
Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице посоченото основание за отмяна следва да се констатира противоречие между две влезли в сила решения при пълна обективна и субективна идентичност на делата, по които са постановени – страни, основание и искане. В настоящият случай не се установява посочената хипотеза, тъй като се касае до постановено решение на ВКС, с което съдът се е произнесъл по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] за спорния недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 9 510 кв.м. в землището на [населено място] и е приел искът за основателен. Със същото решение е отхвърлен предявения от М. на з. и х., като главно встъпило лице на осн.чл.181 ГПК/отм./ иск срещу страните по делото за признаване за установено правото на държавна собственост върху същия имот.
В производството по делото пред първата инстанция М. на з. и х. като трето лице при условията на главно встъпване е предявило иск срещу ищеца – [фирма] и ответниците по първоначално предявения положителен установителен иск, с който иска да се признае за установено че същият имот е държавна собственост.
С решението, чиято отмяна е поискано съдът е приел, че спорния имот е бил предоставен на държавно предприятие Г. с. [населено място]-сега [населено място] за стопанисване и управление. При предявяване на иска ищецът Г. с. [населено място] е бил със статут на държавно предприятие и е въвел като предмет на иска право на ползване като елемент от правото на държавна собственост, което държавата упражнява, чрез своите органи, предприятия и организации. Прието е, че с включване на имота в капитала на [фирма], преобразувано в [фирма] – правоприемник на първоначалния ищец правото на държавна собственост е прекратено по силата на закона и собственик на имуществото е станало дружеството. Съдът е приел, че упражняваното право на собственост на ищеца [фирма] [населено място] е смутено от издадените в полза на ответниците по иска – физически лица решение на ОСЗ и констативни нотариални актове. Според съда не е установено тези ответници да имат права, противопоставими на правата на ищеца. Прието е, че в полза на ответниците по иска-физически лица е възстановено правото на собственост върху спорния имот с решение на ОСЗ, като е била налице пречка за възстановяване на собствеността по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В процесния имот се намира почивна база, представляваща комплекс от множество сгради, постройки и помощни съоръжения, изградени от Г. с. Д., чиито правоприемник е [фирма] [населено място] – т.е. налице е мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което имота не следва да се реституира, а бившите собственици следва да се обезщетяват по друг начин. С оглед на установената принадлежност на правото на собственост върху спорния имот в полза на ищеца [фирма] [населено място] съдът е приел, че установителният иск е основателен. Прието е, че искът, предявен от главно встъпилото лице М. на з. и х. за признаване правото на държавна собственост върху същия имот е неоснователен и го е отхвърлил, тъй като претендираното от главно встъпилото лице право е несъвместимо с правото, претендирано с първоначалния иск.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице пълно обективно и субективно тъждество по предявения положителен установителен иск от [фирма] [населено място], по който се е произнесъл съставът на ВКС по гр.дело № 2909/07 г. на IV г.о. и предявения положителен установителен иск по реда на чл.181 ГПК/отм./от главно встъпилото лице М. на з. и х. срещу страните по делото за същия спорен имот и постановеното решение в посочените части не си противоречи. С оглед на това не се установява соченото основание по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 697/18.01.2010 г. по гр.дело № 2909/2007 г. на ВКС IV г.о. в частта, с която е уважен положителния установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ понастоящем поземлен имот с площ от 9 510 кв.м. в землището на [населено място]. Молбата за отмяна на решението в посочената част, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на спора в полза на ответника по молбата [фирма] [населено място] следва да се присъди сумата 1100 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя без уважение молба вх. № 3221/01.04.2010 г., подадена от Д. Н. Б. от [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 697/18.01.2010 г. по гр.дело № 2909/2007 г. на ВКС IV г.о. в частта му, с която е признато за установено по отношение на М. Д. Ш., Г. Д. П., Ю. Г. С., В. В. Ш., З. Й. Ш., Я. Й. Ш., С. Г. Ш., Р. И. Ш., Х. Й. Ш. – С., И. И. Ш., Д. Н. Б., Д. К. И., В. К. И., В. К. Г., Г. В. Г., К. В. М., М. А. У., Р. А. У., В. Г. У., Д. л. с. [населено място], ОСЗ [населено място], [фирма] [населено място] и М. на р. р. и б., че [фирма] [населено място] е собственик на недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка в землището на [населено място], част от подотдел * по стария лесоустройствен план от 1961 г., представляващ понастоящем поземлен имот с площ от 9 510 кв.м. с № * по кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, ограден с червен цвят на скицата на вещото лице инж.П.П. на л. 132-133 от гр.д. № 887/05 г. на ВКС, неразделна част от решението на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК като неоснователна.
Осъжда Д. Н. Б. от [населено място], [улица] да заплати на „Д. г.” [населено място], [улица] сумата 1100 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |