5 Р Е Ш Е Н И Е № 456 гр. София, 30.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4894 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. Е. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Д., против въззивното решение № 2437 от 1 април 2013 г., постановено по гр.д. № 12004 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 5740 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 39403 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне на предявените от П. против [фирма] искове за признаване за установено, че П. не дължи на банката суми, предмет на принудително изпълнение: главница от 5062,96 лева, 296,69 лева законна лихва върху главницата за периода 25 януари – 19 август 2011 г., 3528 лева договорна лихва, 236 лева държавна такса, 591,70 лева обикновена такса и 905,87 лева пропорционална такса към 19 август 2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14 декември 2004 г. до окончателното й изплащане. Касационното обжалване е допуснато с определение № 377 от 19 декември 2013г., за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по въпроса откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./) предвид даденото от ОСГТК разрешение в т. 10 на ТР № 2/2013 г. С обжалваното решение въззивният съд приема, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./ настъпва по силата на закона, а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, като издаването му е необходимо не само с оглед прогласяване на прекратяването, а и за да се приложат някои от последиците му, например тези по чл. 433, ал. 2 ГПК, като по силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Висящият изпълнителен процес е основание за спиране на погасителната давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, и доколкото преди изтичане на срока на бездействие, има висящ изпълнителен процес по време на който давност не тече, а от друга страна последиците от прекъснатата давност не се заличават, новата погасителна давност ще започне да тече след прекратяването на изпълнителното производство. Посоченото разрешение е в нарушение на разясненията, дадени от ВКС в посоченото ТР, в което се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. За да достигне до този извод, касационният съд сочи, че по силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, като съдебният изпълнител с постановлението си за прекратяване само установява осъществяването на съответните правно релевантни факти. Изрично се сочи, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като е заключено, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност за вземането е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. С тези съображения е отхвърлена цитираната в обжалваното въззивно решение съдебна практика, заемаща противното становище. Следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Касационната жалба е основателна. Не е спорно, че срещу касатора като солидарен длъжник е издаден изпълнителен лист от 28 декември 2004 г. за заплащане на ответника сумите 6005,77 лева главница, 452,19 лева договорна лихва за периода 21 юни – 13 декември 2004 г., 30,67 лева наказателна лихва за същия период, законна лихва върху главницата от 14 декември 2004 г. и разноски. Изпълнително дело срещу длъжниците е заведено на 25 февруари 2005 г. Исканото изпълнително действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. Служебни проверки за местоработата на длъжниците са поискани на 15 март 2005 г. На 30 март 2005 г. от пълномощник на банката са искани удостоверения с цел снабдяване с други за установяване на имуществено състояние на длъжниците. На 18 април 2005 г. е искана нова служебна справка за местоработата на длъжника П., а на 15 юли 2005 г. е поискана поправка на адреса на местоработата й с оглед налагането на запор. На 13 септември 2005 г. е поискана служебна справка за местоработата на касатора. На 2 юни 2006 г. съдебният изпълнител е уведомен за нов пълномощник на банката. Плащания по делото са правени от друг длъжник, като последното такова е от 15 юли 2005 г. На 1 март 2010 г. банката е поискала от съдебния изпълнител да изпрати напомнително запорно съобщение до работодателя на касатора за удържане на дължимите суми. На 12 май 2010 г. съдебният изпълнител е прекратил принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че на 25 февруари 2010 г. е изтекла новата погасителна давност за вземането, считано от датата, на която е поискано последното валидно изпълнително действие. Давността за вземането е била прекъсната в изпълнителния процес със заявяване на искане за съответното изпълнително действие. Като прекъсващи давността действия не могат да се определят действията по проучване имущественото състояние на длъжниците, установяване на местоработата им или уведомяването за нов пълномощник на взискателя. Без значение е обстоятелството, че след посочената дата съдебният изпълнител е констатирал прекратяването на изпълнителното производство по право по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо образуваното на 26 януари 2011 г. по искане на банката изпълнително производство по същия изпълнителен лист пред частен съдебен изпълнител (изп.д. № 381/2011 г. по описа на ЧСИ С. Я. за сумите 5062,96 лева главница, законна лихва от 25 януари 2011 г., договорна лихва от 3528 лева и разноски по делото), е образувано за погасено по давност вземане. Без значение е и обстоятелството, че след получаването на 26 август 2011 г. на покана за доброволно изпълнение, касаторът на същата дата е уведомил съдебния изпълнител, че е внесъл 30% от дължимата сума, тъй като изричното признаване на вземането, което би могло да прекъсне давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД, може да се осъществи в хода на принудително изпълнение по непогасено по давност вземане. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, съставът на касационния съд постановява решение по съществото на спора. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. С погасяването по давност на главницата на задължението, са погасени и акцесорните задължения за лихви. При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски, които за трите инстанции са в размер на 883 лева. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение 2437 от 1 април 2013 г., постановено по гр.д. № 12004 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], че В. Е. П., ЕГН [ЕГН], не дължи сумите 5062,96 лева главница, 296,69 лева законна лихва върху главницата за периода 25 януари – 19 август 2011 г., 3528 лева договорна лихва, 236 лева държавна такса, 591,70 лева обикновена такса и 905,87 лева пропорционална такса към 19 август 2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14 декември 2004 г. до окончателното изплащане на главницата, по изпълнителен лист от 27 декември 2004 г. по гр.д. № 08719/2004 г. по описа на районния съд в гр. София, предмет на изпълнително дело № 20118440400381 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** към К. на ч. с. и. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Е. П., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес], ателие , сумата от 883,00 (осемстотин осемдесет и три) лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: