Р Е Ш Е Н И Е № 8 град София, 09.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. КЪНЧЕВА касационно дело № 656 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. В. П. срещу решение № 321/20.10.2010 г. по внохд № 560/10 г. на С. апелативен съд. Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан. Решението е обжалвано и в гражданско-осъдителната му част, като се излагат съображения, че гражданският иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. В съдебно заседания защитата на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива съображенията в нейна подкрепа. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържат становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното: С присъда № 113/ 10.05.2010 г. по нохд № 509/2008 г. Б. окръжен съд признал подсъдимия К. П. за виновен в това, че на 03.11.2006 г., като управител на еднолична фирма, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той не е имал право да упражнява допуснал нарушения на чл. 5, чл.6, чл.11 и чл.44 от Правилника за безопасност на труда в горите /ПБТГ/ и чл. 246 ал.2 от Наредба № 7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и по непредпазливост причинил смъртта на Н. К. С. и на основание чл.123 ал.2 вр. ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като на осн. чл.66 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати на Е. С. и на наследниците на починалия по време на процеса граждански ищец К. С. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 40 хиляди лева. С атакуваното решение С. апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения на чл.5 т.1,2 и 5 от ПБТГ. В останалата част потвърдил присъдата. Доводите, в подкрепа на релевираните касационни основания, са за неправилна и логически неиздържана оценка на събраните доказателства, довела до погрешен извод за наличие на причинно-следствена връзка между инкриминираните нарушения на трудовото законодателства и смъртта на пострадалия. Защитата счита, че такава връзка не е налице, тъй като пострадалият не се е съобразил с отправеното му предупреждение и поради това се е озовал в близост до падащото дърво. Оплакванията са неоснователни. Въззивният съд е анализирал събраните в производството писмени и гласни доказателствени средства и оценявайки ги в тяхната взаимовръзка и съобразно действителното им съдържание е мотивирал извод за безспорна установеност на фактическата обстановка, такава, каквато е приета от първата инстанция. По несъмнен начин е установил, че подсъдимият не е изпълнил задължението си по договора с фирма “К.” да осигури първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж на пострадалия по охрана на труда от специалист с инженерно или техническо образование. Пострадалият С. не е преминал и курс на обучение по безопасност на труда в дърводобива, нито са му осигурени лични предпазни средства. Подсъдимият не е осигурил правоспособно техническо лице, което да инструктира работниците за конкретните условия на работа на мястото на сечта, евентуалните потенциални опасности на обекта и мерките за тяхното предотвратяване, като тримата работници сами си разпределили трудовите задачи. Законосъобразен и логически издържан е изводът на съда, че поради липсата на достатъчно познания за характера на опасностите при дърводобива, пострадалият не е могъл адекватно да прецени местоположението си и се е озовал в опасна близост до падащото дърво, съотв. до чупещите се и хвърчащи във всички посоки клони, един от които е причинил фаталното нараняване. Подробно е мотивирал решението си, че именно неизпълнените от подсъдимия задължения за обучение и инструктиране на пострадалия по безопасност на труда са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Касационният състав изцяло споделя аргументите на С. апелативен съд в коментираната посока и намира за неоснователни възраженията, че вина за случилото се има самият пострадал. Извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно от обективна и субективна страна по чл.123 ал.2 от НК, поради което липсва основание за оправдаването му. Неоснователно е и оплакването, че гражданският иск е недопустим, тъй като смъртта на пострадалия е настъпила при и по повод изпълнение на трудови задължения, поради което е налице трудова злополука по смисъла на чл.200-202 от КТ. В случая, смъртта на С. е резултат от деликт- извършеното от подсъдимия престъпление и правното основание на иска е чл.45 от ЗЗД. Няма място за какъвто и да било спор, че отговорността на подсъдимия за причинените от него вреди следва да се реализира по реда на деликтната отговорност, а не по КТ. Въззивният съд е отговорил в същия смисъл на направеното пред него възражение и правилно го е отхвърлил. При тези съображения, Върховният касационен съд приема, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на частните обвинители и граждански ищци за присъждане на направените от тях разноските пред трите съдебни инстанции, тъй като това не е сторено от предходните съдилища. От приложените по делото договори за правна помощ се установява, че те възлизат общо на 2000 лева. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 321/20.10.2010 г. на С. апелативен съд, постановено по внохд № 560/2010 г. ОСЪЖДА подсъдимия К. В. П. да заплати на Е. Д. С., Ваня К. С., С. К. С., Г. К. С., Л. К. С. и Д. К. С. направените от тях разноски пред Б. окръжен съд, С. апелативен съд и Върховния касационен съд в размер общо на 2000 /две хиляди/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: