1 Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 29.07.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1528 по описа за 2018г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. И. И. срещу решение № 31 от 08.02.2018г. по в. т. дело № 624/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 558 от 08.08.2017г. по т. дело № 1143/2016г. на Варненски окръжен съд и ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е осъден да заплати на адвокат Р. Д. Д. като пълномощник на Т. Ч. Д. и Я. Д. Д. сумата 2 145 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. и като пълномощник на Т. Н. Д. сумата 2 145 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т. Ч. Д., Я. Д. Д. и Т. Н. Д. искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч. гр. дело № 5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав заповед за изпълнение № 2785/18.05.2015г. за сумата 47 284,78 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., бивш жител на [населено място], починал на 01.12.2013г., обезпечен с договор за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т. Н. Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за сумата 4 963,34 лв., представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 1 462,25 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 120 лв., представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответниците – законни наследници на починалия кредитополучател Д. Н. Д., починал на 01.12.2013г., Т. Ч. Д. и Я. Д. Д. в размери от по Ѕ част, съразмерна на наследствените им дялове, съответно изцяло от ответника – поръчител Т. Н. Д., солидарно с двамата наследника. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на всеки един от тримата ответници по 300 лв. – направени разноски за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а на адвокат Р. Д. Д. адвокатско възнаграждение за представителството на всеки от тримата ответници по 2 145 лв. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. С определение № 34 от 18.01.2019г. по т. дело № 17528/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т. Ч. Д. искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч. гр. дело № 5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав заповед за изпълнение № 2785/18.05.2015г. за сумата 23 642,39 лв. /1/2 от 47 284,78 лв./, представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., бивш жител на [населено място], починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за сумата 2 481,67 лв. /1/2 от 4 963,34 лв./, представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 731,13 лв. /1/2 от 1 462,25 лв./, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 60 лв. /1/2 от 120 лв./, представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответницата Т. Ч. Д. – законен наследник на починалия на 01.12.2013г. кредитополучател Д. Н. Д., съразмерни на наследствения й дял; както и в частта, с която банката е осъдена да заплати на адвокат Р. Д. Д. като пълномощник на Т. Ч. Д. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 1 072,50 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство и сумата 1 072,50 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и на Т. Ч. Д. сумата 300 лв. – направени разноски за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички своевременно заявени от страните възражения?“ Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага съображения за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, необсъждане на депозираната от Т. Ч. Д. молба вх. № 14/08.01.2014г., с която ответницата е заявила, че желае да поеме задължението на починалия кредитополучател, несъобразяване с обстоятелството, че ответницата Т. Д. е знаела за задълженията на наследодателя, неправилно приемане, че не е налице облигационна връзка между банката-кредитор и наследниците на починалия кредитополучател, тъй като няма изрично сключен договор между страните след смъртта на кредитополучателя. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Т. Ч. Д. чрез Адвокатско дружество „Д. и Г.“ оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение. Поддържа становище, че правилно въззивният съд е приел, че приложение намират общите разпоредби на ЗЗД, отнасящи се към определяне на началния момент на забава за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, предвид липсата на уредба в Общите условия към договора. Излага доводи, че не е изпаднала в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 19.2 от договора за кредит, като доказателства за спазване на реда, предвиден в посочената разпоредба, не са представени от касатора. В отговора на касационната жалба са релевирани в евентуалност възраженията, въведени още с отговора на исковата молба за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК /ред. ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г./, недължимост на лихви и такси по кредита на основание чл. 23 ЗПК и във връзка с това недължимост на претендираната сума поради плащане. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира присъждане в полза на Адвокатско дружество „Д. и Г.“ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че на 29.08.2013г. между „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] и наследодателя на Т. Ч. Д. и Я. Д. Д. - Д. Н. Д., бивш жител на [населено място], починал на 01.12.2013г., е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 50 000 лв., при уговорен погасителен план от 120 месечни вноски, с падеж 7-мо число на съответния месец, всяка в размер на 625,29 лв. За обезпечение на задълженията на кредитополучателя на 29.08.2013г. е сключен договор за поръчителство между банката и въззиваемия Т. Н. Д.. Съдебният състав е констатирал, че до смъртта на кредитополучателя задълженията по кредита са изпълнявани съобразно уговорения погасителен план, като в периода от датата на смъртта 01.12.2013г. до 07.06.2014г. вноските по кредита са извършвани от съпругата на починалия кредитополучател – Т. Ч. Д.. Редовното обслужване на погасителните вноски е преустановено на 07.06.2014г. За да направи извод за неоснователност на исковата претенция на банката-кредитор спрямо наследниците въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че към 27.01.2015г. – датата, счетена от банката като начален момент за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия от нея кредит, наследниците на кредитополучателя не са били в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление и банката неоснователно е обявила кредита за предсрочно изискуем. Поради това, че Общите условия към договора не уреждат последиците при смърт на кредитополучателя, съдебният състав е приел, че приложение намират общите разпоредби на ЗЗД, отнасящи се към определяне на началния момент на забава за изпълнение на задълженията. Изложил е съображения, че за да има действие разпоредбата на чл. 19.2 от Общите условия към договорите за кредит, на която въззивникът се е позовал, спрямо наследниците при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът следва в съответствие с нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД да уведоми наследниците за сключения от техния наследодател договор и за поетите от него по договора задължения и да ги покани да изпълнят задължението съобразно наследствените им квоти. Приел е също, че едва след поканата и изтичането на дадения на наследниците седмодневен срок, ще започне да тече срока от 90 дни, предвиден в чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление, като след изтичането му, следва да се преценяват предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита. Въззивният съд е констатирал липсата на ангажирани до приключване на устните състезания на делото доказателства за спазване на реда, предвиден в чл. 84, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление. Направил е извод, че липсва основание за упражняване от кредитора на потестативното му право да обяви кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем спрямо длъжника – кредитополучател, респ. неговите наследници. По релевантния процесуалноправен въпрос: Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. По правилността на въззивното решение в съответната част: В настоящия случай въззивният съд в нарушение на чл. 269 и чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил релевираните във въззивната жалба от ищеца /въззивник в производството пред Апелативен съд В./ доводи и оплаквания във връзка с необсъждане от първоинстанционния съд на представената с исковата молба и със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК молба вх. № 17/08.01.2014г., изходяща от ответницата Т. Ч. Д.. Ищецът в първоинстанционното производство е изложил твърдението, че ответницата Т. Ч. Д. е изразила воля да поеме задължението на починалия кредитополучател и е знаела за задълженията на наследодателя, като още в исковата молба се е позовал на молба вх. № 17/08.01.2014г. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, което обуславя извод за неправилност на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ГПК, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата, но от това не следва, че до изпадането им в забава задължението им не е съществувало. Целта на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД покана е наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит – и уговорения между банката и кредитополучателя падеж на дължимите вноски по кредита. При уговорено разсрочено плащане на предоставената по договора за кредит сума на определени погасителни вноски, посочен падеж на всяка вноска и краен срок за издължаване на сумата по кредита не може да се приеме, че след изтичане на 7 дни от поканата наследниците изпадат в забава за връщане на цялата част от неиздължения кредит, нито че за всяка отделна вноска трябва да бъде изпращана покана на наследниците. Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. Поради това предвидената в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи. В настоящия случай с молба вх. № 17/08.01.2014г. ответницата Т. Ч. Д. – съпруга на починалия кредитополучател Д. Н. Д. изрично е заявила пред „Банка ДСК“ ЕАД чрез мениджъра на Център Частно банкиране – В., че поема издължаването на потребителския кредит от 29.08.2013г. в размер 50 000 лв. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответницата Т. Д. е заплатила вноските по кредита за периода от м. декември 2013г. до м. февруари 2014г. след съответните падежи, уговорени за всяка вноска по договора за кредит /след 7-мо число на съответния месец/, вноските за периода от м. март 2014г. до м. май 2014г. - своевременно /на 07 март и 07 април 2014г./ и не е погасила вноските от м. юни 2014г. до изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден на основание издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на установената фактическа обстановка следва да се направи изводът, че ответницата Т. Д. е знаела за договора за кредит и задълженията на нейния праводател по него. При това положение изводът, че липсва основание за упражняване от кредитора на потестативното му право да обяви кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем спрямо ответницата Т. Д. поради неангажирани от ищеца до приключване на устните състезания на делото доказателства за спазване на реда, предвиден в чл. 84, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление, е неправилен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Апелативен съд В. следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т. Ч. Д. искове и са присъдени разноски. Делото не може да бъде решено по същество от касационната инстанция, тъй като ответницата Т. Д. своевременно в отговора на исковата молба е направила възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК /ред. ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г./, недължимост на лихви и такси по кредита на основание чл. 23 ЗПК и във връзка с това недължимост на претендираната сума поради плащане, както и възражение за прихващане на претендираната главница срещу насрещни вземания в посочен размер. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди останалите релевирани своевременно от ответницата Т. Д. възражения, като при необходимост и преценка може да допусне и съдебно-счетоводна експертиза. С оглед изхода на спора касационната инстанция не се произнася за направените по делото разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на въззивното решение. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 31 от 08.02.2018г. по в. т. дело № 624/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 558 от 08.08.2017г. по т. дело № 1143/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т. Ч. Д. искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч. гр. дело № 5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав заповед за изпълнение № 2785/18.05.2015г. за сумата 23 642,39 лв. /1/2 от 47 284,78 лв./, представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., бивш жител на [населено място], починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за сумата 2 481,67 лв. /1/2 от 4 963,34 лв./, представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 731,13 лв. /1/2 от 1 462,25 лв./, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 60 лв. /1/2 от 120 лв./, представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответницата Т. Ч. Д. – законен наследник на починалия на 01.12.2013г. кредитополучател Д. Н. Д., съразмерни на наследствения й дял; както и в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на адвокат Р. Д. Д. като пълномощник на Т. Ч. Д. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 1 072,50 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство и сумата 1 072,50 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и на Т. Ч. Д. сумата 300 лв. – направени разноски за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за ново разглеждане в съответната част от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.