Решение по т.д. № 2897/19 год. на ВКС-ТК, І т.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 60113 София, 25.11.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2897 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК Образувано е по касационната жалба на „Корпоративна търговска банка”АД (в несъстоятелност), чрез синдиците Донов и М. срещу Решение № 1943 от 29.07.2019 год. по т.д.№ 460/2019 год. на Софийски апелативен съд - 5 с-в, с което произнасяйки се по въззивната жалба на Корпоративна търговска банка”АД (в несъстоятелност) срещу Решение № 2061 от 17.10.2018 год. по т.д.№ 1630/2017 год. на Софийски градски съд VІ-17 с-в на т.о., въззивният съд го е потвърдил. Ответникът по касация „Сити Пропъртиз”АД не е изразил становище по жалбата. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн.ДВ бр.22 от 24.03.2015 год.), предвижда ли обратно действие на чл.60а ал.1 т.2 ЗБН и съответно, последният прилага ли се по отношение на правоотношения и факти, възникнали преди приемането и?”. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният на 25.04.2017 год. от синдиците на „Кооперативна търговска банка”АД (н) срещу „Сити Пропъртиз”АД иск с правно основание чл.60а ал.1 т.2 ЗБН за присъждане на сумата 953950 лв., представляваща имущество от масата на несъстоятелността. Със заемни средства от КТБ „Ню Бизнес Адвайзърс”ООД е заплатил на ответното дружество стойността на придобити от него акции от капитала му. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил становище по иска. За да отхвърли иска, първоинстанционният Софийски градски съд се е позовал на това, че нормата на чл.60 ал.1 т.2 ЗБН създава за банката-ищец привилегия без аналог в националната правна система, поради което съдът следва да се произнесе дали тя не противоречи на норма от по-висш порядък, каквато е разпоредба на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Съдът е счел, че с разпоредбата на чл.60а ал.1 т.1 ЗБН се постига лишаването на едно търговско дружество от правомерно придобити от него парични средства, за да се обезпечи интереса на частноправни субекти, каквито са кредиторите на несъстоятелността. Освен противоречие с чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, първоинстанционният съд е счел, че е налице и противоречие на чл.60а ал.1 т.1 ЗБН с чл.63 § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Сезиран с въззивната жалба на синдиците на „КТБ”АД, съставът на САС е потвърдил отхвърлителното решение на СГС, но поради други съображения. Мотивирал се е с това, че разпоредбата на чл.60а ал.1 т.2 ЗБН е неприложима спрямо плащането от „Ню Бизнес Адвайзърс”ООД на процесните акции от капитала на „Сити Пропъртиз”АД. Придобиването на процесните акции, респективно – плащането им е настъпило през 2008 год. Средствата за придобиването им, приобретателят-акционер „Ню Бизнес Адвайзърс”ООД е получил по силата на сключен на 31.01.2008 год. договор за банков кредит с „КТБ”АД. Размерът на кредита е 953950 лв. Към договора има сключени 10 анекса. Съставът на САС е приел за установено, че по силата на този договор, кредитополучателят е получил имущество с произход банката по смисъла § 1 т.7 от ДР на ЗБН. Мотивирал се е с това, че разпоредбата на чл.60а ал.1 т.2 ЗБН е приета и действа от 24.03.2015 год., а се претендира относителна недействителност спрямо банката в несъстоятелност на действия извършени през 2008 год. когато третото лице-ответник е получило имущество с произход от тази банка. С § 21 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ. бр. 22/24.03.2015 год.) е предвидено, че измененията се прилагат и за висящите дела, образувани по искане на Българската народна банка по чл.37 ал.2 ЗКИ или по оспорване на индивидуални административни актове на БНБ по чл.36 от ЗКИ. В случая производството не е по ЗКИ. Нормата на чл. 60а ЗБН е процесуална, тъй като предвижда възникване правото на иск, но има и материално правен характер, доколкото регламентира имплицитно установяване недействителност на фактически и правни действия, въз основа на които третото лице е получило имущество с произход банката. Тази недействителност стои в основанието на искането за връщане на имущества в масата на несъстоятелността. Основен принцип в гражданското право е, че фактите се регулират от материално правните норми, които са били в сила към тяхното възникване. След като от нормата на чл.60а ал.1 т. 2 ЗБН се извежда основанието за наличие на недействителност и оттам пораждането на материално право за процесуалните субституенти на банката да искат от всяко трето лице връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход банката, то разпоредбата може да бъде приложима само към факти, осъществени след нейното приемане. След образуването на касационното производство и допускането на касационен контрол, Конституционният съд на Република България е образувал к.д.№ 9/2020 год. по искане на ВАдвС за обявяване противоконституционността на текстове от ЗБН вкл. чл.60а ЗБН. С решение № 8/27.05.2021 год. по това дело, КС на РБ е приел, че разпоредбата на чл.60а ЗБН е противоконституционна, мотивирайки се с това, че мярката за попълване масата на несъстоятелността надхвърля допустимите предели за навлизане в чужда правна сфера на неограничен кръг правни субекти. Становището на настоящия съдебен състав е, че с оглед решението на КС, което е постановено по времето на настоящия спор във фазата по чл.290 ГПК, следва да бъде зачетено действието му ex nunc, което е вече проявено към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество. Това обуславя становището на състава дали дължи произнасяне по съществото на спора или следва да прецени неговата допустимост след отпадането поради противоконституционност на правното основание, породило този спор. Правната последица от обявяването на закон/законов текст за противоконституционен е неприлагането му за в бъдеще – Решение № 22/1995 год. по к.д. № 25/1995 год. на КС. Доразвитието на въпроса за правните последици, съдържащо се в Решение № 3/28.04.2020 год. сочи, че по отношение на заварените от решението на КС, висящи пред съдилищата спорове по правоотношения, породени от този закон, той не се прилага, поради забраната по чл.5 ал.1 от Конституцията. Висящият спор, който е предмет на настоящето дело е иницииран от КТБ (н), чрез синдиците му за попълване масата на несъстоятелността именно по иск с правно основание чл.60а ал.1 т.2 ЗБН. Поради отпадане на правното основание по време на висящността на спора, искът следва да бъде квалифициран като недопустим. Това налага обезсилване на първоинстанционното и въззивното съдебни решения с които СГС и САС са се произнесли по съществото на спора и прекратяване на производството по иска. С оглед изхода на спора и на основание чл.60а ал.4 ЗБН касаторът „КТБ”АД (н) дължи държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 76316 лв. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 1943 от 29.07.2019 год. по т.д.№ 460/2019 год. на Софийски апелативен съд и Решение № 2061 от 17.10.2018 год. по т.д.№ 1630/2017 год. на Софийски градски съд VІ-17 с-в. ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от „Корпоративна търговска банка”АД (н), чрез синдиците и срещу „Сити Пропъртиз”АД иск с правно основание чл.60а ал.1 т.2 ЗБН, като недопустим. ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка”АД (н), представлявана от синдиците А. Донов и К. М., да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 76316 лв. (седемдесет и шест хиляди триста и шестнадесет лева) Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.