4 Р Е Ш Е Н И Е № 330 Гр. София, 05 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА КЪНЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .................................................................................. и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ................................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов .............................................................................................. наказателно дело № 1024 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Н. Й., чрез служебния му защитник адвокат Р.-М. Х., против решение № 87 от 27.04.2012 год. по в.н.о.х.д. № 77/ 2012 год. на Великотърновския апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано със завишен размер на санкцията, която не съответствала на тежестта на извършеното деяние и на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. Изложен е извод, че при едни и същи индивидуализиращи предпоставки за престъплението по чл. 150 от НК е определено минимално предвиденото по закон наказание в размер на две години лишаване от свобода, докато за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК наказанието е над законоустановения минимум от шест години лишаване от свобода. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата и направеното с нея искане. Настоява за намаляване на наказанието като прекомерно завишено, изтъквайки смекчаващите степента на обществена опасност на дееца. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а подлежащото за изпълнение наказание за справедливо наложено. В последна дума подсъдимият К. Н. Й. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 87 от 27.04.2012 год. по в.н.о.х.д. № 77/ 2012 год. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 27 от 05.03.2012 г. по н.о.х.д. № 25/ 2012 г. на Габровския окръжен съд, с която подсъдимият бил признат за виновен в това, че на 04.10.2011 година, в къща в [населено място], [община], отнел чужди движими вещи – два броя златни обеци, два броя мобилни телефона „Нокия 1208”, един брой зарядно устройство и парична сума от 34 лева, всичко на обща стойност 190,56 лева, от владението на Д. В. Д., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – вързал с въже ръцете и шията й, причинявайки й задушаване, в резултат на което пострадалата била поставена в беззащитно състояние и от упражнената в областта на шията сила й била причинена средна телесна повреда, изразяваща се разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. второ, във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на същата дата и на същото място, чрез употреба на сила и привеждане в безпомощно състояние на 71-годишната своя родственица (баба по майчина линия) Д. В. Д. от [населено място], като вързал с въже ръцете и шията й и притискал тялото й към земята, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, поради което и на основание чл. 150, ал.1 от НК и при условията на чл. 58а, ал.1 от НК му наложил наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил на подсъдимия К. Н. Й. да изтърпи едно общо най-тежкото наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Зачел, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, предварителното задържане на подсъдимия с мярказа неотклонение задържане под стража, считано от 05.10.2011 година до влизане на присъдата в сила. Съдът се разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Първоинстанционното съдебно производство протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК с признание на фактите от подсъдимия К. Н. Й. и съгласие да не се събират доказателства за тях. Наведеният довод за явна несправедливост на наложеното наказание вече е бил релевиран и пред въззивната инстанция, която в решението си е изложила изчерпателни и аргументирани съображения за неговото отхвърляне. Неоснователно е възражението на касатора, че при определяне на наказанията за двете престъпления преценката е извършена въз основа на едни и същи индивидуализиращи предпоставки. Както апелативният съд, така и първоинстанционният съдебен състав са направили ясно отграничение на онези обстоятелства, които завишават обществената опасност на грабежа, придружен със средна телесна повреда от блудството с възрастната жена. Смекчаващите отговорността обстоятелства са останали непроменени и за двете деяния. Част от отегчаващите – също. Отчетен е по-високият интензитет на принудата, използвана при грабежа, в сравнение с блудството. Упражнената физическа сила предимно е била насочена към противозаконен натиск над пострадалата да се раздели с материални блага и възползвайки се от резултатите на приложената сила е извършено и блудството. Решението за извършване на грабежа е взето предварително, като деецът е разполагал с нужното време да обмисли начина на осъществяване на деянието. Отначало подсъдимият К. Й. взел въже, което намерил в гараж в същия дом и търпеливо изчакал пристигането на родната си баба вкъщи. За разликата от това престъпление, блудството е осъществено при внезапно възникнал (инцидентен) умисъл. Цялостното поведение на подсъдимия е било насочено към противозаконно материално обогатяване и принуда над възрастната жена да му съобщи къде пази парите си. Заради това той привързал баба си с въже и затягал примката около врата й, оставяйки странгулационна бразда по шията й, допълнително причинявайки й още болезнени охлузвания и кръвонасядания по лицето, горните крайници и десния крак. Съдилищата правилно са взели предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова при по-лекото престъпление се определили санкцията в минимален размер, а за по-тежкото и водещото в престъпната дейност на подсъдимия – наказание над минимума. Законосъобразно след определяне на двете наказания същите са били намалени с една трета, на основание разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, поради приложените особени правила за приключване на първоинстанционното производство. Престъпленията са извършени при разнородна реална съвкупност и на основание чл. 23 от НК е наложено най-тежкото от тях, за което не са налице предпоставки за намаляване. Касационната инстанция не намери за основателно възражението, наведеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание. Наказанията съответстват на тежестта на извършените престъпления, на обществената опасност на подсъдимия и могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което не се явяват несправедливи. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 27.04.2012 г. по в.н.о.х.д. № 77/ 2012 г. на Великотърновския апелативен съд, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.