Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 23.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3358/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Б. И. Т. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6703 от 08.10.2013г. по в.гр.д № 8709/13г. на Софийския градски съд, АО, ІІІб с-в и решение от 14.03.2013г. по гр.д.№ 9882/12г. на Софийския районен съд, 28 с-в. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не е могъл да представи пред въззивния съд, тъй като за проведеното пред него съдебно заседание на 01.10.13г. не е бил уведомен и по този начин е бил лишен от възможността да участва в делото и да защити правата си. Иска същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С решение от 14.03.2013г. по гр.д.№ 9882/12г. на Софийския районен съд, 28 с-в, е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че Б. И. Т. дължи на [фирма], [населено място] сумата 2543,68 лв. за доставена топлинна енергия за имот за периода от 01.02.2009г. до 30.04.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.11г., както и сумата 372 лв.- лихва за забава за периода от 31.03.09г. до 28.11.11г., като исковете до предявените им размери съответно от 3444,50 лв. и 479,83 лв. С решението от 08.10.13г. въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо това е признал за установено, че ответникът дължи още 53,03 лв. главница и 8,19 лв. лихва. В уважителната му част същото е потвърдено. По делото е установено, че ответникът дължи посочените суми като потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца, като за имота му сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителните сезони са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, респ. според действащите правила при неосигурен достъп до жилището. Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В тези случаи непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е установена след като решението е влязло в сила и не се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила от съда или на небрежност на страната, а се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, което е довело и до неправилност на постановеното решение. За да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание молителят се позовава на подадена от предишния собственик на апартамента молба-декларация от 21.10.2001г., с която същият е поискал от ищеца да бъде прекратено топлоснабдяването в имота му за отопление /същият е закупен от ищеца с нот.акт № 74/02г./. Това писмено доказателство обаче, дори да бе представено по време на висящността на процеса, с нищо не би променило крайните изводи на съда и същото е неотносимо към делото, още повече, че в процеса възражения за прекратено топлоподаване към имота през исковия период не са правени. Наред с това доводът на молителя, че това доказателство му е станало известно след приключване на делото пред първата инстанция, но не е могъл да го представи пред въззивния съд, поради това, че за проведеното пред него съдебно заседание на 01.10.13г. не е бил уведомен и по този начин е бил лишен от възможността да участва в процеса и да защити правата си е неоснователен. Това е така, тъй като изпратената до молителя призовка за това заседание е била върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че същият не желае да я получи, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.44, ал.1, предл. последно ГПК, като е приел, че е редовно призован. С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Б. И. Т. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6703 от 08.10.2013г. по в.гр.д № 8709/13г. на Софийския градски съд, АО, ІІІб с-в, и решение от 14.03.2013г. по гр.д.№ 9882/12г. на Софийския районен съд, 28 с-в, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: