Р Е Ш Е Н И Е № 311       София, 16.04.2010 година     В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 308 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 947 от 30.07.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 147 от 08.10.2008 година по гр.д. № 253/2008 година на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от М. Р. М. и Д. П. К. против А. Г. Я., К. Г. Я. и Д. К. И., всички от гр. В. за обявяване относителна недействителност на дарствена сделка, обективирана в нот. акт № 1* том І, н.д. № 141 от 16.03.1999 г. Касационно обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД, а именно: от кой момент започва да тече погасителната давност – от датата на настъпване на непозволеното увреждане или от сключване на увреждащата сделка и прекъсва ли се давността от признанията на длъжника, извършени чрез плащане в изпълнителния процес за събиране на вземането, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Качеството на длъжник по отношение на деликвента възниква от момента на увреждането. От този момент тече давността за обезщетение на пострадалия за вреди от увреждането - погасителната давност започва да тече от деня, в който искането за принудително осъществяване на правото е могло да бъде упражнено. Този давностен срок обаче няма отношение към давността за прогласяване недействителност на увреждащи кредитора сделки. Давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването и. Без правно значение за началото на давностния срок е дали е постановена присъда, установяваща извършването на престъпно деяние или решение за присъждане на обезщетение за вредите от увреждането - пострадалият от непозволено увреждане придобива качеството на кредитор от момента, в който длъжникът е извършил увреждането. От този момент увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД с начало сключване на съответната увреждаща сделка. Признанието на длъжника, че дължи обезщетение прекъсва давността за вземането за обезщетение, но не и давността по отношение претенцията за обявяване недействителност на увреждаща кредитора сделка, извършена от длъжника, давността за която тече от момента, в който това вземане е станало изискуемо. В обжалваното въззивно решение е прието, че наследодателят на ответниците Г е бил осъден по н.о.х.д. № 52/1999 г. на Варненски военен съд да заплати на ищците М. П. К. обезщетения за претърпени неимуществени вреди, за изплащане на които са били образувани изпълнителни дела № 1* и № 1* от 2000 г. В хода на принудителното изпълнение, на 13.02.2002 г. е починал длъжникът Г. И. , а изпълнителните дела прекратени поради извършен отказ от наследство от страна на ответниците по делото – наследници по закон на починалия Г. Я. И. Ден преди постановяване на присъдата по н.о.х.д. № 52/1999 г. на Варненски военен съд, Г. Я. И. и съпругата му Д. К. И., с нот. акт № 139 от 1999 г. са дарили на децата си А. Г. Я., К. Г. Я. собствения си имот, съставляващ триетажна жилищна сграда в гр. В.. Съдът е приел, че към датата на предявяване на иска е изтекъл петгодишния давностен срок за предявяване на претенция по чл. 135 ЗЗД, началният момент за който срок е изповядането на увреждащата сделка, поради което е отхвърлил предявения иск като погасен по давност. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от М. Р. М. и Д. П. К. се поддържа, че чл. 110 ЗЗД вр. с чл. 114 ЗЗД е приложен неправилно, тъй като погасителната давност на вземането за обявяване недействителност на увреждащата сделка е започнала да тече от спиране на плащанията по задължението на длъжника, произтичащо от непозволеното увреждане. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни. Предвид гореизложените мотиви относно началото на давностния срок по претенцията с правно основание чл. 135 ЗЗД, давността по чл. 110 ЗЗД е започнала да тече от момента на увреждащата сделка, извършена с нот. акт № 39 от 1999 г. – от 16.03.1999 година и е изтекла преди предявяване на иска на 29.07.2005 година, поради което възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е основателно. Извършените от длъжника плащания по задължението за обезщетение, определено с присъда по н.о.х.д. № 52/1999 г. на Варненски военен съд не прекъсват давността по отношение претенцията за обявяване недействителност на увреждаща кредитора сделка, извършена с нот. акт № 39 от 1999 г., както правилно е прието в обжалвания съдебен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 08.10.2008 година по гр.д. № 253/2008 година на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: