Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                   №81                                      гр. София, 31.05.2010 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                       БОЯН БАЛЕВСКИ   при участието на секретаря ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 675 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Щ” Е. , с. М., район Н. И. чрез процесуален представител адв. Й срещу решение № 59/27.02.2009г. по в. гр. д. № 408/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 62-3/08.08.2008г. по гр. д. № 92/2008г. на Т. районен съд и „Щ” Е. , с. М. е осъдено да заплати на „Д” А. , гр. Т. сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Щ” Е. , с. М. срещу „Д” А. , гр. Т. искове за сумата 4 307,76 лв., представляваща стойността на доставено течно гориво по фактура № 0000002288/09.08.2005г., и сумата 1 420,48 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.08.2005г. до 29.01.2008г. и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 520 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че при плащане в брой се изисква и издаване на фискален касов бон от страна на крайния получател на сумата – издателя по фактурата съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм./, както и не е отчел липсата на реквизити в разходен касов ордер № 482/09.08.2005г. Касаторът сочи, че в обжалваното решение не са съобразени разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и ал. 1 от посочената Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./. В противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът неправилно е вменил задължение на ищеца да докаже отрицателен факт – липсата на плащане по фактура № 0000002288/09.08.2005г. от страна на ответното дружество. Касаторът моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Ответникът „Д” А. , гр. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Правилни са изводите на съда, че издадената от ищеца касова бележка от фискално устройство, находящо се в негов търговски обект, удостоверява плащането на цената от 4 307,76 лв. Изводът, че след като ищецът е издал касова бележка, същият е получил и плащане от страна на ответника, тъй като самото плащане е основание за издаването на същата, съответства на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм./. Ответникът поддържа становище, че правилно и законосъобразно въззивният съд не е кредитирал сторно операцията поради това, че не съдържа изброените в чл. 26, ал. 1 от посочената наредба реквизити. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за продажба на 3 100 литра течно гориво и за извършената доставка ищецът е издал фактура № 02288/09.08.2005г. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 09.08.2005г. ищецът е регистрирал и отчел продажба на петролен продукт на стойност 4 307,76 лв. чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, находящо се в негов търговски обект, а ответникът е издал разходен касов ордер № 482/09.08.2005г. на стойност 4 307,76 лв., в който като основание е посочено плащане по фактура № 2288/09.08.2005г. В счетоводството на ответника задължението по процесната фактура е закрито чрез сметка 501 „каса” на основание посочения разходен касов ордер, а в счетоводството на ищеца е осчетоводена само фактурата, като сумата 4 307,76 лв. е отнесена в сметка 501 „каса” за периода 01.08.2005г.-31.12.2005г., без да е отразено постъпило плащане от „Д” А. и е извършено сторниране поради неизвършено плащане с фискална касова бележка без дата и подписи на изпълнителя и получателя на стоката. Съпоставяйки фактурата, РКО и дневния финансов отчет на ищеца с регистрирана продажба чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, въззивният съд е направил извод, че издадената касова бележка от ищеца удостоверява плащането на цената от 4 307,76 лв. по фактура № 02288/09.08.2005г. В обжалвания съдебен акт тезата на ищеца, според която, макар и да била издадена касова бележка на ответника, регистрираната продажба била сторнирана със съответната фискална касова бележка поради неплащане на цената на горивото, е приета за недоказана. Изложени са съображения, че документът за сторниране на сумата 4 307,76 лв. не съдържа някои от изброените в чл. 26, ал. 2 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./ реквизити /номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която е издаден сторно документът/, като същият не е подписан от издателя и изпълнителя и липсват белези същият да е от прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискването на чл. 25, ал. 8 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./. Поради извършеното плащане въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска за заплащане на претендираната цена на доставеното гориво и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение в размер на мораторната лихва. С определение № 820/30.12.2009г. по т. дело № 675/2009г. ВКС, ТК, Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите за доказателствената стойност на издаден от купувача разходен касов ордер, без да е съпроводен с фискален касов бон, издаден от доставчика съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./, и доказателствената стойност на дневния финансов отчет по служебен бон– разпечатка, в който е документиран фискален бон, регистриран чрез фискално касово устройство, за осъществена продажба в брой на определена стойност. Съдебната практика е противоречива по въпроса за удостоверяване на плащането на продадена стока. Едното становище е, че издадените от продавача фактура с приложен към нея фискален бон, когато не е изрично отразено, че заплащането ще се извърши по банков път, и купувачът не е сторнирал отразения чрез фискалния бон оборот, доказват заплащането на цената на стоката веднага. Според другото становище, възприето в обжалваното решение, независимо, че купувачът не е представил касова бележка от фискално устройство, издадената от продавача фискална касова бележка от фискално устройство, находящо се в негов търговски обект, удостоверява плащането на цената по фактурата. Настоящият съдебен състав счита, че за да бъде направен извод дали плащането на цената на доставена стока е извършено, следва да се отчете моментът на издаване на фискалната касова бележка, мястото и видът на извършваната търговия по смисъла на Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм./ и да се обсъдят в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, състоящо се в неправилна преценка на издадения с фактурата фискален бон и издадения от ответника разходен касов ордер. Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков документ за плащане. Разписката като писмено доказателствено средство за изпълнението на парично задължение в хипотезата на договор за продажба представлява писмено признание, издадено от продавача на купувача, за плащане цената на стоката, поради което следва да носи подписа на издателя – продавача. При възникнал правен спор по търговска сделка плащането на цената на стоката в исковото производство се удостоверява с фискална касова бележка, разходен касов ордер, приходен касов ордер или банков документ, като не съществува пречка купувачът да представи и разписка, издадена от продавача и удостоверяваща извършеното плащане. С разходен касов ордер може да бъде доказано плащане, дори и да не е издадена фискална касова бележка, ако същият съдържа изискуемите реквизити. Разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца или търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие/търговец/търговско дружество вътрешната организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. В настоящия случай ответникът не е представил издадения от ищеца фискален бон, а като доказателство за плащане на претендираната цена е депозирал разходен касов ордер № 482/09.08.2005г., в който не е посочено името на лицето, получило сумата. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че ответникът и неговият представител не могат да уточнят на кое лице е изплатена сумата, нито че в съдебно заседание на 27.01.2009г. представителят на ответното дружество е заявил, че лицето, получило сумата е било доведено от бившия управител на „Д” А. , като не е представило документ, че е представител на ищеца. Предвид факта, че в процесния разходен касов ордер не е посочено лицето, получило сумата, и този документ не е осчетоводен при ищеца, счетоводно не е отразен финансов приход по процесната фактура въз основа на посочения счетоводен документ, въззивният съд е следвало да приеме, че разходен касов ордер № 482/09.08.2005г. не удостоверява факта на плащането. Изводът на въззивната инстанция, че след като ищецът е издал фискална касова бележка, същият е получил плащане от ответника, е необоснован и незаконосъобразен. Решаващият съдебен състав не се е съобразил с обстоятелството, че ищецът е издал фискалния касов бон в деня на издаване на процесната фактура преди доставяне на горивото, както и не е отчел факта, че издаденият фискален бон не е предаден на ответника след доставяне на горивото. Разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от действащата към момента на процесната продажба Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм./ регламентират задължението на лицата, извършващи продажби на стоки и услуги в търговски обекти и при разносна търговия да издават фискална касова бележка /фискален касов бон/ при извършване на плащането, с изключение на случаите на разносна търговия, а съгласно чл. 23, ал. 1, изр. второ за всяка продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход се издава фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените по банков път. При разносната търговия, която съгласно § 1 от ДР на посочената наредба представлява продажба на стоки и услуги извън обекта по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал, фискалната касова бележка се издава преди плащането, предава се на разносвача, който от своя страна е длъжен да я предаде на купувача при заплащане на цената /стойността/ на стоката или услугата. Решаващият съдебен състав е следвало да се съобрази с обстоятелството, че горивото е било доставено в гр. Т., когато е предадена и фактурата /обяснения на представителите на ищеца и ответника/. Предаването на фактурата от продавача на купувача, без издадения с нея фискален касов бон, удостоверява предаването на стоката и нейната цена, но не доказва извършване на плащането. Издаването на фискална касова бележка заедно с фактурата преди предаване на стоката и преди плащане на цената не доказва плащане на сумата, ако фискалният бон не е предаден от продавача на купувача. Дневният финансов отчет по служебен бон – разпечатка, в който е документирана фискална касова бележка, регистрирана чрез фискално касово устройство, за осъществена продажба, представлява доказателство за извършените през деня продажби на стоки или услуги, подлежащи на регистрация чрез фискалното устройство. В хипотезата на разносна търговия отразената в дневния финансов отчет фискална касова бележка не установява извършено плащане, тъй като се издава преди самото плащане съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм./. Като е приел, че издадената касова бележка от ищеца удостоверява плащането на цената от 4 307,76 лв. по фактура № 02288/09.08.2005г., въззивният съд и първоинстанционният съд са постановили неправилни съдебни актове, които следва да бъдат отменени, и вместо това предявените искове да бъдат уважени. Основно задължение на купувача на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да плати цената за получената стока. Доказателствена тежест за установяване изпълнението на посоченото задължение е на ответната страна по исковата молба и тъй като същата не е ангажирала годни доказателства се налага изводът, че предявеният иск за заплащане цената на доставеното гориво е основателен. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД визира, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да бъде присъдена на ищеца претендираното обезщетение за забава, е необходимо да са налице няколко предпоставки: да съществува основно задължение, това задължение да не е изпълнено на падежа, неизпълнението в срок на основното задължение да е виновно. В настоящия случай дължимата сума по чл. 327, ал. 1 ТЗ е в размер 4 307,76 лв. Ответникът е бил длъжен да изплати цената на стоката на 09.08.2005г. Тъй като не е направил това, купувачът се е поставил в положението на неизправен длъжник и следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава върху неизплатената сума по фактура № 02288/09.08.2005г. за периода от 09.08.2005г. до 28.01.2008г. Предвид размера на основния лихвен процент на БНБ и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, обезщетението за забава върху дължимата главница за процесният период е в размер 1 420,48 лв. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78 ГПК ответникът трябва да заплати на касатора направените от последния разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер 1 589,14 лв. Разноски за касационното производство не се присъждат на касатора, тъй като не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 59/27.02.2009г. по в. гр. д. № 408/2008г. на Ловешки окръжен съд и решение № 62-3/08.08.2008г. по гр. д. № 92/2008г. на Т. районен съд и вместо това постановява: ОСЪЖДА „Д” А. , гр. Т., ул. „В” 73 да заплати на Щ. ” Е. , с. М., район Н. И. , ул. „В” 4 на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 4 307,76 лв. /четири хиляди триста и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - цена на доставено течно гориво по фактура № 0000002288/09.08.2005г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 1 420,48 лв. /хиляда четиристотин и двадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от 09.08.2005г. до 28.01.2008г. и на основание чл. 78 ГПК сумата 1 589,14 лв. /хиляда петстотин осемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ - разноски по делото за първоинстанционното и въззивното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.