О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35 София, 31.01.2020 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело №4564 по описа за 2019 г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Професионален футболен клуб Берое-Стара Загора“ ЕАД, чрез адвокат И. Г. З., срещу въззивно решение № 465/14.06.2019 г., постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 1130/2019 г. Излага касационни доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове, както и присъждане на съдебноделоводни разноски за делото. Насрещната страна Г. Г. К., чрез адвокат Г. В. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита също така, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Старозагорски районен съд, е осъдил “Професионален футболен клуб Берое-Стара Загора“ ЕАД да заплати на Г. Г. К. 13 700 лв. - неизплатена бонус-премия за класиране на отбора на второ място в държавното първенство на “А“ футболна група през сезона 2014/2015 г., обезщетение за забава в размер на 3676,46 лв. – натрупана в периода 21.06.2015 г. - 30.05.2018 г. законна лихва върху главницата, както и след 30.05.2018 г. в размер на законната лихва до окончателното издължаване, а още и 2000 лв. съдебноделоводни разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. За да постанови този резултат, въззивният съд е установил, че на 19.08.2013 г. между “Професионален футболен клуб Берое-Стара Загора“ ЕАД и Г. Г. К. е сключен договор, по силата на който футболния клуб е наел като професионален състезател Г. Г. К. за срок от две спортно-състезателни години. Съгласно чл. I.1 от договора клубът предлага, а футболистът приема да упражнява състезателни права в полза на клуба съгласно условията на договора и срещу заплащане на уговорено възнаграждение. Съгласно раздел IV-и, т.1.1 клубът поел задължение да заплаща редовно на футболиста предвиденото в договора месечно трудово възнаграждение и други бонуси-премии, за участие във вътрешни или международни футболни срещи, определени във вътрешноклубния правилник. В раздел Х, т.3 от договора страните уговорили, че ако първият мъжки отбор на клуба завърши от първо до пето място в крайното класиране след приключване на държавното първенство, клубът ще заплати на футболиста еднократно възнаграждение в размер на 7700 лева брутна сума, платима в срок до 30 юни на съответния сезон, за който е дължима. Установено е, че съгласно раздел VII, т.6, т.б. от Вътрешен професионален правилник за правата и задълженията на футболистите и служителите от “Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД за спортно-състезателен сезон 2014-2015 г. клубът е приел, че при класиране на второ място в държавното футболно първенство за “А“ Футболна група се разпределя отборна премия в размер на 300 000 лева брутна сума. Съдът е установил, че първият мъжки отбор на “Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД е завършил на второ място в държавното първенство на “А“ Футболна група за сезон 2014-2015 г., като ищецът Г. Г. К. е взел участие в тридесет срещи от първенството, като е изиграл общо 2501 минути за първия мъжки отбор. Съдът установил, че съгласно вътрешния правилник на клуба работодателят определя премиите след Доклад-предложение от старши треньора до ръководството на клуба и одобряване на този доклад с нарочен акт на съвета на директорите на “Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД. Установено е, че с протокол № 99/10.06.2015 г. съветът на директорите на “Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора“ ЕАД приел доклад, ведно с приложение към същия, като взел решение за разпределяне на сумата от 285 800 лева, като на ищеца Г. Г. К. била определена сума от 1000 лева. Съдът, като се позовал на свидетелските показания на свидетеля А., изпълняващ длъжността помощник-треньор на ПФК Берое през сезон 2014-2015 г. относно това как се формират критериите, по които се определя какъв ще е размерът на премията за всеки състезател, като взел предвид заключението на изслушана съдебно-икономическа експертиза и писмените доказателства по делото, стигнал до заключение, че на ищеца Г. Г. К. се дължи сумата от 13 700 лева, представляваща премия за спечеленото второ място в държавното първенство на “А“ Футболна група за сезон 2014-2015 г. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да се произнесе по всички относими доказателства по делото, както и по направените от страните твърдения и предявените възражения, а не избирателно по някои от тях, както и във връзка с това да мотивира и обоснове правните си изводи; допустимо ли е опровергаването на установени с правна сделка (в случая волеизявление на колективен орган на управление на юридическо лице, направено по съответния ред и обективирано в изискуемата от закона форма) обстоятелства със свидетелски показания; допустимо ли е опровергаването на съдържанието на официален документ (писмен протокол, обективиращ волеизявление на колективен орган на управление на юридическо лице, направено по съответния ред и форма) със свидетелски показания; допустимо ли е обстоятелствата, за установяването на които закон изисква писмен акт, да бъдат установявани със свидетелски показания, при положение, че съответният, изискуем от закона писмен акт е налице и е приет като доказателство по делото; при предявен от футболист, работещ по трудово правоотношение във футболен клуб, иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за класиране на отбора на второ място в държавното първенство на “А“ футболна група, какво е правното значение на приетите с Вътрешния професионален правилник за правата и задълженията на футболистите и служителите от съответния футболен клуб правила за разпределяне и заплащане на премиални възнаграждения. Процесуалноправният въпрос по тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК е принципно значим по всяко исково производство, като в случая се установява и приложение от въззивния съд, което противоречи на трайно установеното, вкл. и на посоченото в изложението към касационната жалба решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите, свързани с „опровергаването“ на писмени документи и за установяване на факти, за които закон изисква писмена форма за доказване, са неотносими към постановеното от съда. Поставени са във връзка с писмени доказателства, които не са официални, както и относно факти, за които закон не е предвидил писмена форма за доказване. На практика въпросите са свързани с крайните изводи на въззивния съд, но те не са направени на базата на събраните по делото писмени доказателства или на съвкупен анализ на същите с целия доказателствен материал. От една страна във въззивното решение има посочване на писмените доказателства и какво установяват те и от друга, на базата на свидетелските показания съдът определил каква би следвало да бъде премията, дължима на ищеца. Приел е, че според гласните доказателства треньорският щаб на футболния отбор определил на Г. К. премия от 14 000 лв., но в същото време е приел и, че предложението от старши треньора, разгледано от Съвета на директорите на ПФК „Берое – Стара Загора“ е това във вида му, представен по делото (за 1000 лв.), в какъвто смисъл е взето и решение от Съвета директорите; няма направен извод предложението на треньора да е неавтентично или подправено, нито, че протоколът с решението на СД да е подправен. В този смисъл, няма произнасяне, с което „да се опровергават“ писмените документи. На практика съдът се е произнесъл по иска, като сам е преценил въпроса „за правилното, справедливо, заработено и заслужено разпределение на премиите на целия отбор, включително и на въззивника К.“. Изложеното сочи, че последния поставен в изложението правен въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат. Въпросът е: при предявен от футболист, работещ по трудово правоотношение във футболен клуб, иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за класиране на отбора на второ място в държавното първенство на “А“ футболна група, какво е правното значение на приетите с Вътрешния професионален правилник за правата и задълженията на футболистите и служителите от съответния футболен клуб правила за разпределяне и заплащане на премиални възнаграждения. Касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но в същото време сам сочи противоречие с решение № 176/10.01.2019 г. по гр.д. № 3658/2017 г. на ВКС, III г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – налице са многобройни решения на състави на Върховния касационен съд, включително и посоченото от касатора по правния въпрос (уточнен от съдебния състав) по тълкуването на правната норма: за начина, по който се определя размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ и така определеният размер подлежи ли на съдебен контрол. Произнасянето на въззивния съд противоречи на съдебната практика на ВКС. В заключение налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 465/14.06.2019 г., постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 1130/2019 г. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 347,53 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: