Ключови фрази
Частна касационна жалба * правомощия на въззивната инстанция * задължения на въззивния съд * мотиви на въззивно решение * нередовност на исковата молба * невнасяне на държавна такса * правен интерес

7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 383

[населено място], 16,08,2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1312/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
С определение №1395/21.04.2016г. по ч.т.д.№1420/16г. Софийски апелативен съд ТО 11 с-в е оставил без уважение частната жалба на [фирма] /правоприемник на [фирма]/ срещу определение №1132/25.02.16г. по гр.д.№177/2015г. по описа на Благоевградски окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата му за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса,върната е исковата му молба и е прекратено производството по делото.
Срещу това определение на САС [фирма] е подал частна касационна жалба,в която се твърди неправилност,материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила при постановяването на въззивното определение. Сочи като такова пропускът на САС да се произнесе по наведените от него в частната въззивна жалба оплаквания и доводи срещу първоинстанционното определение. Счита,че липсата на правен интерес и невнасянето на държавна такса са две различни основания за отказ да бъде разгледан спора по същество,като в първия случай исковата молба е недопустима,а във втория – нередовна,а преценката за дължимост на определена по размер държавна такса се извършва едва след като съдът приеме иска за допустим. По същество на спора излага съображения за наличие за него, като ищец, на правен интерес от предявяването на иска по чл.134 ал.1 вр. чл.87 ал.3 ЗЗД. Счита за неправилни действията на първоинстанционния съд по определяне на два различни срока за изпълнение на дадените указания,като този – за представяне на ново удостоверение за данъчна оценка и за вписване на исковата молба надвишава срока за внасяне на държавна такса,при което исковата молба е върната преди изтичането на по-дългия срок.Оспорват се и мотивите , обусловили отказа за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по съображения,че прехвърлянето на търговското предприятие между двете банки,като продължителен процес, представлява обстоятелство,обективно възпрепятстващо действията на правоприемника по заплащане на държавни такси по делата и следователно представлява уважителна причина по смисъла на чл.63 ал.1 ГПК. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.
В изложението към частната жалба са формулирани процесуално-правен и материално-правен въпроси, които се поддържат с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК: Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка и да изложи свои мотиви по всички изложени във въззивната жалба доводи и оплаквания,когато с акта си потвърждава първоинстанционния акт или нормата на чл.272 от ГПК го освобождава от това задължение? и При образувано съдебно производство по ГПК съдът за наличието абсолютната процесуална предпоставка /правен интерес/ ли следи първо или за невнасянето на държавната такса? За обосноваване наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил и представил към жалбата си решения по чл.290 ГПК и определения на ВКС.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да потвърди определението на БлОС, САС е препратил изцяло към изложените в него мотиви, като в допълнение е посочил само,че дори да се приеме,че с депозираната на 24.02.16г. молба са изправени нередовностите по отношение на обстоятелствената част във връзка с искането /петитума/,това обстоятелство не променя извода,че исковата молба следва да бъде върната поради невнесената държавна такса за разглеждането й.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия,посочен от частния жалбоподател процесуално-правен въпрос,доколкото с него се осъществяват и общият,и допълнителният критерии на чл.280 ал.1 вр. т.1 ГПК,съобразно постановките на т.1 и т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На въпроса следва да бъде даден положителен отговор по първата му част и отрицателен по втората. Съгласно задължителната практика на ВКС,постановена при действието на стария ГПК /която не е загубила значението си и понастоящем,въпреки предвидената с разпоредбата на чл.272 от ГПК от 2007г. правна възможност/ - ППВС №7/65г. и ТР №1/04.01.2001г., въззивният съд извършва самостоятелна преценка, формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет, при обсъждане на всички доводи и възражения на страните,а пропускът да стори това представлява съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на въззивното решение.Тези задължителни за съдилищата указания са актуални и са възприети и във формираната при действието на новия ГПК по реда на чл.290 от ГПК задължителна за долните съдилища съдебна практика – решение №114/15.05.2010г. по гр.д.№4232/2008г. на IV г.о.,решение №10/04.07.2011г. по гр.д.№533/2010г. на III г.о., решение №331/04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на IV г.о., решение №157/ 08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на II т.о.,решение №154/31.08.2012г. по гр.д.№746/2010г. на I г.о., решение №147/11.01.2013г. по т.д.№46/2012г. на II т.о.,решение №221/18.01.2013г. по т.д.№1270/2011г. на II т.о.,решение №36/24.03.2014г. по т.д.№2366/13г. на II т.о. , решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/14г. на IV г.о. и др.С тази практика е прието,че дори и при предвидената в чл.272 от ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, въззивният съд следва да изложи не просто декларативни,а обосновани и мотивирани мотиви и, спазвайки правилата на формалната и правна логика при излагането на фактическите констатации и правните си изводи да отговори на всички доводи, включващи се в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК /в случая – на доводите,очертаващи предмета на въззивното обжалване/. Като не се е съобразил с разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК и цитираната задължителна съдебна практика относно това му задължение,въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до погрешни правни изводи, което е основание за отмяна на постановеното от него определение.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. [фирма] е сезирал БлОС с искова молба,в която,обозначавайки се като кредитор на [фирма] по договор за кредит,е изложил твърдения за извършени от дружеството-длъжник действия по разпореждане със собствени му обекти от недвижим имот – апартаментен хотел в полза на Й. Т. М.,срещу поето от последния задължение за извършване на довършителните работи по хотела до получаване на разрешение за ползването му /акт обр.16/.Поради липсата на изпълнение на поетото от купувача задължение и бездействие от страна на продавача-длъжник на ищеца, последният предявява иск за разваляне на договора за прехвърлянето на недвижимите имоти по чл.134 ал.1 ЗЗД вр.чл.87 ал.3 ЗЗД.Правния си интерес от предявяването на иска ищецът е обосновал с бездействието на длъжника и с последицата от развалянето - връщане в патримониума на длъжника му недвижимите имоти,които биха послужили за удовлетворяване на вземанията на банката.Посочил е в обстоятелствената част на исковата молба,че понастоящем имотите не се владеят от М. и,че не би се противопоставил ако в хода на процеса същият предложи изпълнение съдът да му даде срок за това. С исковата молба е поискано издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на имотите с оглед определянето на дължимата държавна такса.
С разпореждане от 20.01.2016г. БлОС е констатирал липса на приложен документ за внесена държавна такса върху посочената от ищеца цена на иска,като е посочил,че същата подлежи на последващо уточняване с оглед данъчната оценка на имотите по реда на чл.70 ал.1 пр.1 ГПК и е приел, че, за да се произнесе по исканията за снабдяване със съдебни удостоверения, ищецът следва да е заплатил държавна такса в размер на 32 549,05 лв. На следващо място БлОС е намерил,че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на иска с оглед изявлението на ищеца по приложението на чл.87 ал.3 пр.2 ЗЗД и във връзка с твърдението,че имотите не се владеят от ответника, като му е указал да обоснове правния си интерес от иска,както и да посочи дали имотите са прехвърлени от ответника на трети лица и в чие владение се намират към момента на вписването на исковата молба.Дал е на ищеца едноседмичен срок да представи платежен документ за внесена такса и поправена искова молба с оглед указанията и едномесечен – от изтичането на едноседмичния,в който да представи препис от поправената искова молба с удостоверено върху нея вписване по реда на чл.114 б.“а“ ЗС вр. чл.12 ал.1 и 2 ПВ.Разпоредил е издаването на исканото съдебно удостоверение.
В дадения му едноседмичен срок ищецът е представил допълнителна молба с приложена към нея поправена искова молба,в която е изложил твърдения,че за него е налице правен интерес от предявяването на иска дори и при отправено от ответника-купувач на имотите предложение за изпълнение в хода на делото,доколкото това изпълнение касае и останалите в собственост на длъжника-продавач имоти от същата сграда,която купувачът се е задължил да довърши,като завършването й би повишило и цената на тези имоти,служещи за удовлетворяването му и срещу които понастоящем е насочено принудително изпълнение.Посочил е, че ответникът не е прехвърлил недвижимите имоти на трети лица,но не упражнява фактическа власт върху тях,тъй като е напуснал обекта и страната и се е дезинтересирал от него.С това е обосновал тезата си,че няма интерес от воденето на иск за ревандикация,какъвто счита,че не е задължително да бъде предявен с конститутивния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД. С молбата ищецът е поискал да му бъде продължен с две седмици срокът за заплащане на държавна такса в определения от съда размер,като се е обосновал със създадените вследствие прехвърлянето на търговското предприятие на [фирма] на [фирма] затруднения в оперативната работа и извършването на финансови операции /вкл. плащане на суми за държавни такси/. Представен е писмен документ,в който се посочва,че сделката по прехвърлянето се очаква да бъде приключена пред първото тримесечие на 2016г. след получаване на необходимите одобрения на съответните регулаторни и надзорни органи.
С атакуваното пред САС определение от 25.02.2016г. БлОС е приел,че сочените от ищеца обстоятелства,на основание на които е поискано продължаването на срока за внасяне на държавна такса не са уважителни ,тъй като не са обективни и непредвидени,поради което е отказал да уважи искането.Като се е позовал на факта на невнасянето на държавната такса,съдът е заключил,че исковата молба подлежи на връщане.Допълнително е посочил,че с молбата от 24.02.2016г. ищецът не е обосновал правния си интерес от воденето на иска,а изложените от него обстоятелства са във връзка с иск за реално изпълнение.
При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС ТК I ТО намира определението на САС,с което е оставена частната жалба срещу посоченото определение на БлОС за неправилно и незаконосъобразно.
За да даде разрешение на повдигнатия пред него материално-правен спор,съдът следва най-напред да извърши преценка за надлежното му сезиране,която включва проверка за наличие на положителни процесуални предпоставки /които са необходими за успешното разглеждане и приключване с разрешение по същество/ и за отсъствие на отрицателни такива /които препятстват развитието на делото/.Исковата молба следва да бъде допустима и редовна,за да би могъл съдът да се произнесе по нея.
За да се приеме , че съдът е надлежно сезиран с предявен иск по чл. 134 ЗЗД, ищецът трябва да посочи в обстоятелствената част на исковата молба,че притежава качество на кредитор на длъжника и да обоснове правния си интерес ,като посочи какви са имуществените права на длъжника, които той като негов кредитор упражнява и собствените му права, които са заплашени чрез бездействието на длъжника. Правният му интерес от воденето на иска би бил налице тогава, когато длъжникът проявява бездействие да защити свои вещни, облигационни, търговски права, което се отразява негативно на имуществената му сфера и по този начин заплашва пълното удовлетворяване на вземанията му.
Ищецът по настоящото дело в исковата си молба и в уточнителната такава е изпълнил посочените изисквания – посочил е ,че е кредитор на конституираното от него като съищец [фирма] по договор за банков кредит с вземания в значителен размер; длъжникът му е отчуждил в полза на ответника имущество срещу поето задължение за довършване на собствената на длъжника хотелска сграда,в която се намират отчуждените имоти; липсата на изпълнение от страна на купувача затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора от останалите в собственост на длъжника отделни имоти от сградата /поради липса на разрешение за ползване/, като длъжникът не предприема действия по упражняване облигационното му право за разваляне на договора по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД; с връщането в патримониума на длъжника и на отчужденото с договора имущество, ищецът би могъл да удовлетвори вземанията си от него.
Настоящият състав приема,че с излагането на тези обстоятелства ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на иска в защита на чуждите права, което прави същия допустим и обвързва съда да се произнесе по същество. Допълнително направеното от него изявление във връзка с възможността процесът да се развие при предпоставките на диспозитивната норма на чл.97 ал.3 изр.2 ЗЗД не поражда необходимост от допълнително обосноваване на правен интерес,респ. не е предпоставка да се отрече наличието на такъв.
Предвид това изложените в потвърденото определение на БлОС мотиви за липса на обоснован от ищеца правен интерес са неправилни и не могат да обусловят извод за недопустимост на исковата молба.
Друга положителна процесуална предпоставка за разглеждане на исковата молба по същество е да са изпълнени изискванията на чл.128 ГПК - тя да бъде придружена от съответните приложения, включително документ за внесена държавна такса. Липсата на такъв я прави нередовна, като този недостатък подлежи на отстраняване в законоустановен и указан изрично от съда едноседмичен срок /чл.129 ал.2 ГПК/. Съгласно нормата на чл.71 ал.1 ГПК държавната такса се събира върху цената на иска,която се посочва от ищеца /чл.70 ал.1 ГПК/,а в случаи на несъответствие или затруднение при определянето й – от съда. В случая ищецът е посочил цена на иска,върху която е следвало да внесе съответната държавна такса. Тъй като не е сторил това,първоинстанционният съд правилно е процедирал, като е оставил исковата молба без движение с указания за внасянето на такава. Преди изтичането на определения и указан му срок ищецът е поискал на основание чл.63 ал.1 ГПК да му бъде продължен срокът,като е посочил като причина – процеса на прехвърляне на търговското предприятие на клона на „А. банкАД,чрез който е предявен иска,приключващо с вписването на прехвърлянето.Последният факт е осъществен на 16.03.2016г. С оглед високия размер на указаната от съда държавна такса,подлежаща на внасяне, и предвид организационните, включително счетоводни затруднения,които съпътстват прехвърлянето на едно търговско предприятие,съдът е следвало да приеме причините за искането за уважителни по смисъла на чл.63 ал.1 ГПК и да продължи срока за внасянето на държавната такса.
Като не е сторил това,отхвърлил е молбата по чл.63 ал.1 ГПК,приел е,че не са изпълнени указанията му за внасяне на държавна такса и не е обоснован правния интерес на ищеца от воденето на иска и поради това е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото,БлОС е постановил неправилно и незаконосъобразно определение,което САС е следвало да отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1395/21.04.2016г. по ч.т.д.№1420/16г. Софийски апелативен съд ТО 11 с-в.
ОТМЕНЯ определение №1395/21.04.2016г. по ч.т.д.№1420/16г. Софийски апелативен съд ТО 11 с-в и потвърденото с него определение №1132/25.02.16г. по гр.д.№177/2015г. по описа на Благоевградски окръжен съд и връща делото на БлОС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.