1 Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 06.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова гражданско дело № 1802/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Я. Г. П. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 777 от 06.03.2017г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 6555 от 16.12.2016 г. по гр.д.№ 791/2016г. С втора касационна жалба вх.№ 779 от 06.03.2017г. въззивното решението е обжалвано и от М. К. П.. Ответницата А. И. К. е изразила становище в съдебното заседание, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Касационните жалби са подадени в срок , отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86 / 2017г. поради което са процесуално допустими. По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК № 528 от 16.11.2017г. е дали има вещнопрехвърлително действие одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК /отм./, в което имотът, за който страните са се договорили, че прекратяват съсобствеността, не е индивидуализиран по действащия подробен устройствен план, което води до несъответствие с действителния обем права, които притежават съпрузите към момента на споразумението. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд – Р. № 4586 от 19.07.2016г. по гр.д.№ 209/2015 г., с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на М. К. П. и Я. Г. П. , че А. И. К. е собственик на 1/2 ид.ч. от урегулиран поземлен имот № ХХ кв.22 по плана на [населено място], [община] с площ от 1166 кв.м. и ответниците са осъдени да й предадат владението на този имот. Въззивният съд е приел, че Я. Г. П. и М. К. П. са бивши съпрузи - бракът им е прекратен с решение № 1305 от 19.11.2007г. по гр.д.№ 1293/2007г. на Районния съд Р. на основание чл. 100 СК /отм./. С утвърденото от съда споразумение по чл. 101 СК /отм./ са уредени изцяло имуществените отношения между съпрузите като М. К. П. е получил придобития по време на брака урегулиран поземлен имот ХІІ кв. 22 в [населено място], [община] с площ от 1693 кв.м., заедно с построената в него сграда и се е задължил да заплати за уравнение на дела на А. И. К. сумата 19 000 лева. Преди постановяване на решението, със заповед на кмета на [община], УПИ ХІІ кв.22 по плана на [населено място] е разделен на два самостоятелни имота - УПИ XІІ, кв. 22 с площ 527 кв.м. и УПИ XX, кв. 22, с площ от 1166 кв.м. като по време на брака съпрузите са продали с нот.акт № 3618 / 23.12.2004г. УПИ XІІ от 527 кв. м. Съдът е приел за очевидна липсата на идентичност между стария имот УПИ ХІІ кв.22 , разделен със Заповед № РД - 15363/28.06.2004г. на кмета на [община] /преди развода между страните/ и новообразувания УПИ ХХ кв. 22 и оттук е направил извод, че новообразуваният УПИ ХХ кв.22 с площ от 1166 кв.м. не е бил предмет на одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК / отм./ и съсобствеността върху този имот не е прекратена. Дарението, оформено с нот. акт № 151 2012г. от М. К. П. в полза на Я. Г. П. за разликата над притежаваната от него 1/2 ид.ч. представлява разпореждане с чужд имот, то не е породило вещнотранслативен ефект поради правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото той сам притежава, и е непротивопоставимо на действителния собственик – А. И. К. . По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Споразумението на съпрузите по чл. 101 СК /отм./ представлява договор, с който те уреждат имуществените си отношения след развода. Това споразумение е задължително за тях и за съда, който разглежда последващи спорове относно собствеността на придобитите по време на брака имущества. От договорния характер на споразумението следва, че когато волята на страните е неточно изразена, тя подлежи на тълкуване по правилото на чл. 20 ЗЗД. Съдът, сезиран със спор за собственост, по който ответната страна се позовава на споразумението по чл. 101 СК /отм./, утвърдено от съда с решението за прекратяване на брака, е длъжен да установи действителната обща воля на страните, изразена в споразумението. Тази воля може да се разкрие както въз основа на отделните клаузи в споразумението , така и на обкръжаващите го факти. Когато споразумението е за имот, който е индивидуализиран по отменен регулационен план и страните изрично са уговорили, че са уредили изцяло имуществените си отношения, може да се заключи, че волята на страните е била да се прекрати съсобствеността върху имота, който страните притежават, индивидуализиран по действащия план. По основателността на касационната жалба. От мотивите по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва, че с утвърденото от брачния съд споразумение с решението на Районния съд Р. по бр.д.№ 1293/2007г. е прекратена съсобствеността върху притежавания от съпрузите към момента на развода единствен недвижим имот, представляващ неразпоредената от тях по време на брака част от бившия имот имот ХІІ кв. 22 в [населено място], [община] с площ от 1693 кв.м. Въззивният съд незаконосъобразно и в нарушение на чл. 20 ЗЗД е приел, че споразумението по чл. 101 СК /отм./ е нищожно поради липса на предмет. Както вече бе казано, споразумението подлежи на тълкуване , при което действителната обща воля на страните се разкрива в смисъл, че е прекратена съсобствеността върху УПИ XX, кв. 22, с площ от 1166 кв.м., както и че този имот е получен в дял и изключителна собственост от М. К. П. и той е поел задължение за да заплати за уравнение на дела на А. И. К. сумата 19 000 лв. Правото на собственост, произтичащо от валидно сключено споразумение по чл. 101 СК /отм./ не може да бъде отречено поради отказ на съдебния изпълнител да бъде проведено принудително изпълнение чрез изнасяне на публична продан на имота, заради придобиването на който е възникнало паричното задължение. По тези съображения касационната жалба е основателна, обжалваното решение следва да се отмени по иска по чл. 108 ЗС като постановено в нарушение на закона на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество от касационната инстанция, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. По иска за собственост с правно основание чл. 108 ЗС ищецът трябва да докаже, че е собственик на имота, за който иска да му бъде предадено владението. В разглеждания случай това не е доказано, защото по силата на споразумението по чл. 101 СК /отм./ ответникът М. К. П. е придобил собствеността върху 1/2 от имота, представляващ дела на ищцата от прекратената съпружеска имуществена общност и заедно с неговата 1/2 ид.ч. е станал собственик на целия имот. Споразумението не е нищожно поради липса на предмет, защото по пътя на тълкуването се разкрива действителната обща воля на страните да прекратят съсобствеността върху останалата, неразпоредена част от бившия УПИ Х. , заснет след промяна на регулационния план като УПИ ХХ кв.22 по плана на [населено място] , [община] , в който е построена сграда с разгъната застроена площ от 200 кв.м. Ето защо предявеният от А. И. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на УПИ ХХ кв.22 по плана на [населено място] , [община] е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск следва да бъде разгледан и иска по чл. 135 ЗЗД, предявен за прогласяване относителна недействителност на договора, сключен с нот.акт № 151/2012г. на нотариус С. В., вписана под № 489 в регистъра на Нотариалната камара., с който М. К. П. е дарил на Я. Г. П. урегулиран недвижим имот ХХ кв.22 по плана на [населено място] с площ от 1166 кв.м. при граници УПИ ХІІ кв.22, от две страни улици, заедно с построената в имота сграда с разгъната застроена площ от 200 кв.м. Ищцата по делото А. И. К. има вземане срещу ответника М. К. П. за сумата 19 000 лв., представляваща паричното уравнение на дела й от прекратената съпружеска имуществена общност по отношение на УПИ ХХ кв.22 по плана на [населено място], [община] на основание утвърденото споразумение по чл. 101 СК /отм./ по бр.д.№ 1293/2007г. на Районния съд Р.. Поради извършеното разпореждане с този имот от длъжника , на основание чл. 135 ЗЗД като кредитор, А. И. К. има право да поиска да бъде обявено за недействително спрямо нея дарението, сключено с нот.акт № 151/2012г., за да насочи върху имота принудително изпълнение за събиране на вземането си. Според утвърдената непротиворечива практика на ВКС, отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество и по този начин осуетява или създава трудности за осъществяване на правата на кредитора. Когато разпореждането на длъжника е безвъзмездно, за да се уважи иска по чл. 135 ЗЗД, е достатъчно той да знае за съществуването на задължението. В случая М. К. П. е знаел за задължението, произтичащо от споразумението по чл. 101 СК/отм./, разпореждането е безвъзмездно и в полза на възходящ роднина, поради което е приложима презумпцията на чл. 135 ал.2 ЗЗД, необорена в процеса. Ето защо искът по чл. 135 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Неоснователен е доводът на ответниците за липса на правен интерес от провеждане на отменителния иск поради непротивопоставимост на разпореждането на взискателя на основание чл. 453 т.1 ГПК , което е извършено след налагане на възбраната на имота от съдебния изпълнител. От приложеното изпълнително дело № 154/2011г. на държавния съдебен изпълнител при РС Разлог се установява, че с протокол от 18.02.2015г. съдебният изпълнител е отказал да извърши опис на възбранения имот поради несъответствието му с този по действащия план. Именно на това основание за ищцата е налице правен интерес от провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обезпечаване на вземането й. С оглед на изложеното, предпоставките на чл. 135 ал.1 ЗЗД са налице и договорът за дарение , сключен с нот.акт № 151/2012г., следва да бъде обявен за недействителен по отношение на А. И. К.. При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени. Воден от горното Върховният касационен съд, първо глажданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 6555 от 16.12.2016 г. по гр.д.№ 791/2016г., с което е потвърдено решението на Районния съд [населено място] № 4586 от 19.07.2016г. по гр.д.№ 209/2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], за признаване за установено по отношение на М. К. П. ЕГН [ЕГН] и Я. Г. П. ЕГН 47 02022015 и двамата от [населено място], [община] че А. И. К. е собственик на следния недвижим имот : 1/2 идеална част от УПИ XX, кв. 22 по плана на [населено място], [община] с площ от 1166 кв.м., при съседи: УПИ XІІ и от две страни улица, ведно с построената върху имота сграда с разгъната застроена площ от 200 кв. м. и за осъждане на М. К. П. и Я. Г. П. да предадат на А. И. К. владението на гореописания имот на основание чл. 108 ЗС. ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на А. И. К. договора, сключен с нот.акт № 151/2012г. на нотариус С. В., вписана под № 489 в регистъра на Нотариалната камара., с който М. К. П. е дарил на Я. Г. П. урегулиран недвижим имот ХХ кв.22 по плана на [населено място] с площ от 1166 кв.м. при граници УПИ ХІІ кв.22, от две страни улици, заедно с построената в имота сграда с разгъната застроена площ от 200 кв.м. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: