Ключови фрази
Изменение и прекратяване на издръжката * намаляване на издръжка * интерес на детето

Р Е Ш Е Н И Е


№ 363


София, 12.11.2014г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 877 по описа за 2014г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г.Д. като процесуален представител на Е. И. Т. от [населено място], срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 18.ХІ.2013г. по гр.д. № 663/2013г.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 923/16.VІІ.2014г. по въпроса „допустимо ли е във въззивното производство да се въведат незаявени обстоятелства и да се съберат непосочени в първа инстанция доказателства, когато предмет на делото е изменение на издръжка в полза на малолетно дете и при произнасянето по спора съдът има задължение да осигури най-добрия интерес на детето” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. С. Т. от [населено място], [община], е заел становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид:
С решението си от 18.ХІ.2013г. КОС е потвърдил решението на Кюстендилския РС от 27.V.2013г. по гр.д № 2606/2012г. в уважителната му част, с която по предявения от Т. Т. срещу Е. Т. иск по чл.150 СК е намален от 250 евро на 150лв. размерът на присъдената по гр.д. № 795/2009. на КРС месечна издръжка на малолетното дете на страните К., както и в отхвърлителната му част за разликата под 150лв. до 90лв. месечно.
За да постанови решението в уважителната му част, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за изменение на издръжката: при първоначалното определяне на такава бащата е имал постоянни месечни доходи около 550 евро от работата му в Гърция, без задължения да издържа други непълнолетни деца; след завръщането си в РБ нямал постоянни доходи, а на 24.Х.2012г. се родил и синът му Б.; през 2012г. [фирма] с едноличен собственик ищеца е реализирало загуба в размер на 6427лв., от което дружество той не е получавал заплата, самоосигурявал се върху 420лв., от 01.ХІІ.2012г. прекратил дейността си и спрял плащането на осигурителни вноски; през 2012г. продал на Р.Р., с която живее на семейни начала и от която е детето му Б., УПИ в [населено място] и поземлен имот в [населено място], както и дарил на майка си недвижим имот, през същата година продал на М.Д. 3 броя незастроени ПИ в [населено място]; на името на ищеца са регистрирани ремарке марка „Т.”, мотоциклет „К.”, т.а. „П” марка „Б”, л.а. „А” модел А 8, л.а. „Ф” модел „Т”, на името на едноличното му дружество е регистриран т.а. „Т” модел „Т”, на 10.ІV.2013г. ищецът продал л.а. „А” А 8 за 1100лв., мотоциклета „К.” за 600лв., а на 19.ІV.2013г. продал и ремаркето „Т.” за 450лв. Свидетелката – майка на ответницата - не сочи конкретни данни за получавани от ищеца доходи от продажби на леки автомобили и за размера им, както и от възнаграждения за строителна и майсторска работа в София през 2012г. При това положение е направен извод, че е налице намаляване на месечните доходи на ищеца до размера на М. 290лв. месечно, каквито са и доходите на майката с оглед липсата на доказателства за размера на доходите й от работа в Гърция. Предвид и обстоятелството, че ответницата има задължение да издържа само К., участието на бащата в издръжката следва да е в размер на 150лв. месечно.
С определение от 30.ІХ.2013г. въззивният съд, оценявайки ги като неотносими, не е уважил исканията на ответницата във въззивната й жалба: за издаване на съдебни удостоверения за събиране на данни от Бюрото по труда К. дали ищецът е регистриран като безработен от 2009г. до депозирането на въззивната жалба, за пред НАП за удостоверяване в същия период регистрирал ли е трудови доходи, за пред Д „СП” за удостоверяване майката на детето му Р Р. получава ли обезщетение за отглеждането му; за осъществяване на процедурата по чл.176 ГПК чрез отговор от ищеца на въпросите дали получава по 2000лв. месечни доходи и дали извършва сделки с автомобили втора употреба; за извършването на СИЕ за размерите на необходимата издръжка за дете в трети клас,живеещо в [населено място], и на негов връстник в [населено място]. В откритото съдебно заседание на 05.ХІ.2013г. въззивният съд отново не е уважил доказателствените искания на ответницата поради неотносимост и недопустимост.
По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:
По силата на чл.14 от Конституцията на РБ децата са под закрилата на държавата и обществото. Едни от основните принципи, на които се основава закрилата, са тези за осигуряване на най-добрия интерес на детето, на грижа в съответствие с потребностите му, както и на контрол по ефективността на предприетите мерки /чл.3 Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Принципи, мерки и дейности за осъществяването на тази специална функция на държавата, гарантираща основните права на децата във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото им състояние, чрез осигуряване на подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност, са предвидени в ЗЗД и Семейния кодекс /СК/. Държавната политика в посочената насока се провежда чрез оправомощените за това държавни органи – Държавната агенция за закрила на детето, Дирекции „Социално подпомагане”, министърът на труда и социалната политика, министърът на вътрешните работи, министърът на образованието и науката, министърът на правосъдието, министърът на външните работи, министърът на културата, министърът на образованието и кметовете на общините. В защита на публичния интерес в тази връзка законът възлага и на съда да следи служебно за прилагането на посочените принципи, което се изразява и в задължението му служебно да събира доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните за съдебното производство, по което се засягат права или интереси на дете, факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В този смисъл се е произнесло ОСГТК в т.1 от ТР № 1/2013г.
С оглед този отговор на въпроса, по който касационното обжалване бе допуснато, настоящият състав на ВКС намира, че произнасянето на въззивния съд по доказателствените искания на ответницата – касатор, заявени във въззивната й жалба /за издаване на съдебни удостоверения за събиране на данни от Бюрото по труда К. дали ищецът е регистриран като безработен от 2009г. до депозирането на въззивната жалба, от НАП за удостоверяване в същия период той регистрирал ли е трудови доходи, от Д „СП” за удостоверяване майката на детето Рая получава ли обезщетение за отглеждането му; за осъществяване на процедурата по чл.176 ГПК чрез отговор от ищеца на въпросите дали получава по 2000лв. месечни доходи и дали извършва сделки с автомобили втора употреба; за извършването на СИЕ за сравняване размерите на нуждата на дете в трети клас, живеещо в [населено място], и на негов връстник в [населено място]/, е в противоречие със закона и с практиката на ВКС. Това е така, тъй като тези искания са относими към установяването на размера на нуждите на малолетното дете на страните и на възможностите на ищеца като дължащ му издръжка, т.е. за установяване на факти, въз основа на които по силата на чл.142 ал.1 СК се определя размерът на дължимата издръжка, и тъй като ограниченията в дейността на въззивната инстанция по чл.266 ГПК в случая не се прилагат с оглед задължението за осигуряване на най-добрия интерес на детето.
Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непопълване на делото с допустими и относими доказателства. Ето защо и с оглед необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени действия атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е допуснато изменение на издръжката от 250 евро на 150лв. месечно, и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав със събиране на доказателства по посочените в предишния абзац на настоящото решение искания на касаторката. На основание чл.294 ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните от Т. разноски за касационната инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд, ГК, № 426/18.ХІ.2013г. по гр.д № 663/2013г. в частта, с която е намалена от 250 евро на 150лв. месечно присъдената по гр.д. № 795/2009г. на КРС издръжка, и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за ново разглеждане в тази му част от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: