Р Е Ш Е Н И Е № 142 София, 17 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИвИлиева и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 300/2013 година Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия М. М. Г. и на частните обвинители Н. С. М.,А. Я. С.,Б. Я. М.,М. Я. Г.,С. Я. М.,Ю. Я. М.,Н. И. Д. и В. А. К. срещу въззивно решение № 202 от 07.12.2012г. по внохд № 398/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Иска се изменяване на решението в частта за наказанието и прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. В жалбата на частните обвинители също се визира касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Прави искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане,за да се наложи на подсъдимия по-тежко наказание лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на частните обвинители.Намаленото наказание е явно несправедливо.Повторно са отчетени от въззивния съд смекчаващи отговорността обстоятелства.Освен това неправилно подсъдимият бил признат за виновен за извършване на две взаимоизключващи се нарушения-чл.20, и чл.21,ал.1 от ЗДвП.Моли да се измени съдебния акт в тази част,респ. делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: В присъда № 232 от 20.07.2012г. по нохд № 287/2012г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия М. М. Г. за ВИНОВЕН в това,че на 10.07.2011г. в района на км.200-км.201 от автомагистрала „Тракия”,област Ст.Загора,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка ”Л. К.” с рег. [рег.номер на МПС] ,в посока от запад на изток,е нарушил правилата за движение в ЗДвП и ППЗДвП,а именно: чл.5,ал.1 т.1 от ЗДвП,чл.20,ал.2 от ЗДвП,чл.9 от ППЗДвП,чл.21,ал.1 от ЗДвП,чл.139,ал.1 т.1 от ЗДвП,чл.11,ал.1 и ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице,а именно-Я. Х. М. и И. В. Д.,както и средна телесна повреда на едно лице-на В. А. К.,поради което и на основание чл.343,ал.3 б.”б” пр.1 във вр.с ал.1 б.”в” във вр.с ал.4 във вр.с чл.342,ал.1 и чл.58,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На основание чл.343г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право по чл.37,ал.1 т.7 НК- да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,считано от началато на изпълнение на това наказание.. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което е НАМАЛИЛ на ДВЕ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА и постановил да се изтърпи при първоначален ЛЕК режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия: Оплакването за явна несправедливост на наказанието е НЕОСНОВАТЕЛНО: Постановявайки ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.1 т.3 НПК.Приел е,че за постигане целите на наказанието е необходимо наказанието да се изтърпи реално. Предвид допуснатите множество нарушения на правилата за движение и настъпилия тежък резултат,основание за прилагане на института на условното осъждане,не е налице. Не е допусната явна несправедливост и по отношение на наказанието по чл.37 ,ал.1 т.7 НК.Срокът на лишаване от право да управлява МПС е съобразен с разпоредбата на чл.49,ал.2 НК и съответства на тежестта на допуснатите нарушения,довели до неправомерните последици. По жалбата на частните обвинители: Поддържа се,че като е намалил наказанието на подсъдимия на две години и два месеца лишаване от свобода,въззивният съд е допуснал явна несправедливост. Видно е по делото,че производството е проведено по реда на чл.372,ал.1 т.4 вр.с чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият е признал фактическата обстановка изложена в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.На това основание съдът при условията на чл.373,ал.4 НПК е постановил присъдата,като е определил наказанието при условията на чл.58а ал.1 НК.Отчел е смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на пет години и три месеца лишаване от свобода,което след редукцията с една трета е определил на три години и шест месеца лишаване от свобода. Въззивният съд разглеждайки жалбата на подсъдимия е счел,че това наказание е явно несправедливо,предвид напредналата му възраст и влошено здравословно състояние.От данните по делото е видно,че подсъдимият към момента на деянието е бил на 55 години,а от представената пред въззивния съд медицинска документация,че страда от захарен диабет-диабетна полиневропатия и начална ретинопатия и хипертонично сърце.На това основание въззивният съд е направил нова преценка за размера на наказанието,като е опредилил същото в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода,което по силата на разпоредбата на чл.58а,ал.1 НК е намалил с една трета,и постановил изтърпяване в атакувания размер от две години и два месеца. При така приетите от предходните инстанции обстоятелства свързани с наказанието на подсъдимия,се възразява срещу намаления от въззивния размер. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА: Въззивният съд е приел,че наказанието определено от първоинстанционния съд по реда на чл.54 НК е правилно.Приел,е че не са налице основания за наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.В същото време определяйки наказанието при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,след редукцията с една трета,съдът е определил наказание под минималния предвиден в нормата на чр.343,ал.3 б.”б” пр.1 НК. На следващо място, прилагайки редукцията на чл.58а,ал.1 НК,съдът неправилно е определил наказанието от две години и два месеца,вместо наказание от две години и четири месеца. Касационният състав счита,че наказанието в обжалвания размер е явно несправедливо. Допуснатите от подсъдимия нарушения,които са в причинна връзка с настъпилия тежък резултат са тежки.Подсъдимият е управлявал автомобила със скорост 159 км./ч. при ограничения в процесния пътен участък до 130 км.Освен това, автомобилът е бил технически неизправен.Оборудван с автомобилни гуми от различни марки,което от техническа и експлотационна точка е недопустимо,особено на един и същ мост на автомобила,както е в конкретния случай.Задната дясна гума,която се спукала,както и двете предни гуми са били износени,стари и зимни,като задната дясна била износена до тел.Това довело до разкъсване на протектора на задната дясна гума,отклоняване на автомобила от посоката на движение и загуба на устойчивост на пътя.Подсъдимият е бил санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. По изложените съображения решението следва да се отмени,делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Преди повторното разглеждане следва да се съобрази обстоятелството,че специалната норма на чл.21,ал.1 ЗДвП изключва приложението на общата по чл.20,ал.2 ЗДвП и измени диспозитива на присъдата в тази й част. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПк,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 202 от 07.12.2012г. по внохд № 398/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: