1 Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. София, 08.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1266 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците С. Т. Р., В. К. Р., Ю. С. Р. и Т. Я. Р., четиримата от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. Н. И. срещу решение № 199 от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 272/2012г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което след обезсилване на решение № 40 от 02.03.2012г. по гр. дело № 391/2011г. на Окръжен съд Шумен е обявен за недействителен по отношение на държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, т. VI, рег. 19751, д. № 1060/2006г. на Нотариус К. М. с рег. № 222 на НК и район на действие Шуменски районен съд, по силата на който С. Т. Р. със съгласието на съпругата си В. К. Р. е продал на майка си Ю. С. Р. по време на брака й с Т. Я. Р. собствената си ¼ ид. част от подробно описан недвижим имот за сумата 40 785,50 лв. като сключен на цена значително занижена по отношение на пазарната и между свързани лица, по исковете с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 6 ДОПК, и ответниците са осъдени да заплатят на ТД на НАП В. сумата 2 631,42 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и хонорар на вещо лице за двете инстанции и в полза на държавата по сметка на ОС Шумен държавна такса в размер 3 262,84 лв. Касаторите правят оплакване за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба и неконституиране и непризоваване на всички съсобственици на имота – предмет на иска, а именно на Т. Я. Р. – съпруг на Ю. С. Р. и Я. Т. Р., евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд не се е произнесъл по всички въпроси, за които е сезиран с въззивната жалба. Касаторите поддържат становище, че искът е уважен в противоречие с чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като дори имотът да се върне в патримониума на С. Р. срещу него не може да се насочи публична продан поради това, че е несеквестируем – имотът е с площ 108 кв. м. и в него живеят четирима души. Молят решението да бъде обезсилено, евентуално отменено и делото да се върне на Апелативен съд В. за ново разглеждане. Ответникът Държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Петинка Д. Н. оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа становище за правилност на въззивното решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. С определение № 816 от 11.12.2013г. по настоящото т. дело № 1266/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд, когато в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното: Производството пред Окръжен съд Шумен е образувано по предявени от Държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., искове срещу С. Т. Р., В. К. Р. и Ю. С. Р. за обявяване за недействителен по отношение на държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, т. VI, рег. 19751, д. № 1060/2006г. на Нотариус К. М. с рег. № 222 на НК и район на действие Шуменски районен съд, на основание чл. 261, ал. 1, т. 2 и 6 ДОПК. Във въззивното производство е конституиран задължителен необходим другар Т. Я. Р. – съпруг на купувачката Ю. С. Р. към момента на сделката и след обезсилване на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е разгледал спора по същество и е уважил предявените искове. С посочения нотариален акт С. Т. Р., действащ със съгласието на съпругата си В. К. Р., е продал на Ю. С. Р. собствените си ¼ идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място с площ 300 кв. м. – парцел ХI95189Б в кв. 295 по плана на [населено място], идентификатор № 83510.671.321 по кадастралната карта на [населено място], включващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 108 кв. м., състояща се от сутеренен, първи и втори жилищни етажи и таван, гараж със застроена площ от 17 кв. м. и сграда със застроена площ от 11 кв. м. За да обяви за недействителен по отношение на държавата процесния договор за покупко-продажба на ¼ идеална част от описания недвижим имот, сключен с горепосочения нотариален акт, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 6 ДОПК: 1/ държавата има публични вземания против С. Р., произтичащи от неизплатени данъчни задължения; 2/ разпоредителната сделка е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия; 3/ прехвърлените идеални части от недвижимия имот значително надхвърлят по стойност платената цена – по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК; 4/ сделката е сключена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ПЗР на ДОПК във вреда на публичния взискател, доколкото с нея се затруднява удовлетворяването на държавата и липсата на данни задълженото към фиска лице да притежава друго имущество, от което държавата да може да се удовлетвори своевременно и в пълен размер – по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Отговор на релевантния процесуалноправен въпрос е даден в т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. С разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 6 ДОПК е уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник, а именно: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото /т. 2/ и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице /т. 6/. Страни по този иск са държавата като ищец, а като ответници трябва да бъдат конституирани длъжникът и третото лице, с което той е договарял. Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска. Ако приобретател по прехвърлителната сделка е лице, което към момента на сделката е в брак и придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност, надлежни ответници са и двамата съпрузи. В този случай съпрузите са задължителни необходими другари като участници в неделимо правоотношение поради естеството на спорното правоотношение и бездяловия характер на съпружеската имуществена общност. При предявен конститутивен иск срещу съпрузи, отнасящ се до имот - съпружеска имуществена общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, тъй като те са задължителни другари. Неконституирането на един от съпрузите – задължителен необходим другар в първоинстанционното производство обосновава извод за недопустимост на първоинстанционното решение. При продажба на идеална част от недвижимия имот от единия съсобственик съсобствениците на останалите идеални части не са необходими другари и не следва да участват в производството по иска с правно основание чл. 216 ДОПК, предвид естеството на спорното правоотношение и обстоятелството, че не са страна по прехвърлителната сделка. Те могат да бъдат задължителни необходими другари в хипотезата, когато са купувачи по сделката за покупко-продажба. В конкретния случай първоинстанционното производство е проведено без участието на задължителен необходим другар - Т. Я. Р., съпруг на купувачката Ю. С. Р. към момента на сделката. Въззивният съд правилно е обезсилил първоинстанционния съдебен акт като недопустим, но като е разгледал спора по същество и е уважил предявените искове, вместо да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар, е допуснал съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Варненски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която сделката е обявена за недействителна по отношение на държавата, и делото трябва да бъде върнато на Шуменски окръжен съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар Т. Я. Р.. По отношение на претенциите за разноски настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, а същите трябва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд при решаване на спора по същество съобразно чл. 78 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 199 от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 272/2012г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение в частта, с която е обявен за недействителен по отношение на държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, т. VI, рег. 19751, д. № 1060/2006г. на Нотариус К. М. с рег. № 222 на НК и район на действие Шуменски районен съд, по силата на който С. Т. Р. със съгласието на съпругата си В. К. Р. е продал на майка си Ю. С. Р. по време на брака й с Т. Я. Р. собствената си ¼ ид. част от подробно описан недвижим имот за сумата 40 785,50 лв. като сключен на цена значително занижена по отношение на пазарната и между свързани лица, по исковете с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 6 ДОПК, и ответниците са осъдени да заплатят на ТЗ на НАП В. сумата 2 631,42 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и хонорар на вещо лице за двете инстанции и в полза на държавата по сметка на ОС Шумен държавна такса в размер 3 262,84 лв. ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.