Р Е Ш Е Н И Е №414 С о ф и я , 2 ноември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 о к т о м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1256/2015 година. Производство по Глава 23 от НПК. Инициирано е с касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Б. И. от Б. адв.Кр.П. от АК-Д. с предмет решение № 126 от 02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 128/2015 г. от Апелативен съд-Варна, с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за „смекчаване” наказателната отговорност на подсъдимия с намаляване на размера на наложеното му и потвърдено от въззивната инстанция наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Пострадалият Г. И. Г. от Б., редовно уведомен, не се явява в производството пред касационната инстанция, лично или чрез повереник и не е изразил становище по жалбата. Подсъдимият Р. И., чрез защитника си адв.П. моли жалбата му да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 5 от 13.03.2015 г., постановена по НОХД № 400/2014 г. от Добричкия окръжен съд подсъдимият Р. Б. И. от Б. е признат за виновен в това, че на 26.06.2014 г. в Б. е отнел чужди движими вещи – сумата от 300 лева от владението на Г. И. Г. от Б., без негово съгласие с намерение да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Г., поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3 вр.чл.198, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е признат за невинен и оправдан частично по предявеното му обвинение, касаещо отнетата лична карта на Г.. С присъдата са уважени предявените от пострадалия Г. Г. граждански искове, като подс.И. е осъден да му заплати сумата от 300 лева за причинените му имуществени вреди, както и сумата от 3000 лв за неимуществени такива, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 26.06.2014 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 400 лв за направените от него разноски по делото. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в общ размер от 215 лв, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 170 лв. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които е постановено да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила като вещи без стойност. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.П. с оплаквания за необосноваността й, постановяването й в „нарушение на материалния и процесуалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила”, а наложеното му наказание като „неправилно индивидуализирано” и явно несправедливо с искане за отмяната й и постановяване на нова за пълното оневиняване на подзащитния му, алтернативно за изменянето й с намаляване на размера на наложеното му наказание с приложението и на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. С решение № 126 от 02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 128/2015 г. Апелативният съд-Варна е потвърдил изцяло обжалваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба на защитника на подсъдимия, като касира всички касационни основания, съдържа най-общи доводи в подкрепа на заявените, с претенцията за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно за изменяне на решението с намаляване на размера на наложеното на подзащитния му наказание, „прилагайки института на смекчената наказателна отговорност”. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което за допустима, а разгледана по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Повтаряйки част от оплакванията си от въззивната жалба, касаторът заобикаля дадените от съда отговори за неоснователността им, например защо изключва от доказателствената съвкупност несигурните и противоречиви показания на св.С.И.. В същото време не се коментират в тяхната взаимовръзка показанията на св.Дж.С., видял и разпознал подс.И. да преминава няколко минути преди пострадалия Г. с бърз ход по посока на обитаваното от последния жилище, за което подсъдимият знаел от извършен преди време ремонт на електроуред в него; откриването, фиксирането във фотоалбума към проведения непосредствено след нападението над Г. оглед на местопроизшествието и изземването на чифт чехли и кутия цигари, които И. разпознал като негови и от типа, каквито обичайно пуши; че сред пачката пари е била личната карта на св.Г.Г., намерена от св.Т.Т. на спирката пред блока, където е бил нападнат; че няколко дни след деянието подс.И. върнал заета от св.Пл.С. сума от 60 лв, които отброил от пачка пари в лева в купюри от 20 и 50 лв, което учудило посредника на връщане на сумата св.Н.Д. при „хроничното” безпаричие на подсъдимия и не на последно място, споделеното от пострадалия Г. с брат му св.Кр.Г. съмнение относно автора на нападението в лицето на подс.Р.И., изхождайки от знанието му за ползваното от него жилище, физическите му данни, прикриването на лицето и особеностите при изговора на заплахата, сломила съпротивата му при отнемане на паричната сума. Именно този логически обвързан анализ на установените по делото фактически обстоятелства са позволили и на апелативния съд да приеме за категорично и несъмнено доказано авторството на подс.И. в осъществяване на инкриминираното деяние. Съдът е анализирал и обясненията му от съдебното следствие пред окръжния съд и обосновано ги е отхвърлил като защитна позиция, включително като опит за внасяне на съмнение друг да е носил чехлите му и да е автор на нападението, оборен от показанията на св.Дж.С.. ВКС приема, че вътрешното убеждение на съда по правно значимите факти е ясно, категорично и убедително заявено в изложените в обжалваното решение съображения, те не почиват на предположения, а на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените източници, няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд, още по-малко от първоинстанционния. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон и основание за корекция на решението по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, както и за оневиняване на жалбоподателя при така приетата за установена фактическа рамка. По приложимото право спор не възниква, извън отговора на въпроса кой е авторът на нападението над св.Г.Г. за отнемане на парите му. А той е постигнат въз основа на процесуално издържана доказателствена дейност на инстанциите по фактите, които са очертали всички елементи от състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.3 вр.чл.198, ал.1 от НК с оглед причинената на пострадалия Г.Г. средна телесна повреда. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и жалбата и в тази насока се явява неоснователна. Поставеното и пред апелативния съд алтернативно искане за смекчаване на наказателната отговорност на подс.И. обаче не е получило адекватен отговор. Безспорно, деянието с механизма си на извършване, с посегателството върху човек, осигурил в миналото работа и средства за препитание на подсъдимия и семейството му и оказал му доверие разкрива сериозна обществена опасност. При тежкото му семейно положение заради болестното състояние на съпругата и едното му дете, при затрудненото му финансово състояние безотговорно се явява злоупотребата с алкохол, с което си обяснява липсата на спомен да е извършил деянието. На този фон и апелативният съд е отдал прекомерно значение на отегчаващите отговорността му обстоятелства, като се е съгласил с отмерената му на 7 години лишаване от свобода санкция, неоснователно отчитайки сред тях и миналите му осъждания далеч във времето, за които обаче е реабилитиран по право при условията на чл.86, ал.1, т.1 и 4 от НК и липса на забраната по ал.2. ВКС намира, че наказание на минимума на предвиденото за престъплението от 5 години лишаване от свобода е достатъчно за постигане на целите на чл.36 от НК, с което то да не се превърне в прекомерна тежест както за подсъдимия, така и за близките му, които разчитат на помощта му в бъдещия си живот. В тази насока жалбата се явява основателна, налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК и съобразно правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.1 от НПК обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното на подс.И. наказание до посочения размер. В гражданско-осъдителната му част решението не е изрично обжалвано, а и с оглед доказаното авторство на деянието като деликт в лицето на подсъдимия исковете на пострадалия Г. са доказани по основание, а съобразно причинените му болки и страдания и размера на отнетата му сума – правилно уважени по размер, със съответните законови последици за лихви и разноски. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 126 от 02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 128/2015 г. от Апелативен съд-Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Р. Б. И., със снета по делото самоличност, наказание от 7-седем години на 5-ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :