Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
София, 09.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …петнадесети май …… две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при участието на секретаря …ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА ……… и на прокурора …ГАЛЯ СТОЯНОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 142.. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346 т.4 от НПК по жалба на частния тъжител М. Б. Н.- Т. срещу решение № 972/25.11.2019 г. по внчхд № 1119/19 г. на Софийския градски съд.
В касационната жалба, поддържана в съдебно заседание от повереника на частния тъжител Т., са изложени съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- за редуциране на размера на присъдените в тежест на жалбоподателката разноски поради тяхната прекомерност.
Срещу подадената касационна жалба е депозирано възражение, поддържано в съдебно заседание от защитника на подсъдимата Й. В. И.. Адв. Х. намира за правилна преценката на съда, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, както и че по време на първоинстанционното производство е възникнало основанието по чл. 24 ал.5 т.5 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Намира искането за намаляване размера на разноските за неоснователно, позовавайки се на липсата на процесуална норма в НПК, която да оправомощава наказателния съд да извършва проверка за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предлага решението да бъде оставено в сила и претендира жалбоподателката да бъде осъдена да заплати направените от подсъдимата разноски пред ВКС.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното:
С присъда № 42843/ 12.02.2019 г. по нчхд № 4778/18 г. Софийският районен съд признал подсъдимата Й. В. И. за виновна в извършване на престъпление по чл. 147 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С решение № 972/25.11.2019 г. по внчхд № 1119/ 19 г., на основание чл. 334 т.4, вр. чл. 24 ал.5 т.2 от НПК, Софийският градски съд отменил присъдата и прекратил наказателното производство. Осъдил частната тъжителка М. Н.- Т. да заплати на Й. И. направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.
Касационната жалба е неоснователна.
В жалбата са изложени доводи, че въззивният съд неправилно е приел изначално несъответствие на частната тъжба с изискванията на чл. 81 ал.1 от НПК. Жалбоподателката сочи, че в тъжбата е изложила твърденията на подсъдимата, които носят конкретна информация за точно определени обстоятелства по време и място, които са възприети от нея като позорни и са предизвикали еднозначна негативна оценка на обществото, в частност на колегите й. Развити са доводи и за незаконосъобразност на извода на СГС за наличие на основанието за прекратяване на производството по чл.24 ал.5 т.5 от НПК, тъй като са били налице обективни пречки за явяване на тъжителката и нейната адвокатка в съдебното заседание.
На първо място, за да отмени първоинстанционната присъда и да прекрати наказателното производство по делото Софийският градски съд е приел, че подадената частна тъжба от М. Т. срещу Й. И. не отговаря на изискванията по чл. 81 ал.1 от НПК, поради което първоинстанционното производство изобщо не е следвало да се образува.
Върховният касационен съд споделя съображенията на въззивния съд, касаещи несъответствието на частната тъжба с изискванията на чл. 81 ал.1 от НПК. Както е известно, нашият законодател е счел, че за осъществяване на наказателно преследвано по някои от по-леките престъпления срещу личността и собствеността не е необходимо да ангажира държавата в лицето на прокуратурата, а да предостави реализирането на наказателната отговорност на преценката на пострадалия. Делата за тези престъпления се образуват по подадена частна тъжба от пострадалия, който повдига и поддържа обвинението по тях. Доколкото частната тъжба е процесуалният документ, въз основа на който се инициира наказателно преследване за извършено престъпление срещу определено лице, законодателят изисква тя /тъжбата/ да отговаря на определение изисквания за форма и съдържание. Освен, че трябва да е писмена и да съдържа данни за лицето, от което изхожда и за лицето, срещу което се подава, в тъжбата трябва да са описани обстоятелствата за престъплението, по повод на което се подава. За какво престъпление се е потъжил пострадалият се определя от фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата. Именно тези фактически обстоятелства очертават рамките, в които ще се движи производството и предмета на доказване по делото. Изискването в тъжбата да са описани факти има съществено значение за осъществяване на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение, както и за правилното приложение на материалния закон /чл. 146 ал.2, съотв. чл. 147 ал.2 от НК/.
Върховният касационен съд споделя съображенията в атакуваното решение, че съгласно актуалната правна уредба, съдията-докладчик е длъжен да прецени дали тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК и ако счете, че тя не съответства на тези изисквания да упражни правомощието си по чл. 250 ал.1 т.1 от НПК. Заключението, че първостепенният съд е извършил неправилна преценка за съответствие на тъжбата с изискванията на процесуалния закон съответства на данните по делото. От материалите по делото е видно, че запознавайки се с частната тъжба съдията-докладчик е констатирал липсата на конкретизация на фактите и обстоятелствата, които тъжителката твърди, че са разгласени от подсъдимата и които са я опозорили пред колегите й. Именно поради това е дал възможност на Т. да приведе тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81 от НПК. Процедура по оставяне без движение на производството от частен характер не е регламентирана в НПК, но касационният състав прие за допустимо уточняване на частната тъжба и отстраняване на нейните недостатъци, ако това става в шестмесечния срок по чл. 81 ал.3 от НПК както е в случая.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че и след извършеното уточняване частната тъжба не съответства на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като не са посочени факти и обстоятелства, които са извършени от подсъдимата и които могат да бъдат квалифицирани като позорни по отношение на тъжителката или да й приписват престъпление. Софийският градски съд подробно е коментирал всички инкриминирани изрази и е установил, че в тях липсват твърдения за конкретни факти, които да са позорящи за частната тъжителка. Инкриминираните изрази са преразказ на съдържанието на подадената от подсъдимата жалба до съвета на Софийската адвокатска колегия, в която тя разказва за случилото се в болница „Пирогов“ и изразява негативната си оценка за поведението на лекар от болницата и на тъжителката, адв. М. Н.- Т.. В тези изрази не се съобщават факти, позорящи адвоката, а представляват субективната оценка на подс. Й. И. за събитието в болницата и за поведението на участниците в него. Доколкото предмет на наказателно обвинение може да бъде само конкретно поведение /действие или бездействие/ на виновното лице, което се субсумира под конкретна наказателно-правна норма, въззивният съд правилно е приел, частната тъжба не отговаря по съдържание на процесуалните изисквания и не може да инициира наказателно производство от частен характер. Поради това, настоящият касационен състав прие, че СГС правилно е упражнил правомощието си по чл. 334 т.4, вр. чл. 24 ал.5 т.2 от НПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съставът на ВКС не споделя тезата за наличие на основанието за прекратяване на наказателното производство, визирано в нормата на чл. 24 ал.5 т.5 от НПК. Установява се от данните по делото, че частната тъжителка и нейният повереник, адв. М. П. не са се явили в съдебното заседание пред първата инстанция, проведено на 10.07.2018 г. по уважителни причини, доказани със съответни документи. Адвокат П. е депозирала молба за отлагане на делото, като за себе си е посочила служебен ангажимент по същото време, а за частната тъжителка- че ще ползва годишен отпуск. В последствие са представени препис от съдебен протокол за участието на защитника в съдебно заседание по друго наказателно дело, а за частната тъжителка- удостоверение, че е имала резервация и платен престой в хотел в [населено място]. При тези данни не може да се възприеме виждането на СГС, че частната тъжителка и нейната защита са демонстрирали незаинтересованост към съдебния процес и не са представили убедителни доказателства за уважителни причини за неявяването си в съдебното заседание по делото.
Неоснователно е искането на жалбоподателката за намаляване на размера на разноските, които е осъдена да плати на подсъдимата. В наказателно- процесуалния кодекс не е предвидено правомощие на съда да извършва проверка за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл. 190 ал.1 от НПК еднозначно предвижда, че когато наказателното производство по дела от частен характер бъде прекратено, разноските се възлагат на частния тъжител. В случая, по делото са приложени договори за правна помощ, установяващи възнаграждения за защитника на подсъдимата в размер съотв. 1500 лв. за първата инстанция и 1000 лв. за въззивната инстанция, които се могат да се оценят като прекомерни с оглед периода на оказаната защита. Несериозна е тезата за липса на доказателства, че договореното възнаграждение действително е платено, тъй като в договорите за правна помощ са отразени датите на заплащане на хонорарите.
Предвид на гореизложените съображения, Върховният касационен съд намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. В тежест на жалбоподателката следва да бъдат възложени направените от подсъдимата разноски за адвокатската защита пред ВКС. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 972/25.11.2019 г. на Софийския градски съд, постановено по внчхд № 1119/2019 г.
ОСЪЖДА частната тъжителка М. Б. Н.- Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на подсъдимата Й. В. И., ЕГН [ЕГН] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лв., както и държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: