О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 233 гр. София, 02.05.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3789/17г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Н. П. К. от [населено място] и на А. П. М., действаща като едноличен търговец ”Фармакон-А. М.”, [населено място] срещу въззивно решение № 134 от 10.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 2284/16г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в, по допускане на съдебна делба, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281,т.2 и т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 58 от 26.02.15г. и определение № 795 от 24.07.15г. по чл.248 ГПК, постановени по гр.д.№ 102/14г. на Карловския районен съд и вместо това е допуснал съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 36498.16.107 по КККР на [населено място], с площ от 4557 кв.м., /без намиращата се в източната част на имота сграда с идентификатор 36498.16.107.1/ между Т. П. К., М. П. К., В. П. Г., Д. Н. К.-С., Х. Н. К., С. И. К. и А. П. М., в качеството й на едноличен търговец “Фармакон-А. М.” при квоти по 222,08/4568 ид. части за първите трима съделители; по 444,17/4568 ид.части за следващите двама; 888,34/4568 ид.части за С. И. К. и 2125,08/4568 ид.части за последния съделител, като е отхвърлил иска за делба по отношение на ответника Н. П. К.. С. И. К. е починала на 21.11.2016г. и е оставила за свои наследници по закон Д. П. П., Л. Д. К., В. Н. К. и Р. Н. К., които са конституирани като страни по делото с определение от 20.03.2017г. на въззивния съд. По делото е установено, че с решение № 127 от 20.09.1995г. на Поземлена комисия-К. на страните по делото /с изключение на едноличния търговец/, като наследници на Х. Н. К., починал на 07.05.1964г., е възстановено правото на собственост върху нива от 2665 кв.м., находяща се в землището на [населено място], местността “Нови лозя”, съставляваща имот № 016012 по плана за земеразделяне. С нот.акт № 168/07г. ответникът Н. П. К. /внук на общия наследодател/ е признат за собственик на целия имот на основание давностно владение и наследство и на 28.01.2008г. е продал имота на [фирма] (нот.акт № 40/08г.), което дружество на същата дата го е продало на [фирма] (нот.акт № 41/08г.). На 27.08.2007г. едноличният търговец е закупил съседен поземлен имот № 01617г. с площ от 1,903 дка, отреден за УПИ № 016017-магазини складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, към който е присъединен имот № 016012 и е образуван нов УПИ № 016012, 016017-магазини складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, който е застроен от него със сграда за търговия с площ от 819 кв.м. В одобрените през 2011г. кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] новообразувания УПИ е нанесен като поземлен имот с идентификатор 36498.16.107 с площ от 4557 кв.м., а сградата е с идентификатор 36498.16.107.1. За да допусне делбата на имота между посочените лица и при посочените квоти въззивният съд е приел, че ответникът Н. К. не придобил по давност идеалните части на останалите наследници на Х. Н. К. от възстановения им имот, респ. че констатациите на нотариуса са опровергани, тъй като по делото липсват данни да той да е извършил действия спрямо останалите сънаследници, с които да е обективирал спрямо тях намерението си да владее техните идеални части за себе си. Посочено е, че обработването на имота не е достатъчно за да бъде направен друг извод, още повече, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че през 2002г. същият е искал съгласието на единия си брат за това, а през 2005г. е признал правата върху имота на другия си брат. С оглед на това е прието, че прехвърлителната сделка е породила действие само по отношение на притежаваната от Н. К. 1/12 ид.част от имота, поради което същият понастоящем не притежава права върху имота. Посочено е, че по отношение на тази сделка разпоредбата на чл.76 ЗН не намира приложение, тъй като по делото липсват твърдения и данни общият наследодател Х. Н. К. да е оставил в наследство и други имоти, както и че съсобствеността съществува по отношение на образувания от двата имота УПИ № 016012, 016017 с площ от 4557 кв.м. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Н. П. К. сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: Длъжен ли е съдът (вкл. въззивният) служебно да следи за валидността на извършените пред него процесуални действия-участието по делото на процесуално правоспособни страни, а ако съдебното заседание е проведено и решението по същество на спора е постановено спрямо починало лице, какъв е порокът на постановеното решение. Ответниците по жалбата Т. П. К. и М. П. К. изразяват становище за неоснователност на жалбата, а ответниците [фирма] и Д. П. П. считат същата за основателна. Останалите ответници не вземат становище по нея. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] твърди, че въззивният съд се е произнесъл също в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса, в т.ч. и при постановяване на съдебното решение, служебно да следи за валидността на извършените пред него процесуални действия, т.ч. и за процесуалната правоспособност на страните и 2. Следва ли въззивният съд, като инстанция по същество, да обсъди всички доводи, наведени от страните, свързани с предмета на правния спор, съответно с правилността на съдебното решение, изложени във въззивната жалба, съответно в писмения отговор на същата, както и всички доказателства по делото, допустими и относими към правния спор, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК. Достатъчно ли е въззивният съд само да упомене отделните доказателства или следва да направи анализ и оценка поотделно и в съвкупност, въз основа на които да изведе своите фактически и правни изводи. Ответниците по жалбата Т. П. К. и М. П. К. изразяват становище за неоснователност на жалбата, а ответникът Д. П. П. счита същата за основателна. Останалите ответници не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационните жалби –17.03.17г. и 06.06.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално- правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. В случая поставеният от касаторите правен въпрос относно допустимостта на обжалваното решение, а именно: Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с представената от тях практика на ВКС /Р № 48 от 28.03.2014г. по гр.д.№ 14/12г., ІІ г.о./, поради което същото следва де се допусне до касационен контрол.Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да нищожно или недопустимост, ВКС е длъжен до го допусне до такъв контрол и служебно, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. На поставения от касатора [фирма] втори въпрос ще бъде даден отговор с решението по делото при евентуалното разглеждане на направените в жалбата доводи за неговата неправилност. С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение като на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационните жалби в размер на по 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/за всеки от тях по сметка на ВКС. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 134 от 10.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 2284/16г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в. У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на по 25 лв. за всеки от тях и да представят вносните документи по делото, като при неизпълнение касационните жалби ще бъдат върнати. След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване. О п р е д е л е н и е т о е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: