Р Е Ш Е Н И Е № 540 София, 12 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1642 по описа за 2012 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия С. В. П. против решение № 235 от 22.06.2012 г., постановено по внохд № 536/12 г. на Апелативния съд – гр. София. Възразява се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С оспореното решение САС потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр.София, постановена по нохд № 84/12 г., с която за деяние, извършено на 04.10.2011 г., подс.П. е осъден на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.58а, ал.1 НК и чл.373, ал.2 НПК на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено предварителното задържане на подс.П. от 05.10.2011 г. до влизане на присъдата в сила. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Идентично възражение е било поставено на вниманието на САС, който е извършил проверката си в пределите по чл.314, ал.1 НПК – изцяло, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Доколкото първоинстанционото разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 от НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК САС е констатирал липсата на незаконосъобразност при провеждане на особените правила, в това число и тези по чл.373, ал.4, чл.373, ал.3 и ал.4 НПК, като изложените в мотивите на въззивното решение съображения, изцяло се възприемат от ВКС. Приложението на особените правила е предопределило индивидуализация на наказанието на подсъдимия по реда на чл.58а НК, като правилно САС е достигнал до отрицателен извод относно наличието на предпоставките на чл.55 НК. Данните по делото не указват на наличието на която й да било от последните – не са налице нито изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, нито може да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание (пет години лишаване от свобода) е несъразмерно тежко. Обстоятелствата, относно време и място на извършване на инкриминираното престъпление, предмет на същото, съдебното минало на подсъдимия, неговата възраст и семейно положение, са анализирани съответно на обективното им значение, като не се установява обстоятелство, от значение за обема на отговорността на жалбоподателя, да е игнорирано. При казаното дотук, наказанието на подс.П. правилно е определено по реда на чл.58а, ал.1 НК и по вид и размер е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Отделно от това кумулативно предвиденото в закона наказание – конфискация, не е наложено на подсъдимия. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 от 22.06.2012 г., постановено по внохд № 536/12 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: