Р Е Ш Е Н И Е   №  129   София, 21.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на  25.09.2009 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                         МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                            при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 548 /2008 година   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. , със седалище гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 33 от 18.03.2008 год., по гр.д. № 91/2008 год., с което е оставено в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 129 от 03.11.2006 год., по гр.д. № 133/2005 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от кастора, като ищец, срещу ТД”М”А. , със седалище с. И., община Б. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД - за сумата 129 600 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 год. по т.15.8 от сключения на 15.09.1999 год. договор за приватизационна продажба, ведно със законната лихва върху същата, считано от 21.06.2005 год., до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 651.24 лв.- обезщетение за забава за периода 07.06.2005 год.- 21.06.2005 год. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалното правило на чл.157, ал.3 ГПК/ отм./, във вр. с чл.188 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му. С определение № 200 от 15. 04. 2009 год. на ВКС касационното обжалване е допуснато при наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Прието е, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос - за елементите, характеризиращи понятието “инвестиции” за нуждите на сключените по реда на ЗППДОбП / отм./ приватизационни сделки, обусловил крайния изход от възникналия между страните правен спор, поради отсъствието на трайна съдебна практика и легална законова дефиниция, извън Счетоводен стандарт 25 към ЗСч., се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правото. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение по предявения от А. за с. к. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД въззивният съд е счел за недоказано, при въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса, твърдяното от ищеца договорно неизпълнение на поетите от ответното ТД ”М” А. , като купувач по сключената на 15.09.1999 год. приватизационна продажба, задължения по програмата за трудова заетост за 2001 год., поради което е отрекъл наличието на виновно причинени от последния вреди на кредитора, които да подлежат на обезщетяване в съответствие договорената в приватизационната сделка неустоечена клауза на т.15.8.. Изложени са съображения, че доколкото с клаузата на т.15.8.5 от сключено между съконтрахентите на 04.08.2000 год. Допълнително споразумение е създадена възможност за купувача да намали средно-списъчния брой на работните места в приватизираното предприятие в размер на 30%, като дължимата неустойка за всяко договорено по програмата за трудова заетост, но неосигурено работно място се трансформира в задължение за извършване на инвестиции до края на следващата календарна година, на стойност не по- ниска от следващата се неустойка и извън договорената вече с процесния приватизационен договор инвестиционна програма, то преценката за длъжниковото неизпълнение в случая следва да се базира на допълнително съгласувания и обективиран в т.15.8.5 метод на отчитане- чрез компенсация с направените от ответника инвестиции за отчетните 2001 год. и 2002 год.. Следователно наличието на преизпълнена инвестиционна програма през отчетната 2001 год. и 2002 год., според съжденията на решаващия съд, съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславят и правото на ответното търговско дружество успешно да компенсира безспорно следващата се на кредитора неустойка от 129 600 лв. по програмата за трудова заетост с размера на преизпълнението, което като значително надхвърлящо същата, изключва неизправността на длъжника. При обосноване на този краен правен извод, въззивният съд се е позовал на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, което изцяло е кредитирал, приемайки, че е основано на редовно съставени първични счетоводни документи и задължителните за приватизационните договори указания на НС на АП. По съображения, че в процесната приватизационна сделка липсва изрично договорена от съконтрахентите клауза, определяща съдържанието на понятието “инвестиции” и същото не е било предмет на легална дефиниция от законодателя, извън Счетоводен стандарт № 25 към ЗСч., действал към релевантния за спора момент, решаващата инстанция е счела за неоснователно направеното от касатора оспорване, че изразходваните за осъществяване текущата дейност на приватизираното предприятие средства, не съставляват разход “инвестиции” по вложения в т.15.9 от договарящите смисъл. Допълнително възприетото от въззивния съд за характеризиращите понятието “инвестиции”елементи е аргументирано и с разяснението дадено от НС на АП в решение от 28.03.2001 год., който акт с правната си характеристика на автентично тълкуване, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, има обвързващо страните по приватизационния договор, действие. Решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Решаващият съд неправилно е възприел фактите по делото, касаещи вида на направените от ответника разходи и приетия размер на преизпълнение на инвестиционната програма за 2001 год. и 2002 година, поради което изграденият правен извод, че със стойността само на извършените над плануваните инвестиции за отчетната 2001 год. ответното търговско дружество, в съответствие с договореното в т.15.8.5 от сключеното на 04.08.2000 год. Допълнително споразумение е компенсирало изцяло неизпълнението си по програмата за трудова заетост за същата отчетна година и като изправна страна по приватизационния договор не дължи обезщетение в размер на уговорената неустойка, е необоснован. Същият не е съобразен с направените в хода на процеса фактически констатации, вкл. отразените в заключението на в.л. данни, че с част от отчетените от ответника като изразходвани за инвестиции средства, възлизащи на сумата 66 852.92 лв. за отчетната 2001 год. и 6 793.09 лв. за 2002 год. са за придобити от приватизираното дружество краткотрайни материални активи /автомобилни гуми/, осчетоводени по с/ка 302 “М”, макар и формално последните да са намерили отражение в съобразителната част на обжалваното решение, поради което оплакването на касатора за необоснованост е основателно. Основателно е и въведеното оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон. Вярно е, че в процесния приватизационен договор и Допълнително споразумение към него няма клауза, с която по взаимно съгласие на съконтрахентите понятието “инвестиции” да е определено по съдържание, както и че липсва легална законова дефиниция на същото, извън възприетото в Счетоводен стандарт № 25, единствено относим към ЗСч. /отм./. Това, обаче, не означава, че тълкуването на соченото понятие в този случай следва да бъде възложено на допуснатата и изслушаната в първоинстанционното производство пред Благоевградския окръжен съд съдебно- икономическа експертиза, както всъщност е процедирано по делото. Освен, че извън компетентността на вещото лице е да изгражда правни изводи и съждения, както и да извършва преценка кои от съществуващите теоретични постановки и указания са относими към осъществяваната от търговеца дейност и с оглед на същата да могат да бъдат възприети за инвестиции, то въззивния съд в нарушение на чл.157, ал.3 ГПК / отм./ се е позовал само на„приетите от в.л. инвестиции”, без да прецени констатациите му с останалия доказателствен материал по делото и със самата цел на поетото от купувача задължение за инвестиране при приватизационна сделка. Не може да бъде възприето като основано на закона и изразеното от решаващия съд разбиране относно обвързващото страните по конкретната приватизационна сделка тълкуване на понятието „инвестиции”, съдържащо се в Решение на НС на АП от 28.03.2001 год. Освен, че доколкото тя предхожда постановения акт и дадените указания могат да бъдат възприети само в съответствие с изразената в тази насока воля на страните, която несъмнено по арг. от чл.5 от цитираното решение, подлежи на тълкуване по общото правило на чл.20 ЗЗД , то и от съдържанието му, както и от Разяснителното становище към него не може да се направи извод, че под инвестиции за нуждите на приватизацията следва да се възприемат и краткотрайните материални активи. Напротив макар и примерно изброяването в т.1, 2 и т.3 на цитирания акт на НС на АП не дава основание да се счете, че процесните автомобилни гуми, осчетоводени като КМА притежават белега на инвестиция, съобразно даденото тълкувателно разяснение. Вярно е, че в т.5 от същото се визират инвестиции за увеличаване на запасите от материали за осъществяваната дейност, но само в случаите на разширение на производствените мощности на приватизираното предприятие или при нарастване обема на произвежданата продукция, каквито доказателства за ответното ТД по делото- отсъстват. Нещо повече, доколкото право на кредитора е при неточно длъжниково изпълнение да приеме или не последното за удовлетворяващо го, то правно несъстоятелно, предвид клаузите на сключения договор и поддържаното от ищеца становище, е разбирането на въззивния съд, че щом в отчет на длъжника за следващия отчетен период АСК е приела за отговарящо на договореното с процесната приватизационна продажба изпълненото по идентичен начин задължение за инвестиции, то налице е признание, че този е и вложеният от страните смисъл в соченото понятие. Отделен в тази вр. остава и въпросът, дали би могло с последващо решение на Надзорния съвет на А. за приватизация, чрез тълкуване на отделни понятия да се променя едностранно вече сключен между съконтрахентите договор, при отсъствие на тяхно съгласие, но той не е въведен в спора, поради което не следва да се обсъжда. С оглед гореизложеното и по съображения за целта и правната характеристика на приватизационната продажба, по отношение на които практиката на ВКС е трайно непротиворечива, настоящата инстанция счита, че на поставения в касационната жалба въпрос на материалното право следва да се отговори, че когато инвестициите не са конкретизирани като определени видове работа, то с оглед целите на приватизационната продажба под „инвестиции” се разбира само онова вложение на средства от купувача в приватизираното дружество, насочено към придобиване на дълготрайни активи, поправка и обновяване или дооборудване на съществуващи дълготрайни активи, а когато се разширяват производствените мощности или нараства обема на произвежданата продукция и обусловеното от разширяване на дейността еднократно увеличение на запасите от основни и спомагателни материали, към които разходите, свързани с текущото осъществяване стопанската дейност на съответното приватизирано предприятие,представляващи краткотрайни активи не се включват и начинът на счетоводно отчитане на последните е правно ирелевантен за характера им. Следователно, съобразено така даденото тълкуване на понятието „инвестиции” налага правен извод, че от приетата в заключението на вещото лице обща стойност на извършени от ответника в процесния период от време инвестиции следва да се приспаднат направените разходи за краткотрайни активи, осчетоводени по с/ка 302 -„М”, възлизащи на 66 852.92 лв. за 2001 год.. Що се касае за отчетната 2002 год., то доколкото в приложения констативен протокол приетите за изпълнени от купувача и надлежно отчетени пред АСК инвестиции са за 40 680.09лв., то за тях всъщност е налице извън съдебно признание от оправомощения да ги признае орган, поради което сумата 6 793.88 лв./ КМА/ в случая не трябва да се изключи от горепосочената . Или както правилно в тази насока е приел и Софийски апелативен съд, на практика договореният между страните по приватизационната сделка с метод на отчитане, обективиран в т.15.8.5 означава, че при създадената за купувача възможност за трансформация на задължението му по програмата за трудова заетост в задължение да инвестира до края на следващата година, отчетният период за изпълнение на същото, макар и относимо за 2001 год. е до края на 2002 год.. Следователно щом според заключението на в.л. по допуснатата и приета съдебно- счетоводна експертиза, основно и допълнително, които в частта му относно стойностния израз на всяка от отделните инвестиции настоящият съдебен състав възприема изцяло, като компетентни, задължението за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за отчетната 2001 год. възлиза на сумата 129 600 лв., а за предшестващата година на 32 328 лв., то коригираният план за общият размер на дължимите инвестиции за същия период в размер на 275 928 лв. За същия отчетен период 2001-2002 год., според данните на съдебно- счетоводната експертиза, вложените от длъжника средства за инвестиции в приватизираното предприятие са на обща стойност от 238 891.44  лв./198 211.35 + 40 680.09лв./. Съпоставени двете суми, обаче, не обосновават правен извод, че е налице преизпълнение на задължението за инвестиции и като не е съобразил горното Софийски апелативен съд е постановил обжалвания съдебен акт при наличие на въведените с касационната жалба касационни основания по т.3 на чл.281 ГПК. Или от обстоятелството, че предмет на предявения главен иск , основан на чл.92, ал.1 ЗЗД е вземане за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 год. по процесния приватизационен договор, възлизаща на 129 600 лв. и за същата година по приетата при сключване на приватизационната продажба инвестиционна програма, задължението за инвестиции, както сочи в.л. в неоспореното заключение е за 87 328 лв., включващо неизпълненото от предшестващата година / 55 000лв. + 32 328 лв./ следва, че при реализирани за същия отчетен период инвестиции /ДМА/ общо от 238 891.44 лв. и поето при сключване на договора задължение за инвестиции за 2002 год. от 59 000 лв., след извършената компенсация, на която ответното ТД се позовава, последното е останало задължено със сумата 37 036.56 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по програмата за трудова заетост за 2001 година. Следователно в този размер исковата претенция трябва да бъде уважена, като в дължимата на ищеца сума, поради отсъствие на предявена искова претенция, не се включва определената в допълнителното заключение на вещото лице неустойка за неизпълнение на задължението на ответника по инвестиционната програма за 2002 година, възлизаща на 9 159.96 лв.. С оглед приетата частична основателност на главния иск частично основателна е и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. По делото е приложена покана до ТД”М”А. , със седалище с. И., изходяща от ищеца и обективирана в писмо с изх. № 2* от 04.05.2005 год. за изплащане на дължимата неустойка, ведно със следващата се върху нея законна лихва. Със същата на длъжника е определен 30 дневен срок, броен от съобщаване на поканата. Получаването и е удостоверено с представено по делото заверено ксерокс копие от обратна разписка от 05.05.2005 година, която надлежно подписана от представител на ответника, с оглед размера на дължимата неустойка обосновава правен извод, че вземането за обезщетение за визирания в исковата молба период е основателно за сумата 37.19 лв. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и направеното от страните искане за деловодни разноски, на последните следва да се присъдят такива по компенсация, съгласно правилото на чл.78, ал.1 и сл. ГПК и определеното от настоящия съдебен състав при условията на чл.78, ал.8 ГПК възнаграждение на юрисконсулта на АСК за осъществяваната от него защита на ЮЛ във всички инстанции общо от 1200 лв.. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, във вр. с чл.290 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 33 от 18.03.2008 год., по гр.д. № 91/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 129 от 03.11.2006 год., по гр.д. № 133/2005 год. и са отхвърлени предявените от А. за с. к. срещу ”М” А. , с. И. обективно съединени искове –за заплащане на неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 год. по договор за приватизационна продажба от 15.09.1999 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21. 06.2005 год., до окончателното и изплащане до размера на сумата 37 036.56 лв., и за обезщетение за забава за периода 07.06.2005 год.- 21.06.2005 год. до размера на сумата 37.19 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ТД ”М” А. <Ад&@А. , със седалище с. И., да заплати на А. за с. к. гр. С. сумата 37 036.56 лв./ тридесет и седем хиляди тридесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.06.2005 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 37.19 лв./ тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, обезщетение за забава за периода 07.06.2005 год.-21.06.2005 година. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ оставя в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА ТД ”М” А. <Ад&@А. , със седалище с. И. да заплати на А. за с. к. гр. С. сумата 358 лв./ триста петдесет и осем лева/ - разноски по компенсация за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: