Решение по т.д. №196/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София,01.10.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №196/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Л. С. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1865 от 05. 12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2771/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 300 000 лева до пълнопредявения размер от 700 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие на конкретното ПТП. Съдът не се е съобразил с техния вид-счупване на четири гръбначни прешлена и необратимост на последиците от това: пълна парализа на двата долни крайника , пълна безчувственост от гърдите надолу, невъзможност за контролиране на тазовите резервоари и пълна загуба на детеродна способност. В обжалвания акт липсват изчерпателни мотиви относно определения конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за критериите при определяне на този размер. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при произнасяне на обжалваното решение , съдът се е съобразил с ППВС № 4 /1968 .т.8 . С определение №261 от 11.04. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищеца на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Относно отговора на релевантния за спора правен въпрос: Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. Посоченото ППВС представлява задължителна практика на ВКС и настоящият състав се съобразява с нея. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, въззивният съд е приел, че на ищеца са причинени счупвания на четири гръбначни прешлена довели до обездвижване и безчувственост на пострадалия от кръста надолу и пълна загуба на детеродна способност и невъзможност за контролиране на тазовите резервоари. Отчетено е дефинитивно състояние на 100 процента загуба на работоспособност. Състоянието му е съпътствано с изключително тежки душевни страдания. Уврежданията са следствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , настъпило на 10.09.2009 г. по вина на водача на л.а „Опел М.”, с рег. [рег.номер на МПС] , който е бил валидно застрахован в ответното дружество срещу риск „Гражданска отговорност”. Водачът на същото МПС причинил телесните увреждания К. К. с влязла в сила присъда е призната за виновна в нарушение правилата за движение и причиняване на тежка и средна телесна повреда на ищеца. По делото не са отчетени в достатъчна степен младата възраст на пострадалия /роден 1978 г./, липсата на свои деца и невъзможността да създаде такива, както и пълната му зависимост и необходимост от лице, което да го обгрижва през целия му живот при осъществяване на ежедневното му придвижване и осъществяване на естествените му физиологични функции на организма. От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата: Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД в смисъл на задължителното тълкуване в т.11 от ППВС 4/68. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 500 000-петстотин хиляди лева, на базата на изложените по- горе конкретни обстоятелства, които обосновават изключително тежък случай на болки и страдания от тежка гръбначно-мозъчна травма с неблагоприятни прогнози за в бъдеще и трайно загубената му работоспособност, както и с оглед младата възраст на пострадалия и загубата на детеродна способност.Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-10.10.2009 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на осем хиляди лева, както 4 450 лева-адв. хонорар на адвокат Л. Г. Г. от АК-П. на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. , определен по Наредба №1 от 2004 г. на ВАС Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение№1865 от 05. 12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2771/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Л. С. Х. срещу ЗК [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 300 000 лева до размера от 500 000 лева, както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма] –гр. София да заплати на Л. С. Х. ЕГН: [ЕГН] сумата от 200 000 лева-/двеста хиляди лева/- застрахователно обезщетение на основание чл.226 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва считано от 10.10.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] –гр. София да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8 000-осем хиляди, съобразно уважената част от иска в настоящото производство, както и 4 450 лева-адв. хонорар на адвокат Л. Г. Г. от АК-П..на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. , определен по размер, съгласно Наредба №1 от 2004 г. на ВАС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.