4 Р Е Ш Е Н И Е №290 София, 31 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1017 по описа за 2016 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимите И. М. И., М. Р. Х., М. В. Д. и М. А. П., подадена от техния защитник адв.Р. против присъда, постановена по внохд № 451/15 г. на Окръжния съд-гр.Благоевград. Иска се оправдаване поради липсата на доказателства за виновността на подсъдимите. Претендира се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Пред ВКС жалбата се поддържа от адв.Р., като защитник на подсъдимите И., Х. и П.. Адв.М., служебен защитник на подс.Д., поддържа жалбата, при съображения насочени срещу процесуалната дейност на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 96/12 г. Районният съд-гр.Разлог оправдал четиримата подсъдими по предявеното им обвинение по чл.195, ал.1, т.т.3,4 и 5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК. С решение, постановено по внохд № 60/13 г., образувано по протест на прокурора, ОС-гр.Благоевград отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РРС. С определение от 11.04.2013 г. по нохд № 245/13 г. РРС прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. С присъда по нохд. № 876/13 г. РРС оправдал подсъдимите по предявеното им обвинение, идентично с посоченото по-горе. По внохд № 451/15 г., образувано по протест на прокурора, БОС отменил присъдата и вместо нея постановил нова присъда – № 2621 от 13.05.2016 г., с която за деяние, извършено на 9/10 май 2011 г., осъдил подсъдимите на основание чл.195, ал.1, т.т.3,4 и 5, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.54 от НК на по една година лишаване от свобода, условно за срокове от по три години, за всеки един от тях. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите на чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбите са неоснователни и съображенията за това са следните: Идентичността на касационното основание и исканията, както и сходството във възраженията, позволява съвместно разглеждане на оплакванията, направени и поддържани от защитата на подсъдимите – адвокати Р. и М.. В подкрепа на ангажираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са посочени данни, както следва: в обвинителния акт не са посочени действията, извършени от всеки един от подсъдимите; липсват доказателства за ползването на техническо средство, още повече, установено е, че катинара е счупен от св.У. и А.; игнорирано е, че при извършената проверка от органите на КАТ в инкриминирания лек автомобил са намерени празни съдове за съхранение (туби); няма съвпадение в горивото, предмет на изследване по съдебнохимическата експертиза; предмета на престъплението липсва. Фактическите положения, изложени на л.л.1-2 от обстоятелствената част на обвинителния акт, свързано с предявеното обвинение за действие „при предварителен сговор”, достатъчно ясно очертават действията на подсъдимите по осъществяване на инкриминираното им престъпление. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 11.05.2011 г. по катинара, придържащите го халки и капака, който той затваря, не са обективирани следи от въздействие с твърд предмет, както и това, че оригиналният катинар, ключа за който се е съхранявал от св.Г., не е на мястото си, а е подменен. Поради това, с цел проверка на количеството дизелово гориво, съхранявано на същото място, при липсата на ключ, св.У. и А., са разбили същия катинар. При така установеното и показанията на св.А., съдът е имал основание да приеме, че за достигане до резервоарите с гориво, подсъдимите са преодоляли катинара, посредством изрязване, с помощта на съответното техническо средство. Времето, през което е извършено посегателството срещу чуждата собственост, е установено по несъмнен и категоричен начин – 9/10 май 2011 г. В тази насока, възражението на подсъдимите, е декларативно, като не се излагат съображения за основанието му. При извършената на 11.05.2011 г. около 15.30 часа проверка на инкриминирания л.а.ВАЗ, са установени множество съдове за съхранение (туби с различен обем), част от които са били пълни, а друга – празни. При установеното, че същият ден подсъдимите са се разпоредили с дизелово гориво в полза на св.И. М. и на св.М. Х., като им предали съответно 550 и 100 литра, като първото количество са изсипали във варели, обстоятелството, на което е поставен акцент – намирането на празни туби в л.а. ВАЗ, не е необяснимо. Още по-малко то е игнорирано от съда. Предметът на престъплението не липсва, липсват веществените доказателства – предадените от И.М. и св.Х., съответно 430 и 65 литра дизелово гориво, като причините за това не са предмет на настоящото производство. Нещо повече, установено по делото е, че от оставеното у И.М. дизелово гориво, на отговорно пазене, определена част (100 литра) е отнета без неговото знание и съгласие, което е предопределило останалата част от 430 литра да бъде предадена на отговорно пазене у друго лице. Смъртта на последното е препятствала установяването на нахождението на горивото. Що се отнася до изводите по СХЕ, то добре е видно, че несъвпадението се изразява в завишени общи неочиствания, причините за което са обяснени от експерта и намират подкрепа в данните по делото – дизеловото гориво е пренасяно последователно от резервоарите в туби и от там в други съдове за съхранение. След изчерпване на възраженията на подсъдимите, ВКС не установи наличието на претендираното касационно основание – по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. За изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК съдът е събрал възможните доказателства, които макар и косвени, дават основание за изводите по фактите, така, както са приети за установени от БОС. Връзката между отделните елементи на доказателствената съвкупност, въпреки характера им на косвени, е неразривна и не предпоставя други изводи по фактите, различни от приетите от въззивния съд. При тези факти, правилно са изведени признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, характеризиращ се с наличието на три квалифициращи признака – „предварителен сговор, при немаловажен случай”; „разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот”, посредством „използване на техническо средство”. Изложеното указва, че БОС е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимите. При отсъствието на предпоставки за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, съдът правило е определил наказанията на подсъдимите по реда на чл.54 от НК, като е съобразил всички данни от значение за степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Наложените наказания в размер на предвидения от закона минимум – по една година лишаване от свобода, за всеки един от подсъдимите, не са очевидно несъответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Като е достигнал до извод, че за поправянето на подсъдимите не е наложително те ефективно да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода, БОС е имал основание да приложи чл.66, ал.1 от НК. Водим от горното, като не установи наличието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2621 от 13.05.2016 г., постановена по внохд № 451/15 г. на Окръжния съд – гр. Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: