О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 694 гр. София, 16.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1849 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца М. В. К. срещу решение № 14/07.01.2020г. по в. гр. дело № 777/2019г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 552/09.10.2019г. по гр. дело № 1950/2019г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което предявеният от К. срещу ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата 5 035.39 лева, платена без основание, е отхвърлен изцяло като неоснователен, като е ангажирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски. Касаторът поддържа, че атакуваното решение на Русенски окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изясняване на спора от фактическа страна. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно: 1. „Възложил ли е законът на съда служебно да следи за интереса на страните в настоящото дело и налице ли е била хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти – в случая на ответника по делото, е дължимо в защита на друг, публичен, интерес, за да може съдът да излезе извън ограниченията в дейността на въззивната инстанция съгласно чл. 269 ГПК и да постанови обжалваното решение?“ и 2. „Правилно ли въззивният съд, след като е установил, че първоинстанционният такъв не е дал съответните указания на страните по делото относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, също е пропуснал в доклада си по делото да ги даде, като се е произнесъл по тези факти, без да укаже на страните да ангажират съответните доказателства?“. Поддържа също, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност според касатора се изразява в служебното произнасяне на въззивния съд, без оспорване или възражение в отговора на исковата молба и във въззивната жалба от страна на ответника, за това че процесната сума за погасяване на задължението на ищеца по извършената незаконна корекция на сметката му за потребена електрическа енергия е платена от сметка на трето лице – В. К., поради което неоснователно обогатяване не е настъпило в патримониума на ищеца. Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/- ‚Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подава писмен отговор, в който излага становище за нейната недопустимост на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, поради търговския характер на спора, както и за нейната неоснователност. Поддържа и, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради липсата на надлежно формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Претендира присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД с цена над 5 000 лв., т.е. същата е допустима. Неоснователно е възражението на ответника, че делото е търговско и поради това, с оглед цената на иска, която е под 20 000 лв., не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 318, ал. 2 ТЗ, не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, като съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 ЗС, енергията има статут на движима вещ. Поради това, процесният договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, по който е престирана процесната главница, не е търговска сделка, а настоящото дело с предмет връщане на недължимо платена цена на електрическа енергия по този договор /чл. 55, ал. 1 ЗЗД/ не е търговско, а гражданско. Същият извод произтича и от разпоредбата на чл. 113 ГПК, според която делата, образувани по искове на и срещу потребители, се разглеждат като граждански дела, а в случая ищецът несъмнено има качеството на потребител. За да постанови обжалваното съдебно решение, въззивният съд е намерил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. К., в качеството му на титуляр на партида с клиентски идентификационен номер № срещу „Енерго – Про Продажби“ АД с искане на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 5 035. 39лв., получена без правно основание. Приел е за безспорно по делото и подкрепено от приетите писмени доказателства, че ищецът К. е клиент на енергийното предприятие – купувач по договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди при общи условия. Счел е за установено, че на 22.02.2019г. служители на „Електроразпределение Север“-АД са извършили проверка на СТИ с фабричен № 1115031500731744, отчитащо потребената в имота на ищеца електроенергия, като за извършената проверка, проведена в отсъствие на ищеца, е съставен протокол № 1801266/22.02.2019г. и е демонтирано СТИ, а на негово място е монтирано друго. При извършена извънсъдебно метрологична експертиза от БИМ е установено наличие на външна намеса в тарифната схема на електромера и преминала енергия по тарифа Т3- 026010.3 kWh, която за битови абонати като ищеца не се визуализира на дисплея. За горепосочените констатации е съставен констативен протокол № 335/13.03.2019г., въз основа на който е изготвено становище да бъде начислена допълнително общо количество електроенергия в размер на 26010 kWh на ищеца, за периода от 23.02.2018г. до 22.02.2019г., от които за периода 23.02.2018г.-30.06.2018г.- 9121 kWh и за периода 01.07.2018г.- 22.02.2019г.- 16889 kWh. За извършената корекция е издадена фактура № /05.03.2019г. на стойност 5 035.39 лева с включен ДДС. В решението си въззивният съд е констатирал, че с исковата молба е представено и прието по делото банково извлечение от 01.04.2019г. от сметка (2) 0000000006402135 в Банка ДСК-ЕАД, с титуляр В. В. К. – трето за спора лице, в което е удостоверено, че на 27.03.2019г. от сметката на К. по сметка на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] е преведена сумата 5 035.39лв., с посочено основание за превода - горецитираната фактура № . За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, Русенски окръжен съд е счел, че по делото не е установено твърдението в исковата молба за преминаване на имущество от патримониума на ищеца в този на ответника, тъй като от представения с исковата молба банков документ е видно, че преводът на сумата в полза на ответното дружество е извършен от сметка на трето за процеса лице, а не както се твърди в исковата молба – от личната банкова сметка на ищеца, поради което ищецът не е титуляр на претендираното материално право. Този решаващ правен извод е направен въпреки липсата на оспорване от страна на ответника, че получената от него сума от 5 035.39лв. е престирана от ищцовия патримониум и именно по процесния договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди. Такова оспорване или възражение не е направено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, а и в нито един момент от първоинстанционното и въззивното производства. Първият поставен от касатора процесуаленоправен въпрос, преформулиран от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с въззивната жалба, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма?, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този правен въпрос даденото разрешение от Русенски окръжен съд в атакуваното решение е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в т. 1 ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.е. налице е и допълнителното основание за допускане на касационния контрол. Според т. 1 ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС в правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 изр. 2 ГПК се включва служебна проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е органичен от посоченото във въззивната жалба, освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма /не и за установяване на фактическата страна по спора/ и за дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в защита на друг, публичен интерес /например в производството за поставяне под запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище/. Вторият поставен от касатора въпрос не удовлетворява общото основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е от значение за крайния изход на конкретното дело, а и изложеното в хипотезиса му процесуално нарушение не е осъществено в конкретния исков процес. Поради това спрямо него не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доколкото релевираната очевидна неправилност изпълва съдържанието на процесуалноправния въпрос, по който са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/, тя не следва да бъде обсъждана самостоятелно, извън релевираните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. На основание изложеното следва да бъде допуснат касационен контрол на атакуваното въззивно решение по горепосочения процесуалноправен въпрос /първия въпрос, поставен от касатора/, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14/07.01.2020г. по в. гр. дело № 777/2019г. на Русенския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателя - ищец в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100. 71 лв. /сто лева и седемдесет и една стотинки/. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС касационната жалба да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.