Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
София, 02 ноември 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори октомври ........ 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ...............................
ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова .............................
.. Антоанета Данова ..............................
при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 1200 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадени в срок две касационни жалби и допълнение към тях от страна на подсъдимия М. И.. Обжалва се решение № 145 от 27.04.15 г., постановено по ВНОХД № 77/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него е изменена присъда № 28 от 13.11.14 г. по НОХД № 573/11 г. на Софийски окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. Сочат се всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и оправдаване на И. или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска намаляване на наказанието.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание по посочените основания и доводи.
Конституираният по делото частен обвинител В. П.-С. и нейният повереник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Не са подали възражение срещу касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК.
Прокурорът излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените касационни основания и доводи, направеното искане и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С цитираната присъда М. И. е признат за виновен в това, че на 27.08.10 г. около 07.30 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], Софийска област, при управление на товарен автомобил, марка „марка“, модел „модел“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на фирма [фирма] – [населено място], е нарушил правилата за движение по чл. 116 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ години.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С обжалваното решение апелативната инстанция е изменила присъдата, като е намалила размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от две години на ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Потвърдила е присъдата в останалата и част.
Касационните жалби и „уточнението“ към тях изцяло преповтарят основанията и доводите, поставени за разглеждане и пред въззивната инстанция. Всички те са получили законосъобразен и задълбочен отговор в решението, като по този начин САС в цялост е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Този съд подробно е отразил доказателствените материали, на базата на които е установил обстоятелствата, ангажиращи наказателната отговорност на И.. Анализът на тези доказателства води до извод, че не е било необходимо извършването на „компютърна симулация“ и следствен експеримент (доколкото е възможен такъв за конкретната фактическа обстановка) за решаване на делото по същество. В тази насока следва да се споделят мотивите на САС, отразени на л. 17-19 от решението. По същия аналитичен път (л. 14) съдът е съобразил решението си за изключване на свидетелските показания на Д. Н. като противоречащи на останалата съвкупност доказателства и на заключенията на експертите.
Не може да се сподели и доводът за липса на мотиви по отношение на повторната КСМАТЕ. САС в достатъчна степен е посочил, защо дава вяра на това експертно заключение, изградено на основата на всички обективни находки, установени по делото и приложените научни знания. Обвързаността на тази експертиза с протокола за оглед не е опорочена, доколкото същият съдържа всички задължителни реквизити по закон, като опитът за неговата ревизия чрез разпит на поемните лица години след съставянето му, е игнориран с подробна и логична мотивировка от съда (л. л. 14-17).
На базата на събраните доказателства по делото и експертните заключения в достатъчна степен са изяснени причината и механизмът на произшествието, довели до съставомерния резултат – смъртта на Г., в резултат на виновно несъобразяване от подсъдимия с посочените правила за движение по пътищата.
Не могат да се споделят и доводите, че е осъществено неправилно изменение на обвинението и проявена предубеденост от съда при конституирането на В. С. в качеството на частен обвинител. На л. 25 от решението САС е отговорил законосъобразно на първото възражение по процесуалните действия на СОС, а основателността на искането от страна на С., като наследник на починалия, да се конституира в качеството на частен обвинител произтича от разпоредбата на чл. 76 от НПК и приложеното по делото удостоверение за неследници.
Без законова и житейска подкрепа е доводът, че подсъдимият е възприел пострадалия в неподвижно състояние, без да дава признаци за продължаване на движението. По този довод САС подробно е развил съображенията си на л. л.19-23 от решението и законосъобразно е възприел, че е несъстоятелен, доколкото субективните възприятия на подсъдимия са в противоречие със законовите му задължения като водач на МПС, регламентирани в раздел ХХІІ на Глава ІІ от ЗДвП. При тези задължения не може да се приеме, че И. не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици. В този смисъл САС не е нарушил закона.
Нито в двете касационни жалби от страна на подсъдимия и „уточнението“ към тях, нито в проведеното съдебно заседание пред ВКС, защитата не развива доводи по касационното основание по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието. Настоящият съдебен състав намира наказанието за справедливо, като не са налице основания за неговата корекция.
Във връзка с посоченото, жалбите от страна на И. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 27.04.15 г., постановено по ВНОХД № 77/15 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |