Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * възникване на трудовото правоотношение * право на пенсия * делегиране на дисциплинарна власт * упълномощаване * компетентност

Р Е Ш Е Н И Е


№ 118


София, 22.07.2013г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 837 по описа за 2012г. и приема следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт С.А. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 05.ІІІ.2012г. по в.гр.д. № 49/2012г.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 98/24.І.2013г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1. допустимо ли е прекратяване на трудов договор извън случаите на чл.192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана работодателска воля да е компетентен да извърши фактически действия, включени в съдържанието на правото, като последиците възникват направо за представлявания; 2. допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудово правоотношение.
Ответникът по касационната жалба Г. М. Ц. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното решение, изменено в частта за разноските с определение от 08.V.2012г., Х. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Хасковския РС от 14.ХІ.2011г. по гр.д. № 2189/2011г. в уважителните му части по предявените от Г. Цв.М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и е присъдил на ищеца 300лв. разноски за въззивното производство.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „охранител рецепционист” поради наличие на условията на чл.68 КСО, когато трудовото правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия, е незаконно, тъй като заповедта за това е издадена от лице, което не е компетентно нито по силата на длъжността си, нито съобразно упълномощаването му. Единствената възможност за делегиране на власт за прекратяване на трудово правоотношение е предвидена в чл.192 КТ, като тази норма следва да се тълкува стеснително и извън тази хипотеза е невъзможно упълномощаване.
ВКС, състав на ІV ГО, намира, че произнасянето на въззивния съд по въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на Тълкувателно решение на ОСГК по т.д. № 6/2012г., според което е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ.
Касационната жалба на [фирма] съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 б.в ГПК. Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноските за касационното производство.
Касационната жалба е основателна.
Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че в разглеждания случай уволнението е незаконно поради издаването на уволнителния акт от некомпетентно лице. Според задължителната съдебна практика, обективирана в посоченото тълкувателно решение, Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение на което и да било от предвидените основания за това. Разпоредбите на доброволното представителство /чл.36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от тези основания. Заповедта за уволнението на ищеца е издадена от упълномощено от представляващите ответната банка съобразно Устава и чл. 27 и чл.28 ал.2 от Правилника за дейността на Управителния й съвет лице, пълномощното за което към момента на уволнението не е било оттеглено. Следователно уволнението е извършено от оправомощено лице. Без значение за този извод е обстоятелството, че това лице не е член нито на УС, нито на НС на банката. Следва да се отбележи и че с акта на упълномощаването упълномощеният не е придобил качеството „работодател”, в какъвто смисъл е едно от твърденията на ищеца в исковата му молба.
Неправилното приложение на закона /без значение в тази връзка е обстоятелството, че атакуваното решение е постановено преди приемането на ТР № 8/2012г. на ОСГК, в какъвто смисъл е изразеното от ответника по касационната жалба становище/ обуславя касиране на решението /и на определението от 08.V.2012г. относно разноските, тъй като то е станало част от решението/ и решаване на спора по същество на основание чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с произнасяне и по останалите твърдения на ищеца за незаконност на уволнението.
Без значение за законността на уволнението е съгласуването или несъгласуването му с управление „Човешки ресурси” и Управление „Правно” на ЦУ на банката, както и евентуално последващо назначаване на друго лице на заеманата от ищеца длъжност, също пенсионер.
Уволнението е извършено и при наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.10а КТ. С последното изменение на тази разпоредба, публикувано в ДВ бр.100/2010г., това основание е приложимо относно всички работници/служители, които са встъпили в трудово правоотношение, след като са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в т.ч. и тези, упражнили правото си на ранно пенсиониране по пар.3 ПЗР на КЗОО /сега КСО/, какъвто е случая на ищеца. Че целта на законодателя е такава, се разкрива от премахването с изменението на израза в разпоредбата „при наличие на условията по чл.68 КТ”, както и от мотивите на проекта на закон за изменение и допълнение на КСО, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 03.ХІ.2010г., приет на 11.ХІІ.2010г. и обнародван в посочения брой на Държавен вестник.
По изложените съображения се налага извод, че уволнението е законно, поради което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация не се следват разноски.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 600лв. юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, както и 118.68лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Хасковския окръжен съд, граждански състав, № 26/05.ІІІ.2012г., както и определението от 08.V.2012г., постановени по гр.д № 49/2012г., и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Ц. М. от [населено място] срещу [фирма] искове за признаване на уволнението
със заповед № 314/19.V.2011г. за незаконно и за отмяната му, за възстановяване на работа и за присъждане на 1434.14лв. обезщетение по чл.225 ал.1 и ал.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от 08.VІІ.2011г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г. Ц. М. от [населено място] да заплати на [фирма] 718.68лв. разноски.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: