Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр.София, 18.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав: Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2474 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. К. Б. чрез адвокат М. Х. от АК-В. Т. срещу решение № 531 от 29.05.2020 г. по в.гр.д.№ 673/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 4539/27.11.2019 г. по гр.д. № 10474/2019 г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на В. К. Б. против Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – П., за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 06/31.05.2019 г. на ректора на ВУАРР, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.334, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „професор, висше училище“ и за присъждане на обезщетение от 5100 лева за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, в периода от 01.06.2019 г. до 01.12.2019 г., на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, сключен с член на академичния състав, може ли законосъобразно да се извърши без да се приложи чл.58 от Закона за висшето образование (ЗВО)?“, Отговор на първия въпрос се дава в решение № 172/15.01.2020 г. по гр.д.№ 3825/2018 г. на ВКС, IІІ г.о., с което се приема, че освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения се подчинява на два паралелни режима – единият е уреден в разпоредбата на чл.58 от Закона за висшето образование, а другият - в чл.35 ЗРАСРБ (режимът по чл.35 от Закона за развитието на академичния състав на Република България е приложим само в изрично посочени хипотези в същата разпоредба). Законът за висшето образование с нормите на чл.58 и чл.58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност обаче не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в чл.59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Очевидно трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания. Въпросът за съотношението на посочените текстове от ЗВО с разпоредбите на КТ за дисциплинарните нарушения и наказания е разрешен именно с разпоредбата на чл.59 от ЗВО, съгласно която за неуредените в тази глава от закона въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя цитираната съдебна практика, като в допълнение приема, че при наличие на предвидени специални основания по чл.58 ЗВО, не може законосъобразно да бъде освободено от длъжност лице от академичния състав на висшето учебно заведение, което осъществява преподавателска дейност, независимо дали са налице общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. Основанията за уволнение по Кодекса на труда се прилагат по отношение на членовете на академичния състав на висшите учебни заведения само когато такива не са предвидени в специалния закон, т.е. членовете на академичния състав се освобождават от длъжност в хипотезите на чл.58, ал.1 от Закона за висшето образование. С оглед дадения отговор на въпроса, изложените в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на мотивите на въззивното решение, са основателни. Въззивният съд правилно е приел, че ищцата е член на академичния състав на ВУАРР и е сключила допълнителен трудов договор, който може да бъде прекратен предсрочно от работодателя, но в нарушение на материалния закон е приел в обжалваното решение, че редовно връченото предизвестие е достатъчно за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.334, ал.1 КТ, тъй като специалните основания по чл.58 ЗВО се прилагат само за тези членове на академичния състав, които са назначени по основен трудов договор. От данните по делото е видно, че освобождаването от длъжност на ищцата е извършено със заповед на ректора на висшето училище по „чл.344, ал.1 от КТ и отпаднала нужда от използване на преподаватели на допълнителен трудов договор, поради намаляване обема на работа“, но без да е взето решение на съвета на основното звено и/или на филиала, съгласно изискванията на чл.58, ал.1, т.3 ЗВО (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.). Изложените мотиви на съда за различния правен режим, при който може да бъде прекратен трудовият договор на членовете на академичния състав във висшето учебно заведение, не могат да бъдат споделени, тъй като според чл.58, ал.1 ЗВО, членовете на академичния състав се освобождават от длъжност в хипотезите на същата разпоредба и няма законово основание да бъде ограничено действието на специалната норма само по отношение на членовете на академичния състав с основен трудов договор. Тези обстоятелства налагат касиране на решението и решаване на правния спор по същество. При анализа на събрания доказателствен материал по делото се установява безспорно, че ищцата е член на академичния състав на ВУАРР и извършва преподавателска дейност по трудово правоотношение за допълнителен труд на длъжността „професор, висше училище“. Със Заповед № 06/31.05.2019 г. на ректора на ВУАРР, трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие на основание чл.334, ал.1 КТ поради намаляване обема на работа, но съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 ЗВО (доп. - ДВ, бр.48 от 2004 г.), членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала. При наличие на специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение в Закона за висшето образование, не може законосъобразно да бъде освободено от длъжност лице от академичния състав на висшето учебно заведение, независимо дали са налице общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда, поради което уволнението е незаконосъобразно. В. К. Б. чрез адвокат М. Х. от АК-В.Т. е поискала сторените разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие и доказателства за внесена държавна такса от 30 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 531/29.05.2020 г. по в.гр.д.№ 673/2020 г. на Окръжен съд Пловдив и вместо това: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В. К. Б. със Заповед № 06/31.05.2019 г. на ректора на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – П., на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА В. К. Б. на длъжността „професор, висше училище“ във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – П., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – П. да заплати на В. К. Б. сумата от 5100 (пет хиляди и сто) лева, обезщетение за периода от 01.06.2019 г. до 01.12.2019 г., на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, както и сторените разноски по делото в размер на 4152 (четири хиляди сто петдесет и два) лева. ОСЪЖДА Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – П. да заплати в полза на Върховния касационен съд сумата 403 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.