Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * споразумение * институт на условно осъждане * цели на наказанието * явна несправедливост на наказанието



Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр.София, 13 юни 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1535/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 77/2011 год. на Врачанския окръжен съд и отмяна на определение № 5/21.02.2011 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че поради допуснато нарушение на закона – приложение на чл.66, ал.1 НК е постановено явно несправедливо наказание на осъдения С. Е. А., поради което делото следва да се върне за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения С. Е. А. поддържа, че не е нарушен закона, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:
Врачанският окръжен съд с оспореното определение по нохд № 77/2011 год. одобрил постигнатото между прокурора, защитника и подсъдимия А. споразумение, по силата на което е прието за установено, че: на 09.05.2010 год. в гр. Враца при управление на МПС в нарушение на чл.150 и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. М., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.В вр.чл.54 НК му наложил наказание 2 години лишаване от свобода;
на 25.06.2010 год. в [населено място] в едногодишен срок от наказанието по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление е управлявал МПС без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, поради което на основание чл.343В, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода.
Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил едно общо наказание – най-тежкото от определените – 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила и се произнесъл по въпроса за размера на дължимите разноски.
Определението е постановено в нарушение на закона, довело и до явно несправедливо наказание както по отношение размера, така и относно приложението на чл.66, ал.1 НК.
След приключване на разследването е било изготвено споразумение между страните за решаване на делото, което е допустимо с оглед обвинението, което е предявено на А.. Внесено е в първоинстанционния съд в писмена форма със съдържание и изразено съгласие по въпросите според изискванията по чл.381, ал.5 НПК. Съдът е изпълнил задължението си по чл.382, ал.4 НПК, подсъдимият е потвърдил изричния си отказ от съдебно разглеждане на делото и е отговорил на останалите зададени му въпроси – че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях, подписал го е доброволно.
След изпълнение на предписаните процесуални задължения, съдът, който е бил длъжен да се запознае с материалите по делото и съдържанието на предлаганото от прокурора и защитника споразумение, е имал възможност според правомощията си да предлага промени, които да обсъди със страните или да го одобри, но след обоснована оценка на всички доказателства за относимите обстоятелства относно извършеното деяние, авторството, формата на вината, резултата, последиците и др., независимо от направеното признание. Въз основа на тази преценка и само ако направи извода, че въпросите по чл.301 НПК са намерили вярно решение, поради което не противоречи на закона и морала, го одобрява. В конкретния случай обаче съдът е пренебрегнал изискването, предвидено изрично в чл.382, ал.7 НПК, и е одобрил споразумението в частта относно наказанията и начина на изпълнение в противоречие със закона. Установените по делото индивидуализиращи обстоятелства са основанието да се приеме, че са налице предпоставките по чл.54 НК, както и че с оглед размера на наложеното общо наказание – 2 години лишаване от свобода, има правна възможност да се приложи института на условното осъждане. За да направи този извод обаче съдът е отчел само наличието на част от предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки и е пренебрегнал обстоятелствата, които указват на личност с продължително демонстриране незачитане на закона, данни за което се съдържат в многобройните наказателни постановления, издадени от компетентните органи за нарушение на правилата за движение и преди всичко на забраната да се управлява МПС без издадено по съответния ред свидетелство за правоуправление, че наложените административни наказания не са оказали никакво въздействие за промяна на поведението му към спазване на закона. Без оценка са останали и данните за неговото поведение и обремененото му съдебно минало, което макар и поначало да не е пречка за прилагане на института на условното осъждане, не следва да бъде пренебрегвано при преценката дали следва да се отложи изпълнението или да се постанови ефективно изтърпяване с оглед прогнозата за възможността да се промени в бъдеще, т.е. че целите по чл.36 НК могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане ще позволи да се поправи. Данните за личността, за тежестта на извършеното и останалите, посочени по-горе обстоятелства сами по себе си не са достатъчни за постигане на личната превенция, а не дават възможност да се направи извод, че ще бъдат постигнати и целите на генералната превенция. Когато съдът е решавал въпроса дали според доказателствения материал за личността на дееца, на неговата и на деянието обществена опасност споразумението е съобразено със закона, той е направил едностранна оценка на въпроса за целите на наказанието по чл.36 НК. Като го е одобрил с предложеното съдържание е допуснал нарушение на закона, довело и до явна несправедливост на наказанието.
Предвид изложеното, искането е основателно и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 77/2011 год. на Врачанския окръжен съд; ОТМЕНЯ определение № 5/21.02.2011 год., с което е одобрено споразумение по глава двадесет и девета НПК по отношение на осъдения С. Е. А. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/