Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 8.02. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1827 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от изп. директор П. С. Сотиров, чрез пълномощника си адв. З. П. - Н. от АК-П., против решение № 166 от 22.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 228 по описа за 2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 71 от 04.11.2008 г., постановено по гр.д. № 65/2008 г. на Брезнишкия районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от С. К. И. от[населено място], против [фирма], иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 2499,29 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 12.05.2008 г. – 08.10.2008 г., и този иск е уважен, като с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на С. К. И. против [фирма] по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ответникът по касационната жалба, С. К. И. от[населено място], чрез повереника си адв. Б. В. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като подробни съображения за нейната неоснователност са изложени в писмена защита. С определение № 838 от 02.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос за доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора по чл. 329 КТ лица. Противоречивата съдебна практика по този въпрос е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решение № 14/10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 310/16.04.2010 г. по гр.д. № 333/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, като е изяснено, че преценката на работодателя кой измежду оценяваните работници или служители работи по-добре е субективна, поради което ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна работодателя, съдът не може да я елиминира. Относно точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения от оценяваните работници и служители, съдът проверява дали именно тези показатели са взети предвид от работодателя, когато е преценявал качеството на работа. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение са уважени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ - за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа през шестмесечния период на уволнението, поради опорочен подбор. Съдът е приел, че в случая работодателят не е извършил законосъобразен подбор по чл. 329 КТ по критериите за по-добра работа и квалификация, тъй като при извършването му в случая преценката не е реална и не почива на конкретни факти, за да е обоснован крайния извод, че ищецът в сравнение с другия работник е с по-ниска като качество работа и квалификация. В случая непосочването на конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на ищеца и другото лице, заемащо същата длъжност води до невъзможност за реална преценка по критериите за подбор съгласно чл. 329 КТ, което сочи незаконосъобразност на извършения подбор от страна на работодателя. Въззивното решение е правилно. Проведеният подбор е установен по делото със заповед за назначаване на комисия за извършване на подбор между две лица – ищеца И. и М. Й., заемащи длъжността „фадромист-шлосер” по критерии – професионална квалификация, опита при управление на различни МПС и възможността им за работа в колектив. От заседанието на комисията, материализирано в протокол от 08.05.2008 г. е направен подбор, но при извършването му не са спазени законовите критерии, а именно реално да се прецени квалификацията на работниците и тяхната работа в съпоставка. В конкретния случай е посочено, че Й. има голям опит като професионален шофьор и с различни категории за управление на МПС, както и по-добри умения да работи в колектив, без да е извършена каквато и да била оценка на квалификацията и работата на ищеца И. и съпоставка между двамата по тези критерии. В случая работодателят не е извършил законосъобразно задължителния подбор по чл. 329 КТ. Целта на подбора е да се защитят интересите на производството и службата, а това означава, че при съкращаване в щата би следвало да останат да работят тези работници или служители в предприятието, които ще осъществяват по-ефективно и по-резултатно неговите производствени задачи. При описаните данни правилно въззивният съд е приел, че не е спазен чл. 329 КТ и извършеният подбор от работодателя е незаконосъобразен, тъй като протоколът на комисията за подбор от 08.05.2008 г. не удостоверява реално сравняване между лицата, заемащи длъжността „фадромист-шлосер” по критериите на чл. 329 КТ – по-добра работа и квалификация. Липсва обосновка на преценката на комисията относно заложените критерии при подбора – по-добра квалификация и по-добра работа. Тъй като съдът упражнява контрол за законност на уволнението, включително и за спазването на чл. 329 КТ, той трябва да се увери, че в резултат на подбора са останали на работа тези, които са най-квалифицирани и работят най-добре. Без реална съпоставка на сравняваните лица такава преценка не може да бъде направена. Трайната практика на ВКС в тази насока е, че в съдебния процес работодателят следва да установи с всички допустими доказателства, включително писмени и със свидетелски показания, онези факти и обстоятелства, които са довели до конкретните оценки, т.е. защо е прието, че едни лица работят по-добре и са с по-висока квалификация в сравнение с други. В конкретния случай такива доказателства не са налице, поради което правилен е изводът на въззивния съд, че непосочването на конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на ищеца и другото лице, заемащо същата длъжност води до невъзможност за реална преценка по критериите, посочени в КТ, което сочи незаконосъобразност на извършения задължителен подбор от страна на работодателя, който от своя страна обосновава извода за незаконното уволнение на ищеца. Ето защо, правилно въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, правилно приложение на материалния закон и в синхрон със съдебната практика по приложението на чл. 329 КТ, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При този изход на спора, на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 166 от 22.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 228/2009 г. на Пернишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :