Ключови фрази
Ревандикационен иск * придобивна давнност * владение * общинска собственост * неоснователно обогатяване


2
решение по гр.д.№ 201 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е


№ 98

София, 11.05.2016 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 201 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1839 от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 52 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, втори състав, с което е отменено решение от 05.11.2013 г. по гр.д.№ 4881 от 2013 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу Д. М. В. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху дворно място с площ от 660 кв.м., представляващо имот пл.№ 664 в кв.7 по плана на [населено място], м.“В.-ВЕЦ С.“ с административен адрес: [населено място], ул.“21 век“ № 4, ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 63,17 кв.м. и гараж с площ от 21,30 кв.м. и с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на Д. В. да заплати на [фирма] сумата 24 990 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота през периода от 13.03.2009 г. до 23.01.2012 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 07.01.2016 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответника Д. М. В. оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото разноски.
С определение № 101 от 22.02.2016 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли в срока на владение, който е от значение за придобиване на имот по давност, да бъде включван период от време, през който владеният имот е бил общинска собственост.
По този въпрос настоящият състав на ВКС, ГК приема следното: Съгласно чл.86 ЗС /редакция до изм.с ДВ бр.33 от 1996 г./ до 01.06.1996 г. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 ЗС, публ.в ДВ бр.33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., тази забрана остава да действа само за имотите- публична държавна или публична общинска собственост. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.7, ал.1 от Закона за държавната собственост от 1996 г. и чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост от 1996 г., забраняващи придобиването по давност само на имоти- публична държавна или публична общинска собственост. Преди изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС, публ. в ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е прието, че давността за придобиване на имоти- частна държавна или частна общинска собственост спира да тече до 31.12.2017 г.
Когато в периода от 01.06.1996 г. до 31.12.2017 г. имот- частна държавна или частна общинска собственост бъде прехвърлен от държавата или общината на юридическо или физическо лице, от момента на прехвърлянето същият става собственост на това ЮЛ или ФЛ и вече няма пречка по отношение на този имот да тече давностен срок, ако той се владее от трето лице. Владелецът може да придобие такъв имот по давност, ако го владее явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 10 г., когато е недобросъвестен владелец, или повече от 5 г., когато е добросъвестен владелец /чл.79 ЗС/. С оглед разпоредбата на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г., обаче, в този срок на владение не може да бъде включван периода от време, когато имотът е бил частна държавна или частна общинска собственост.
Предвид този отговор на поставения по делото правен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което е прието обратното: че ответникът Д. М. В. е придобил процесния имот по давност, тъй като е осъществявал непрекъснато владение върху него в продължение на повече от 10 години, включително и през периода, когато имотът е бил общинска собственост.
След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: събирането на доказателства относно това кога процесният имот е бил включен в капитала на [фирма]. Тъй като събирането на тези доказателства е необходимо с оглед приложението на императивната материалноправна норма на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г. във връзка с направеното от ответника възражение за придобиване на процесния имот по давност /тъй като именно от момента на включването на имота в капитала на [фирма], той е престанал да бъде общинска собственост и от този момент за него не е важало предвиденото в пар.1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г. спиране на давностния срок за имоти- частна държавна и частна общинска собственост/, съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, събирането на това доказателство следва да бъде извършено служебно от въззивния съд.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 1839 от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 52 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, втори състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.