Р Е Ш Е Н И Е № 743 София 08.11.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева Светла Бояджиева при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 408 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. на М. с. срещу решение от 1.12.09г.по гр.дело № 3969/09г.на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Д въззивен състав,с което е обезсилено решението от 30.12.08г.на СРС,65 състав по гр.дело № 4753/08г.,производството по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ,предявени от С. П. Ц., е прекратено и е разпоредено делото да се изпрати на Върховния административен съд за образуване на дело по исковете за отмяна на заповед № КВ-34/27.04.07г.на м. –п. на РБ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.По отношение на иска за изплащане на обезщетение за времето,през което С. Ц. е останал без работа,въззивният съд е разпоредил делото да се върне за произнасяне на СРС. С определение № 704 от 23.06.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба С. Ц. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел,че между страните е възникнало служебно правоотношение и според чл.124 ал.1 от ЗДСл споровете във връзка с прекратяването му са подсъдни на Върховния административен съд. Според ТР № 1/2009г.по т.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС преди да реши спорът по същество съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговоря на изискванията за валидност и допустимост поради служебното му задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми,обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения.В случая въззивният съд не е извършил правилна преценка на допустимостта на първоинстанционното решение,като е приел,че гражданският съд не разполага с компетентност да се произнесе по спора,тъй като се касае за прекратяване на служебно,а не на трудово правовотношение.Преценката на въззивния съд не е следвало да спре до допустимостта на решението,а е следвало да разгледа спора по същество по следните съображения: Данните по делото сочат,че по силата на решение № 286/26.04.07г.на МС на РБ и заповед № КВ-34//27.04.07г.на м.-п. на РБ ищецът С. Ц. е заемал длъжността”председател” на Н. статистически институт.Със заповед № 8/25.01.08г.на министър-председателя на РБ в изпълнение на решение № 29/24.01.08г.на МС е освободен от длъжността на основание чл.8 ал.2 и ал.3 т.2 от Закона за статистиката. Съгласно чл.19 ал.4 от Закона за А. за органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавните агенции;държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции;ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на М. съвет,които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.Съгласно чл.3 от Закона за статистиката Н.т статистически институт е държавна институция,поради което председателят й е лице от кръга на посочените в чл.19 ал.4 т.1 ЗА.Разпоредбата на чл.19а ал.1 ЗА предвижда,че посочените в чл.19 ал.4 еднолични органи имат всички права по трудово правоотношение освен тези,които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.Анализът на посочените разпоредби водят до извода,че ищецът е работил по трудово правоотношение като „председател” на Н. статистически институт . От изложеното следва,че е налице трудовоправен спор относно прекратяване на трудовото правоотношение със С. Ц.,поради което делото е подсъдно на гражданския съд. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждането му по същество от друг негов състав. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 1.12.09г.на Софийски градски съд,постановено по гр.дело № 3969/09г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.