Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 431   София, 28 януари 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети октомври …........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ..........................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова  ........................                                     .. Севдалин Мавров .............................              при секретар  .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... Н.О.Х.Д. № .. 457 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане от осъдения А. Г. Н. за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК на Н. О. Х. Д. № 505/07 год. по описа на Варненския районен съд. Иска се отмяна на постановената по делото присъда № 210 от 17.04.2008 год. и връщане на делото за ново разглеждане. В писмена защита, подадена след съдебното заседание, Н. прави искане за произнасяне и по мярката за отклонение на основание чл. 423, ал. 4 НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият не се явява. Искането му се поддържа от назначения служебен защитник, който излага довод за допуснати нарушения на процесуалните правила, моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Варненски окръжен съд. Прокурорът пледира за неоснователност на искането, като намира, че следва да бъде оставено без уважение при липса на законовите основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, изложените в него и в представената писмена защита доводи, и становището на страните, намира следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 210/17.04.2008 год., постановена по н.о.х.д. № 505/07 год. по описа на Варненския районен съд e ангажирана наказателната отговорност на А. Г. Н. за извършено на 01.10.2006 г., около 06:30 часа, до бл. № 72 в ж.к. „Възраждане” в гр. В. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда Н. е осъден да заплати на гражданския ищец Х. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда лева/ и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 275.40 /двеста седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното наказание на подсъдимия с присъда по н.о.х.д. № 273/2005 г. по описа на РС – гр. В. лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото и по държавната такса върху размера на уважените граждански искове. С решение № 39/16.02.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 717/2008 год. Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, т. 2 НПК, поради което то следва да бъде първо обсъдено. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е лишен от фактическо и правно основание. Първоинстанционният и въззивният съд са постановили съдебните си актове при изпълнение на задълженията по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 НПК. Направените изводи относно авторството на инкриминираното деяние са законосъобразни и в пълно съгласие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, защото се основават на подробния анализ на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Отговор са получили всички възражения на Н. и защитника му във връзка с твърдяното нарушение, извършено на досъдебното производство при разпознаването /л. 10/, наличието на татуировки по ръцете му, незабелязани от пострадалата и доказващи според осъдения невъзможността му да е извършил престъплението, за което е осъден. Несъстоятелни са и изложените от осъдения съображения относно липсата на достатъчно събрани доказателства /неразпитан очевидец на извършеното престъпление и неизискан на досъдебното производство фотозапис от охранителни камери на банкомат, касаещ използването на дебитни карти, невключени в предмета на обвинението/ за разкриване на обективната истина. Показанията на пострадалата М. Х. основателно са кредитирани като последователни и непротиворечиви. Последните са обсъждани и ценени от съдебните инстанции в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства – протокола за разпознаване, проведено в хода на досъдебното производство, писмените доказателства, касаещи получените от Х. наранявания, протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума, показанията на свидетелите К, назначените съдебно –оценителни и графологическа експертизи. Последната е назначена от въззивната инстанция след възобновяване на съдебното следствие и установява авторството на протокола за разпознаване, подписан от поемното лице Й. Б. , което поставя извън всяко съмнение годността му. Голословно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 171 , ал. 2 НПК при извършеното разпознаване поради видимото различие във външния вид на съпоставените лица /според осъдения видимо по-ниски, с по-дълги коси, от ромски произход, т. е. по-мургави/. Видно от албума за разпознаване /л. 11/ Н. е бил съпоставен с други три лица със сходна височина и дължина на косата. Без коментар следва да бъде оставен етническият произход на съпоставените лица, доколкото същият не може да бъде разглеждан като критерий за наличие на сходство във външния вид или липса на такова. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 219, ал. 4 и ал. 5 НПК, довело до ограничаване правото на защита на Н. , тъй като с постановление на л. 68 от досъдебното производство му е назначен служебен защитник /присъствал на привличането му като обвиняем, на разпита му и на предявяването на разследването/, а в хода на съдебното производство пред Районен съд – гр. В. и Окръжен съд – гр. В. осъдения е защитаван от редовно упълномощен от него защитник. При отсъствие на релевираните нарушения по доказателствената дейност на долните инстанции и предвид установената фактическа обстановка квалификацията на инкриминираното деяние е законосъобразна, а довода за допуснато нарушение на материалния закон – неоснователен. Мотивиран от изложените по - горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което         Р Е Ш И :         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. Н. за възобновяване на Н. О. Х. Д. № 505/07 год. по описа на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................