Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 12

гр. София, 20.05.2022 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1841 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3663 от 25.02.2021 год. от Р. А. К., чрез адв. Н. Т., срещу решение № 35 от 06.01.2021 год., постановено по въззивно гр. д. № 2847/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Въззивното решение се обжалва в частта му, с която се потвърждава първоинстанционното решение № 1584 от 01.04.2020 год. по гр. д. № 620/ 2018 год. на Районен съд – Варна и в полза на ответницата Т. В. М., по предявения от Р. А. К. ревандикационен иск, е признато право на задържане върху процесната реална част с площ от 1 834 кв. м. от поземлен имот – пасище, мера в местност „Т.“ в землището на [населено място] гора, общ. А., до заплащане от ищцата на сумата 27 163 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на направени в него подобрения.
Жалбоподателката поддържа, че в обжалваната му част решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 195 и чл. 202 ГПК/, довело до неправилно приложение на материалния закон /чл. 72 ЗС/ и очевидна неправилност на съдебния акт. Оспорва твърдените агротехнически мероприятия да са извършени действително от ответницата, респективно да е налице увеличение на стойността на имота. Сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че част от претендираните от ответницата разходи са извършени за подобрения, които касаят целия поземлен имот, а не процесната реална част от него. Също така се акцентира върху това, че съдът, без да изследва пазарната стойност на поземления имот към момента на постановяване на решението и цената, която би имал към същата дата, ако подобренията не бяха направени, е присъдил сума, равняваща се на себестойността на извършените разходи. С оглед на това моли за отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, като бъде назначена експертиза, при която вещото лице да даде заключение относно действителната пазарна стойност на имота и каква част от нея се дължи на извършени от ответницата подобрения, като се изложат конкретни мотиви относно доказаността на всяка една от претенциите. Представя подробни съображения и в писмена защита.
Ответницата по касационната жалба Т. В. М., чрез адв. М. К. от АК – В., оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 60380 от 25.10.2021 год. по настоящото дело в обжалваната му част. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос относно естеството на понятието „подобрение“ по чл. 72 ЗС и дали увеличената стойност на имота по смисъла на закона представлява себестойността на извършените разходи, или следва да бъде определена като действителната положителна разлика в цената на вещта след извършена съпоставка съответно с и без извършените подобрения. Констатирано е противоречие между решаващите изводи на съда по поставения въпрос и задължителните указания по приложението на закона, обективирани в Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр. д. № 9/74 год., Пленум на ВС, както и трайно установената съдебна практика, формирана с решение № 152 от 16.06.2014 год. на ВКС по гр. д. № 1518/2014 год., I г. о., решение № 46 от 18.03.2015 год. на ВКС по гр. д. № 5692/2014 год., I г. о., решение № 257 от 23.10.2013 год. на ВКС по гр. д. № 3571/2013 год., I г. о., решение № 96 от 12.04.2011 год. на ВКС по гр. д. № 332/2010 год., II г. о. и др.
По поставения правен въпрос, след като съобрази установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 72 ЗС, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира следното:
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му, като движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение и владелецът има право да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот. Не представляват подобрения също така разноските, свързани с поддръжката, нормалното използване на вещта или с нейното по-добро използване, които обективно не ползват собственика на имота към момента на предаване на владението.
Следователно сумата, равняваща се на себестойността на извършените разходи във връзка с имота и действително увеличената му стойност не са тъждествени величини по смисъла на закона. При присъждане стойността на извършените подобрения не е релевантен размерът на направените разноски по отделни пера, а дали вследствие на тях е подобрена функционалната характеристика на недвижимия имот като обект на правото на собственост. Касае се за частен случай на неоснователно обогатяване, поради което извършените разноски подлежат на обезщетяване единствено доколкото водят до действително обогатяване на собственика на имота за сметка на владелеца, така и необходимите за запазването на вещта разноски. По силата на изрична разпоредба размерът на обезщетението, на което имат право посочените категории владелци, е точно определен и се съизмерява с увеличената стойност на имота. Ето защо, при разрешаване на правните спорове по чл. 72 ЗС, за осигуряване правилното приложение на закона, съдът не може директно да присъди себестойността на вложените труд и средства в поддръжка и подобрения на имота към момента на тяхното извършване, а следва да установи наличието на обективно увеличение в неговата пазарна стойност – дали при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията.
При горните съображения, по основателността на касационната жалба, настоящият състав намира следното:
В мотивите към обжалваното решение съдът е приел, че възражението за право на задържане по чл. 72 ЗС до заплащане стойността на направените в процесната реална част от имота подобрения е своевременно направено. Ответницата е придобила имота въз основа на годно правно основание от несобственик, без да знае за това, поради което има качеството на добросъвестен владелец. Считано от момента на придобиване на имота е извършила заявените от нея дейности в претенцията за увеличена стойност на имота, констатирани и при посещение на имота от вещото лице, а именно: почистване на имота с багер и запълване с пръст; направа на дренажен канал; подравняване на пръстта; пръскане с хербицидни препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели; поставяне на бетонни колове и копане на дупки, трамбоване, изпъване на тел с лебедка, транспорт, направа на ограда с бодлива тел и мрежа; направа и поставяне на портална метална врата; поставяне на метални тръби по редовете за конструкция, копане с багер; тел за опъване на редовете; привързване на дръвчета към телта по редовете; поставяне на капково напояване и материали за него; присаждане на 100 броя дръвчета; прокарване на електроенергия, проучване и свързване; копане на два броя кладенци и периодичното им почистване; набиване на обтегачи в земята и опъване на първата носеща метална тръба; привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, летни резитби, пръскане с хербицид и косене на тревата, пръскане на дръвчетата от 12 до 16 пъти в годината; обработка на земята с дискова брана, дълбока оран с трактор, купуване на плодни дръвчета, копане на дупки с багер, торене и обработка на почвата с тор два пъти в годината, поливане, транспортни разходи, материали за обработка на почвата и пръскане с препарати, метални тръби, дървени колове, пясък, чакъл, бодлива телена мрежа, материали за капково напояване. С оглед достигнатите констатации относно фактите и като приема, че на обезщетяване подлежат всички разходи, които са довели до увеличаване стойността на имота, съдът е признал право на задържане в полза на ответницата до заплащане на сумата 27 163 лева.
Във връзка с изложеното по поставения въпрос, настоящият състав, произнасяйки се по съществото на касационната жалба, приема въззивното решение за валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:
Същото не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е прието за установено по отношение на Т. В. М., че Р. А. К. е собственик на процесната реална част от поземлен имот в землището на [населено място] гора, [община]. Между страните не съществува спор за това, че ответницата има качеството на добросъвестен владелец като приобретател по правна сделка, без да знае, че праводателят ѝ не е собственик. Спорен между страните е въпросът за това каква част от претендираните подобрения представляват такива по смисъла на закона, действително са извършени от ответницата, намират се в процесната реална част от имота, съществуват към настоящия момент и обективно увеличават неговата пазарна стойност.
Като е приравнил увеличената стойност на имота с разходите по извършване на твърдяните „подобрения“, без да изследва и съпостави пазарната му стойност преди и след тяхното извършване, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Последното е довело и до необоснованост на фактическите му изводи по отношение размера на сумата, до изплащането на която следва да се уважи право на задържане върху имота. Това е така, тъй като не е изследван последният елемент от фактическия състав на вземането за подобрения по чл. 72 ЗС, а именно – отражението на извършените от владелеца подобрения върху пазарната стойност на вещта.
Настоящият съдебен състав счита за основателен довода на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на въззивното производство. Съгласно трайно установената съдебна практика, въззивният съд е длъжен да назначи служебно експертиза и без направено искане от страните, при условие, че са оспорени фактическите изводи на първоинстанционното решение /решение № 188 от 21.02.2020 год. на ВКС по гр. д. № 4295/ 2018 год., I г. о., решение № 225 от 13.12.2019 год. на ВКС по т. д. № 437/ 2019 год., I т. о./. По аргумент от разпоредбата на чл. 162 ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът е длъжен служебно да го установи. Когато за това е необходимо съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, съдът не само може, а трябва да назначи изготвянето на експертно заключение от компетентно вещо лице, като формулира съответната задача и възложи разноските за възнаграждение на вещото лице в полза на заинтересованата страна /т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 год., ОСГК/.
Доколкото в случая не е бил изяснен въпросът за увеличената стойност на спорния имот вследствие извършените от ответницата в него дейности, то в съответствие с разясненията по т. 3 на ТР № 1/2013 год.на ОСГТК на ВКС и доколкото за определяне на увеличената стойност на имота са необходими специални знания, съдът е бил длъжен и сам да назначи експертиза по тези въпроси.
Отделно от изложеното, в мотивите към съдебното решение не са обсъдени и разгледани възраженията на ищцата за това, че част от подобренията не ползват процесната реална част от недвижимия имот, а имат отношение към целия поземлен имот, че агротехническите работи, които се извършват ежегодно, са свързани с получаването на по-добри добиви за съответната стопанска година, без да променят реално пазарната стойност на имота, както и че част от претенциите не касаят трайно прикрепени към земята подобрения.
Изложените съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение налагат извод за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК, доколкото се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.
При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази всеки един от посочените пороци на въззивното решение и указанията на настоящата инстанция по приложението на закона от гл. т. на това кои са критериите за определяне дали е налице подлежащо на обезщетение подобрение. За да бъде уважено възражението за задържане на имота, подобрителят следва да установи в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. Правото на задържане представлява по своето естество едно субективно обезпечително право с акцесорен характер, което съществува само доколкото съществува вземането за подобрения и необходими разноски /така и решение № 319 от 03.04.2009 год. на ВКС по гр. д. № 606/2008 год., I гр. о./.
За осигуряване правилното приложение на закона, съдът следва да изслуша и експертиза, в която да се установят конкретно наличните подобрения в рамките на процесната реална част от поземления имот, както и да се даде заключение за пазарната ѝ цена към момента на разглеждане на спора и постановяването на решението по него съответно с и без извършените подобрения. В случай, че се установи позитивна разлика в цената, то същата представлява увеличена стойност на имота по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗС, до заплащането на която следва да се уважи право на задържане в полза на ответницата.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивното решение № 35 от 06.01.2021 год. /грешно посочена годината като 2020/, постановено по въззивно гр. д. № 2847/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му, с която в полза на ответницата Т. В. М., по предявения от Р. А. К. ревандикационен иск, е признато право на задържане върху процесната реална част с площ от 1 834 кв. м. от поземлен имот – пасище, мера в местност „Т.“ в землището на [населено място] гора, общ. А., до заплащане от ищцата на сумата 27 163 лева, представляваща увеличената стойност на имота вследствие направените подобрения, подробно описани, и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд в тази му част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: